Джихадът 2.0: новият кошмар на Западните Балкани

Актуално
Typography

Нека започнем с това, че на последната среща на върха на ЕС през май 2017, ръководителите на страните членки обсъждаха, освен всичко друго, и ситуацията в Западните Балкани, обвинявайки за нейното влошаване Русия (кой друг!) и уж осъществяваната от нея „агресия” в задния двор на Съюза.

Съдейки по изявлението на специалния прокурор на Черна гора, „руски държавни организации” са осъществили през октомври 2016, т.е. по време на изборите в тази страна, опит за преврат, чиято цел е била да се попречи на присъединяването и към НАТО. На свой ред председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предупреждава, че анти-ЕС реториката на новия американски президент Доналд Тръмп може да доведе до война на Балканите. Юнкер, който традиционно демонстрира снизходително отношение към региона, твърди, че "ако оставим без опека Босна и Херцеговина, Република Сръбска (населената със сърби част от Босна и Херцеговина - б.р.) , Македония и Албания - всички тези страни, рискуваме за пореден път да бъдем изправени пред война на Балканите".

Може би Балканите наистина са готови отново да експлодират. Само че този път нещата вероятно ще се развият по по-различен начин - за разлика от 1999 например, НАТО едва ли ще остане ненаказана, както стана след бомбардировките на беззащитния Белград, безмилостно осъществявани в течение на цели 78 дни. Днес новото поколение руски ракети, с които вече разполага Сърбия, могат радикално да променята развитието на събитията.

Както е известно, балканската трагедия през 1999 беше провокирана от обвиненията за осъществявани от сръбските власти убийства и етническо прочистване в Косово, но днес е вече ясно, че в случилото се е намесена и Германската служба за външно разузнаване (BND), активирала местни албанци и свои агенти-провокатори, които са атакували и двете страни в конфликта за да го разпалят още повече и да оправдаят намесата на НАТО, довела до окончателното разпадане на остатъчна Югославия и до появата на "независимо" Косово.

Цялото внимание е насочено към Албания

Това, което се очертава на фона на сегашната геополитическа ситуация обаче, изглежда още по-мрачно и тревожно. Разбира се, "обичайните заподозрени" правят същото, което са правели винаги - обвиняват Русия, без да представят каквито и да било доказателства. Затова нека видим, какво точно се случва в Албания, според д-р Олси Джазекси, преподовател в университетите на Дуръс и Елбасан и директор на Института за свободни медии в Тирана. Според него, по време на посещението си в Албания през декември 2016, тогаващният директор на ЦРУ Джон Бренън е дал указалия за "стартирането на война срещу Русия и нейните интереси в региона", като за едно от нейните бойни полета е била определена Република Македония.

Както твърди д-р Джазекси, "след като Бренън напусна Тирана, албанският премиер и близък приятел на Джордж Сорос Еди Рама събра лидерите на всички албански партии в Македония и им нареди да подкрепят Зоран Заев, обявявайки се против Никола Груевски. Ще припомня, че Груевски се смята за русофил и противник на НАТО, докато Заев често бива определян от противниците си като "овчарката на Сорос". В резултат, македонските албанци обявиха бойкот на Груевски, а Заев получи подкрепата им за формирането на новото правителство. Срещу това той им обеща, че ще направи албанския втори официален език в Македония, т.е. на практика ще създаде трета (макар и само "наполовина") албанска държава на Балканите. Македонците, разбира се, се съпротивляват на този сценарий, но Тирана и Еди Рама продължиха да настройват албанските политически партии против Груевски, като целта на играта е Македония да стане член на НАТО".

В същото време, в съседно Косово - тази своеобразна нарко-мафиотска квазидържава, където е разположена най-голямата американска военна база извън САЩ Камп Бондстийл, президентът и бивш командир на т.нар. Армия за освобождение на Косово Хашим Тачи "работи за създаването на армия на Косово, като крайната цел е интегрирането на страната в НАТО, въпреки всички възражения на Сърбия, която продължава да не признава своята бивша автономна провинция за независима държава".

Впрочем, Олси Джазекси разкрива и подробности за това, че "у нас, в Албания развиват активност две обявени за терористични организации, които обаче се ползват с подкрепата на САЩ и ЕС". Първата е обявената от Анкара за терористична организация на Фетхулах Гюлен (FETO), която - както изглежда - се използва като инструмент от германското разузнаване: Според Джазекси: "Турция протестира срещу това, че Албания приема на своя територия FEТО, но истината е, че американците я подкрепят за да ерозират позициите на Ердоган". Втората пък е "Моджахедин е Халк" (PMOI) - ляворадикална организация, обявена за терористична от Иран и Ирак и воюваща с режима на аятоласите в Техеран: "Албания се е превърнала в център на PMOI. По време на посещението си в Тирана в края на 2016 тогавашният шеф на ЦРУ Джон Бренън си позволи, заедно с други чуждестранни симпатизанти но PMOI, да отправи нападки срещу Иран и дори да призове за смяната на режима в тази страна". Впрочем, през април 2017 американският сенатор Джон Маккейн се срещна в Тирана с лидерката на PMOI Мариам Раджави, която ръководи съпротивата срещу властта на аятоласите в Техеран.

Както посочва в тази връзка Джазекси, основният въпрос е, че "след като по време на сирийската криза Балканите бяха превърнати в център за набиране на доброволци за Ислямска държава, сега американците се опитват да превърнат Албания в джихадистка държава, версия 2.0".

С други думи, това което се случва е "същата историческа грешка, която направиха и косовските албанци, обвързвайки изцяло бъдещето си с Камп Бондстийл и така се обрекоха да бъдат незабавно атакувани от Сърбия, ако НАТО или САЩ решат да се оттеглят от региона (което рано или късно, но неизбежно, ще се случи). В същото време, Европейският съюз и американците, които уж искат да дерадикализират мюсюлманите-уахабити в Европа, пазят пълно мълчание за иранските джихадисти".

"Невидимият враг"

И така, ключовият парче в този пъзел е конфигурацията на Албания като център на Джихада 2.0, който се води едновременно против славяните в Македония, против Техеран, и против Анкара. Не е учудващо, че дълго време (допреди няколко месеца) главен съветник на албанското правителство беше известният британски политик и бивш премиер Тони Блеър.

Съществува обаче и един "невидим враг", който играе ключова роля. Както е известно, в края на март 2017 тогавашният президент на Сърбия Томислав Николич осъществи в Пекин последното си официално посещение, преди изборите на 2 април. На срещата си с него, китайският държавен глава Си Дзинпин подчерта, че икономическото сътрудничество със Сърбия и с Балканите, като цяло, е приоритет за Китай.

Впрочем, в това няма съмнение. През 2014 Пекин създаде фонд, който ще инвестира 10 млрд. долара в различни инфраструктурни проекти в Централна и Източна Европа. През миналата 2016 China Everbright купи едно летище в Албания, докато китайската Exim Bank финансира изграждането на автомобилни пътища в Македония и Черна гора.

В Сърбия пък, корпорацията China Road and Bridge Corporation изгради дългия над километър и половина "Пупинов мост" в Белград, осигурявайки 85% от необходимите за целта 170 млн. евро.

И накрая, "черешката на тортата" (т.е. на китайските инфраструктурни проекти в региона) е 350-километровата скоростна железопътна линия, на стойност 2,89 млрд. долара, между Белград и Будапеща (която ще бъде продължена през Македония и Гърция, достигайки до Атина).

Не е чудно, че Брюксел обяви "тревога" още по отношение на първия и участък Будапеща-Белград (на стойност 1,8 млрд. долара), стартирайки разследване, дали изграждането на унгарския участък на жп линията не е в нарушение на суровите правила на ЕС, според които държавата е длъжна да обявява търгове за големите транспортни проекти. Веротно, защото надменните "еврократи" не вярват, че китайците са в състояние да изградят високоскоростна железопътна инфраструктура със същото качество, но на доста по-ниска цена, отколкото европейските компании.

Отсечката Будапеща-Белград се оказва основния участък по маршрута на т.нар. Land Sea Express, за чието изграждане на територията на Унгария, Сърбия и Македония обяви още през 2014 китайският премиер Ли Къцян. Става дума за търговски и транспортен коридор между контейнерното средиземноморско пристанище Пирея (Гърция), чиито съсобственик от 2010 насам е китайската China Ocean Shipping Company (COSCO), и Централна Европа.

Официалната позиция на НАТО е, че пактът следва да "интегрира" и Западните Балкани за да може по-успешно да се бори срещу "терористичната заплаха". Според генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг: "при последното си посещение в Босна и Херцеговина и Косово бях приятно изненадан от това, какви усилия полагат техните правителства за да противодействат на заплахата от присъствието на чуждестранни джихадисти".

Истината обаче е, че "чуждестранните джихадисти" са тук и могат да се окажат твърде полезни не само в Косово, но скоро и в Албания, които са центровете на Джихада 2.0. Защото НАТО се слави със своето умение да създава все нови и нови разрастващи се "заплахи", жизненонеобходими за да оправдае съществуването си.

Най-вероятно Джихадът 2.0 е насочен против славяните в Македония, против Иран и против Турция. Както, разбира се, и срещу руските "слабини". А невидимият аспект на този заплаха е, че тя винаги може да бъде използвана за да провали стремежа на Китай да интегрира Югоизточна Европа, в качеството и на ключов възел на Новите пътища на коприната.

 

* Авторът е известен бразилски геополитически анализатор, автор на няколко книги, включително бестселърите "Империята на хаоса" и "2030".