Новите газови игри на Балканите

Актуално
Typography

Както е известно, по време на Петербургския международен икономически форум, провел се на 24-26 май 2017, руският Газпром подписа, в присъствието на италианския външен министър Карло Календа и генералния секретар по икономиката на гръцкото Външно министерство Йоргос Ципрас, споразумение с италианската компания Edison (част от групата Électricité de France S.A.) и гръцката DEPA за изграждането на газопровода „Посейдон”, по който ще се доставя руски природен газ от Турция, през Гърция, за Южна Италия.

За разлика от първия меморандум (подписан през февруари 2016), в този съвсем конкретно се посочва, че основен източник на газ за "Посейдон" ще бъде втората тръба на газопровода "Турски поток" с капацитет 15,75 млрд. куб. м. Страните по договора поеха ангажимент да координират работата си по изграждането на двата газопровода "в пълно съответствие с европейското законодателство".

Макар че капацитетът на газопровода „Посейдон” не се посочва, през април руският енергиен министър Александър Новак спомена цифрата 16 млрд. куб. м годишно за сухопътната част на газопровода, на територията на Гърция, и до 12 млрд. куб. м за онази негова част, която ще минава по дъното на Йонийско море за да стигне до Южна Италия. Тоест, „Посейдон” ще може да поеме цялото количество природен газ от втората тръба на „Турски поток”, като по него ще се доставят около 6 млрд. куб. м за Гърция и България (включително по бъдещия интерконектор между двете страни - IGB), а останалите 10 млрд. ще отиват за Южна Италия.

Съществува обаче и друг вариант. Така, по време на срещата си с председателя на Управителния съвет на Газпром Алексей Милер, шефът на италианската газотранспортна компания Snam Rete Gas е предложил газът от втората тръба на „Турски поток” да се транзитира не по „Посейдон”, а като се разшири бъдещият Трансадриатически газопровод (TAP), тъй като според експертите на Sham това би излязло поне два пъти по-евтино. Както е известно, ТАР ще се захранва от азербайджанското газово находище „Шах Дениз 2”, като капацитетът на тръбата, преминаваща през Гърция, ще е 10 млрд. куб. м, от които 8 млрд. куб. м са предназначени за Южна Италия. Акционери в ТАР са азербайджанската Socar (20%), BP (20%), Snаm (20%), Fluxys (19%), Enagas (16%) и Axpo (5%), а стойността на проекта е около 6,5 млрд. долара.

В ръководството на Газпром засега не коментират това предложение, макар че са заявили на колегите си от Snam, че са склонни да го разгледат като допълнителна опция. В същото време обаче, руската компания поддържа отлични отношения с Edison, която първа лансира предложението за газопровода „Посейдон”, и едва ли би се отказала просто така от него. Освен това, според някои руски енергийни експерти, газопроводът „Посейдон” може да бъде изграден по-бързо от TAP, да не говорим, че Европейската комисия, която винаги е разглеждала ТАР като източник на азербайджански газ и алтернатива на руските доставки, едва ли ще приеме по него да се транзитира и природен газ от Русия.

В същото време обаче, вече е ясно, че газопроводът „Посейдон” много трудно може да бъде изграден в оптималния за Газпром срок, т.е. преди края на 2019, когато трябва да стане готова и втората тръба на „Турски поток”. През март 2017, главният изпълнителен директор на газопровода „Посейдон” (и член на ръководството на Edison) Елио Руджери посочи, че подготовката на проекта ще отнеме две години, а строителството – още три. Което пък означава, че през 2020, когато изтича договорът за транзит на природен газ през територията на Украйна, Газпром ще може да доставя газ по „Турски поток” за България и Гърция, но не и за Италия, която би трябвало да е основния му потребител. Тоест, тази страна ще продължи да получава природен газ от север, т.е. от изграждащия се в момента газопровод „Северен поток 2”, който ще минава по дъното на Балтийско море и ще стига до Германия, а пък Газпром ще трябва отново да използва украинския маршрут за да снабдява с газ Унгария, Сърбия и, евентуално, Словакия.

В момента първите две страни се опитват да предотвратят подобно развитие, предлагайки обединяването на газопроводните системи на България, Сърбия и Унгария чрез изграждането на нов газопровод, представляващ своеобразен „възкресен” вариант на проваления проект за газопровода „Южен поток”, който ще стига до хипотетичния български газов хъб „Балкан” във Варна, но ще е с по-малък капацитет от около 15 млрд. куб. м. Изграждането на този тръбопровод, паралелно с това на „Посейдон”, би решило всички проблеми на Газпром по отношение на газовите доставки за Балканите, но за да се осигури необходимият за запълването му природен газ, руснаците ще трябва да изградят и трета тръба на „Турски поток” до българския бряг. Според някои руски медии, ръководството на Газпром вече е възложило на своите експерти а направят съответните разчети, но все още не са взети никакви конкретни решения.
Както посочва в тази връзка експертът от Фонда за национална енергийна безопасност в Москва Алексей Гривач, стремежът на Будапеща и Белград да си гарантират доставки на газ от „Турски поток” е съвсем естествен, но изграждането на необходимата инфраструктура никак няма да е лесно и едва ли ще стане до 2020. Според него, има два варианта за решаването на този проблем, докато не бъде изградена хипотетичната трета тръба на „Турски поток”. Първата е свързана с обещанието на Газпром пред ЕС, че може да преговаря с Украйна за запазване на макар и силно ограничен газов транзит през нейната територия, който може да отиде именно за покриване потребностите на Унгария и Сърбия. Другият вариант е снабдяването с газ на двете страни да става чрез хъба в австрийския град Баумгартен, ако капацитетът на „Северен поток” бъде увеличен от 55 до 60 млрд. куб. м газ годишно.

При всички случаи, реализацията на проекта за газопровода „Посейдон”, а в още по-голяма степен изгаждането на трета тръба на „Турски поток” могат не само да решат проблема за енергийната сигурност на България, но и наистина да я превърнат в своеобразен регионален газоразпределителен „хъб”.

 

* Център за енергийни анализи и прогнози