Какви са шансовете за завръщането на "Южен поток" в европейската газова игра?

Актуално
Typography

Напоследък в медиите отново се появява информация за евентуалното възраждане на проекта за газопровода "Южен поток", по който да се доставя руски природен газ към Европа.

Засега никой не потвърждава официално тази информация, а мненията на анализаторите по въпроса се разминават. Някои предполагат, че реанимацията на проекта „Южен поток” е невъзможна, други обаче са на противоположното мнение и смятат, че изграждането на газопровод до България и оттам към Европа би било оптималното решение, тъй като и Русия, и Европа не биха искали да поставят енергийната си сигурност в зависимост от Турция, чиито отношения с ЕС в момента са доста напрегнати.

Както е известно, проектът „Южен поток” беше прекратен от Русия през 2014, след като тогавашното българско правителство на премиера Орешарски, под силния натиск на Брюксел и Вашингтон, направи всичко възможно за да провали изграждането на газопровода.

В началото на юни 2017 обаче, се появиха слухове, че се водят тайни преговори за възобновяването на „Южен поток” между Москва, Будапеща и Белград. За това, в частност, спомена унгарският външен министър Петер Сиярто, а австрийският Der Standart писа, че най-голямата петролногазова компания в Централна Европа ОМV обсъжда с руската Газпром възможностите за подновяването на проекта. Според еспертите, най-голяма полза от това би имала именно ОМV, както и Австрия, която ще се превърне в най-големия газов хъб на Стария континент.

Според Der Standart, предвид сегашната сложна политическа ситуация, желанието на страните да запазят мълчание по темата може би означава, че действително се водят някакви тайни консултации.

Междувременно, Газпром е ангажиран с реализацията на алтернативни проекти за доставки на природен газ в Европа. Става дума за газопровода „Северен поток 2”, чиито капацитет е 55 млрд. куб. м годишно, и „Турски поток”, с капацитет 31,5 млрд. куб. м (ако бъдат изградени и двете му тръби).

Факт е обаче, че западните икономически санкции съществено усложняват реализацията на всички тези проекти и особено на „Северен поток 2”, макар че той се ползва с безусловната подкрепа на петте най-големи европейски енергийни компании. На този фон твърденията за евентуално възраждане на „Южен поток” звучат малко странно – особено на фона на случващото се в САЩ, където преди дни бе взето решение за разширяване на санкциите срещу Русия, които още повече засягат нейния енергиен сектор. Така, според генералния директор на инвестиционната компания „Форум” Роман Паршин: „дори ако австрийската компания и Газпром наистина преговарят, едва ли ще могат да постигнат нещо поради американските санкции, които - заради съзнателното им обвързване със санкциите срещу Иран, вероятно ще бъдат одобрени от президента Тръмп”. Паршин смята, че това съществено би усложнило финансирането на трансграничните проекти, тъй като в този процес ще бъде въвлечена и Европа. А това ще наруши плановете на европейските компании-партньори на Газпром по отношение на инвестициите, свързани с руските проекти.

Както е известно, въпросните европейски компании вече са инвестирали в "Северен поток 2" над 4,5 млрд. евро (общата стойност на проекта е 9,9 млрд. евро). Между другото, именно това обяснява острата реакция на Берлин срещу предложението на Сената на САЩ за налагане на нови санкции срещу Русия, (и предвиждащо наказателни мерки срещу организациите, подпомагащи руснаците при изграждането на експортни магистрални тръбопроводи), тъй като там се опасяват, че това може да доведе до налагане на големи глоби на германските и европейски компании, участващи в "Северен поток 2". Що се отнася до "Турски поток", предварителната му стойност се оценява на около 11,4 млрд. евро. Според Паршин, подобни мащабни инвестиции не се вписват в иначе мащабната инвестиционна програма на Газпром. Той посочва, че "предвид намаляването на операционния паричен поток на компанията с 84% и понижаването на финансовите резерви на Газпром с 23% (до 696 млрд. рубли, като 190 млрд. от тази сума ще отидат за изплащане на дивиденти), може да се предположи, че Газпром едва ли ще инвестира в рисковани проекти, освен ако не съществуват достатъчно сериозни причини за това". Още повече, че руският гигант вече е изразходвал за тръбите за "Южен поток" 130 млрд. рубли, плюс още 56 млрд. за изкупуване на дяловете на чуждестранните му партньори в този проект.

Освен това Газпром планира да доставя газ в Италия, съвместно с гръцката DEPA и италианската Edison, в рамките на проекта за газопровода "Посейдон". В тази връзка, анализаторът на Енергийния център към бизнес-школата "Сколково" Александър Собко посочва, че "ако бъде възкресен проектът "Южен поток" само в Южна Европа/Турция Газпром ще бъде ангажиран с цели три проекти и то на фона на перспективата за евентуални газови доставки за Европа от района на Източното Средиземноморие".

Други известни руски енергийни анализатори, като Сергей Корольов он "Алор Брокер" смятат обаче, че макар разходите за изграждането на "Турски поток" и "Северен поток 2" наистина да са големи, възраждането на "Южен поток" е напълно възможно, още повече, че София от известно време насам също настоява за това. Според Корольов: "Европа силно се нуждае от алтернативен на украинския маршрут за транзитиране на природен газ и Газпром може да и го осигури. Пречка за това са само политическите разногласия, които обаче са временни, така че всеки от въпросните три проекти, включително "Южен поток" може да се окаже приоритетен. В същото време, той отбелязва, че Газпром се сблъсква с определени рискове по отношение и на трите проекта, затова би било правилно да се стреми да ги прокарва поотделно, а не в пакет.

На свой ред, друг известен енергиен експерт Роман Терехин от "Деловой фарватер" също смята, че съществува вероятност за възраждането на "Южен поток" (макар че засега тя е по-скоро хипотетична), тъй като диверсификацията на направленията на газопроводите би могла да отслаби руската зависимост от крайно непоследователната позиция на някои страни членки на ЕС, които остро критикуват всички руски проекти за доставка на природен газ, заобикалящи Украйна. Всъщност, истината е,  че в момента реализацията на проекта "Южен поток" е изгодна не толкова за Русия, колкото за ЕС, тъй като последният също не иска да зависи от Турция при евентуалните по-нататъшни доставки на природен газ на европейския пазар. Най-малкото, защото това много сериозно би укрепило позициите на Анкара и турския президент Ердоган, чиито отношения с Брюксел са меко казано "сложни".

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера