Берлин настоява за сближаване между ЕС и доминирания от Русия ЕАИС

Актуално
Typography

Изказването на руския външен министър не изненада никого. Миналата седмица, по време на срещата си с Върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини, Сергей Лавлов подчерта убедеността си, че "отношенията между нас постепенно ще се нормализират".

Според него, това отговаря на "жизнените и неполитизирани интереси както на Русия, така и на ЕС". Министърът не уточни, какви точно стъпки има предвид, но в Брюксел са наясно с това. Русия се стреми да укрепва връзките между Европейския съюз и един от любимите проекти на президента Владимир Путин - Евразийския икономически съюз (ЕАИС). И в това отношение Москва се ползва с подкрепата на може би най-влиятелният член на ЕС - Германия.

Още в края на 2015, в писмо до руския лидер, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер акцентира върху възможното сътрудничество между ЕС и ЕАИС. Той подчерта, че след срещата на Г-20 в Анталия е помолил членовете на Комисията да анализират възможностите за сближаване между двата съюза. Както е известно, освен Русия, в Евразийския икономически съюз членуват Казахстан, Беларус, Армения и Киргизстан. Също както и ЕС, ЕАИС следва да гарантира свободното движение на стоки и услуги. Наистина, на практика тези връзки невинаги работят и между търговските партньори понякога възникват спорове. Така, беларуският президент Александър Лукашенко въобще не се появи на последната среща на ЕАИС през януари 2017 в Санкт Петербург.

Сътрудничеството с ЕС би повишило значението на ЕАИС, но сред пречките пред него е кризата в Украйна. В писмото си до Путин Юнкер посочва, че прогресът в сближаването между ЕС и ЕАИС следва да бъде "синхронизиран" с реализацията на т.нар. Споразумения от Минск. Дълго време след това не се случи нищо. През юни 2017 обаче, шефът на руския отдел на международната служба на ЕС (European External Action Service - ЕЕAS) Люк Девин се срещна с висши чиновници от апарата на ЕАИС в Москва за да затвърди контактите на работно ниво между двете организации. В същото време, еврокомисарят по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом въобще не говори по тази тема, които стана повод германското Външно министерство да отправи няколко критични запитвания до Жан-Клод Юнкер. Всъщност, германските дипломати използват всяка възможност за да изразят подкрепата си за по-тясното сътрудничество с доминирания от Русия ЕАИС, но при това нерядко се сблъскват не само със съпротивата на Европейската комисия, но и на част от страните членки на ЕС. Това се отнася най-вече за някои източноевропейски държави, които подозират Берлин, че прокарва собствена политика по отношение на Русия и работи за постепенната нормализация на отношенията с Москва. Самият Юнкер засега предпочита да си мълчи, но както стана известно, Евразийският икономически съюз е бил сред темите на разговора му с Путин по време на последната среща на Г-20 в Хамбург. Аргументите на руския президент са известни: ако Европейският съюз не е готов за сътрудничество, много е възможно ЕАИС да осъществи завой към Китай. Впрочем, още на Икономическия форум в Санкт Петербург през миналата 2016, Путин очерта перспективите за създаването на гиганско общо икономическо пространство с китайско участие.

Следва да признаем, че тази заплаха действа. Нарастващото влияние на Китай в Централна Азия поражда много сериозни опасения у федералното правителство в Берлин. Както предупреди миналата седмица държавният секретар на германското Външно министерство Маркус Едерер по време на поредното заседание на Източния комитет на германската икономика, Китай работи за "създаването на дългосрочни зависимости в региона". Според него, ЕС би следвало да е "наистина силно заинтересован нормите и стандартите на ЕАИС да се ориентират към европейските, а не към китайските норми и правила". Впрочем, съвсем скоро Едерер ще може да отдели повече внимание и време на този въпрос, тъй като предстои да отпътува за Москва в качеството си на новия представител на Европейския съюз в Руската Федерация.

 

* Авторът е анализатор на "Зюддойче цайтунг"