Европа и Русия трябва да се обединят срещу натиска на САЩ

Актуално
Typography

Вече почти десет години над Европа е надвиснал дамоклевият меч на геополитическото напрежение: финансовата криза през 2008, миграционната криза, конфликтът в Украйна, Брекзит, избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, което раздели вижданията на Вашингтон и Брюксел по много въпроси.

Това завръщане на геополитиката на преден план се прояви и в небивалия от края на студената война насам ръст на напрежението между Запада и Русия.

Въпреки всичко обаче, комбинирането на три ключови фактори би могло да помогне на европейците отново да вземат в ръцете си своята собствена съдба и да формулират нов "голистки път" между Запада и Изтока. На първо място, "атлантическите революции" във Вашингтон и Лондон позволяват на жителите на Стария континент да си върнат контрола върху своето бъдеще, включително и в сферата на сигурността. На второ място, възпрялата популистката вълна в Европа победа на Еманюел Макрон във Франция, както и вероятното преизбиране на Ангела Меркел за канцлер на Германия през септември 2017, осигуряват на Европа недостигащата и досега движеща сила, възстановявайки стабилната френско-германска ос. Накрая, Русия, която съумя да постигне стратегическите си цели в Украйна и Сирия, осъзнава в навечерието на президентските избори през 2018, че силната външна политика следва да се опира на устойчив икономически растеж.

Ангела Меркел говори за това през май, след приключването на срещата на Г-7 в Таормина: "Времето, когато можехме изцяло да разчитаме на други, остана в миналото. Днес, ние, европейците трябва изцяло да вземем съдбата си в своите собствени ръце". Избирането на Еманюел Макрон също даде важен импулс на Европа: новият френски президент стартира очакваните от Берлин реформи и се срещна във Версай с Владимир Путин.

В същото време, приетите на 2 август поредни американски санкции срещу Русия убедиха европейците в необходимостта да дефинират нов стратегически път. Въпреки мнението на Брюксел, Вашингтон утвърди редица мерки, които могат да се отразят негативно на европейските компании. Тези санкции ще позволят на САЩ да налагат глоби, да въвеждат банкови ограничения и да изключват от участие в търговете в Съединените щати онези европейски компании, които дръзнат да се включат в изграждането на руските газопроводи или пък използват долара при разплащанията си с Русия.

Франция вече се опари от санкциите, наложени на BNP Paribas, на която се наложи през 2014 да плати на американската хазна девет милиарда евро за да избегне съдебно преследване, и сега трябва да защити интересите си.

Вашингтон използва санкциите като екстериториален закон във вреда на европейските предприятия и в полза на американските. Санкциите са насочени срещу много европейски компании, както и против редица газопроводни проекти и, в частност, "Северен поток 2", който се финансира частично от Engie и трябва да осигури доставката на руски природен газ в Европа, през Германия, докато американците планират да изнасят в ЕС собствения си шистов газ на много по-висока цена.

В подобна ситуация, воденият от френско-германския дует Европейски съюз трябва да се ориентира към открит и конструктивен диалог с Москва (с която имаме много обши политически, икономически, търговски и енергийни интереси) и да облекчи осъществяването на редица инициатива в тази посока.

На първо време, развитието на диалога може да се осъществява в рамките на срещата на върха Русия-ЕС, която да приеме и утвърди пътна карта на конкретните проекти, целящи формирането на (както посочва навремето Жан Моне) "фактическа солидарност". Тази солидарност следва да касае реализацията на съвместни енергийни проекти, както и сътрудничеството в агропромишлената и космическата сфери. В тези условия, ЕС следва да продължи да подкрепя текущото търговско сътрудничетво, например в рамките на проектите "Северен поток 2" и "Ямал", без да ги обвързва с каквито и да било политически съображения.

Освен това, руско-европейските отношения могат да бъдат разширени и задълбочени с провеждането на нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа като онази, която през далечната 1975 послужи за основа на "разведряването" и "преустройството". Тази конференция, също както и първата, би могла отново да се проведе в Хелзинки и да постави на преден план въпроса за свободната търговия между ЕС и Русия, както и сътрудничеството между тях в сферата на сигурността. Брюксел и Москва биха могли да подпишат нов Заключителен акт, която да им позволи да завършат успешно процеса на разведряване в сферата на сигурността и да формират действена солидарност на общото географско пространство от френското атлантичесто пристанище Брест до руския тихоокеански порт Владивосток

 

* Член на научния съвет на френската Фондация за иновативна политика, анализатор на "Фигаро"