Срещата на върха на НАТО: кой иска да провокира напрежение в Черноморския регион?

Актуално
Typography

Както е известно, поредната среща на върха на НАТО ще се проведе на 25 май 2017 в Брюксел с участието на новия американски президент Доналд Тръмп. Очаква се на нея да се обсъждат въпроси, свързани с борбата срещу тероризма, както и финансови въпроси, касаещи вноските на държавите-членки и свързани с исканията на САЩ те да покрият максимално бързо изискването да отделят 2% от своя БВП за отбрана.

Преди това, на 17 май, в белгийската столица ще се проведе и заседание на висшия военен орган на пакта - неговият Военен комитет, което ще бъде на ниво началник щабове на страните членки. Те ще дискутират "сложната ситуация със сигурността по южния фланг на НАТО, по-нататъшните действия на мисията на пакта в Афганистан през 2018 и след това, както и инициативата за "проектиране на стабилност" и доктрината за сдържане и отбрана на Северноатлантическия алианс, "предвид последните действия на Русия" в нейната т.нар. "близка чужбина". Заседанието ще приключи с поредната функционална оценка на структурата на командването на НАТО и обсъждането на ефективното използване на наличните възможности и ресурси на пакта.

Според някои съобщения в медиите обаче, сред обсъжданите въпроси може да се окаже и инициативата за създаване на постоянна мисия на алианса в Черно море. Това предложение се подкрепя, в частност, от САЩ и Румъния, според които е необходимо "нарастване на потенциала на пакта за сдържане на руската активност в региона". Показателно е, че желание да участва в евентуалната бъдеща мисия демонстрира и Украйна, която не е член на НАТО и на чиято територия на практика продължава да се води "нискоинтензивна" гражданска война. Впрочем, не по-малко показателно е, че поне засега двете други членки на алианса от региона - България и Турция, не подкрепят идеята за промяна на създалата се конфигурация в сферата на сигурността в Черноморския басейн. Така, в края на миналата година, Анкара увери Москва, че ще продължи стриктно да се придържа към изискванията на Конвенцията от Монтрьо, според които максималният срок за пребиваване на военни кораби на нечерноморски държави в Черно море е само 21 дни.

В момента, многонационалният характер на военноморските сили на Северноатлантическия алинас, както и постоянната им ротация, му позволяват формално да не нарушава конвенцията. Както заяви преди време американският вицеадмирал Джеймс Фого обаче, периодът на патрулиране на американските кораби в Черно море може да бъде увеличен на четири месеца. В същото време е очевидно, че създаването на постоянно обединение на военноморските сили на НАТО, включващо не само американски военни кораби, но и такива от други нечерноморски държави, ще има изключително негативни последици за държавите от региона (включително за България), тъй като в отговор Москва със сигурност ще предприеми мащабни ответни военни мерки.

На този фон е важно да не забравяме първоначалната цел на създаването на НАТО, а именно - гарантирането на стабилността в Европа. Краят на студената война постави началото на период на оптимизъм и надежда, че светът вече никога няма да се окаже на ръба на трета световна война, след като комунистическият блок се разпадна, а много от бившите съветски сателити, както и някои постсъветски държави, се ориентираха към евроатлантическата интеграция.

Въпреки това обаче, оттогава насам НАТО не само не прекрати съществуването си, но и увеличи броя на своите членове и разшири активността си далеч извън своята собствена зона на отговорност, осъществявайки военни операции в Косово, Афганистан и Сомалия. В разрез с Основополагащия акт за взаимните отношения, сътрудничеството и сигурността, подписан от Брюксел и Москва, алиансът продължава да се разширява на изток, доближавайки се плътно до руските граници. Освен това, западните държави стимулираха избухването на серия от революции в Близкия Изток с цел да бъдат сменени редица неудобни за тях режими в региона. Както е известно, това провокира нов взрив на тероризма, сред чиито жертви се оказаха и стотици европейци.

Истината е, че днес светът е по-опасен отколкото през последните няколко десетилетия. Спецификата на съвременните заплахи, без значение, дали става дума за тероризма или за киберпрестъпността например, е, че членството в един или друг военнополитически алианс вече на гарантира сигурността на която и да било държава, без оглед на ролята и на международната сцена. Както изглежда обаче, в Брюксел не са се освободили напълно от стереотипите от ерата на студената война и са склонни и занапред да рискуват живота на собствените си граждани заради запазването на тесните "трансатлантически връзки" с Вашингтон.

Милитаризацията на Черноморския регион като стратегически императив на НАТО

Според мнозина, включително и западни, анализатори, присъединяването през 2004 към НАТО на България и Румъния, чиято основна ценност за пакта и за Вашингтон беше свързана най-вече с излаза им на Черно море, бе своеобразна прелюдия към истинската цел - окончателното сближаване между пакта и Украйна, включително и разполагането в Крим (който по онова време все оше беше част от украинската държава) на военноморски бази на НАТО. Според американските стратези, Черно море представлява "ключова точка на напрежение" по източните граници на системата за сигурност на Запада, а "стабилността на източния фланг на НАТО позволява на САЩ да прокарват и отстояват интересите си едновременно в няколко региона - от Централна Европа до Близкия Изток".

В този смисъл, присъединяването на Крим към Русия през 2014 означаваше, че морските граници на НАТО и ЕС вече плътно се доближават до границите на Руската Федерация. Впрочем, зоните на икономически интереси на Русия и Румъния също се преплитат, в което Букурещ вижда основната пречка пред реализацията на докрината за т.нар. "Велика Румъния", т.е. поглъщането на Молдова, а евентуално и на населеното с етнически руснаци Приднестровие (да не говорим, че някои смятат за част от "Велика Румъния" дори и украинските Чернивецка и Одеска области). Между другото, през следващата 2018 в Букурещ се готвят тържествено да отбележат стогодишнината от създаването на първата "Велика Румъния" през 1918, когато, в резултат от разпадането на Австро-Унгария и болшевишката революция в Русия, към страната са присъединени Буковина, Молдова и предимно унгарската Трансилвания (по онова време част от нея е и българската Южна Добруджа).

Опитвайки се да повторят историята, юнионистките кръгове в Букурещ са наясно, че първо трябва да преодолеят съпротивата на всички онези, които пречят за реализацията на този сценарий. На първо място сред тях е Русия, която се оказва непреодолима пречка пред него дори и само заради географското си положение. Ето защо, в качеството си на най-верния американски партньор в Черноморската зона, Румъния провежда откровено деструктивна и антируска политика в региона. За целта, от 2017 нататък страната вече ще отделя по 2% от своя БВП за военни нужди, а до 2020 планира да приключи модернизацията на военния си флот.

Истината е, че и Вашингтон, и Букурещ не са заинтересовани от превръщането на Черно море в мост за укрепване на контактите и сътрудничеството между държавите от региона, тъй като това би попречило на реализацията на собствените им геополитически планове. И тъкмо поради това двете държави имат интерес от повишаването на напрежението в него.

В тази връзка ще напомня, че ръководството на НАТО напоследък трудно прикрива недоволството си от действащите правни норми, регламентиращи преминаването на военни кораби на нечерноморски държави през Дарданелите и Босфора. Както вече споменах по-горе, Конвенцията от Монтрьо ограничава пребиваването на подобни кораби в региона, съобразно техния клас и тонаж, както и по време. Затова не бива да се изключва, че съвсем скоро американската дипломация (както и тази на най-близките съюзници на САЩ, сред които е и Румъния) ще се опитат да постигнат отмяната или поне смекчаването на въпросните норми. Неслучайно редица западни експерти вече определят Конвенцията от Монтрьо като "ключов фактор, ограничаващ присъствието на НАТО в региона" и вижда възможност за преодоляване на наложените от нея ограничения чрез постигането на споразумение с България и Румъния за взаимодействие при евентуални военни действия, включително по въпроса за доставката на системи за противовъздушната им отбрана и бреговата охрана, заобикаляйки по този начин основните постановки на конвенцията.

Ето защо, можем да очакваме, че на предстоящата среща на върха на НАТО в Брюксел, насрочена за 25 май 2017, САЩ и най-близките им западноевропейски съюзници ще се опитат да упражнят натиск върху черноморските държави членки на пакта в няколко посоки. На първо място върху Турция, с цел да я убедят отново да се сближи с НАТО и САЩ, тъй като без нея "черноморският буфер" срещу Русия, който Вашингтон и Брюксел се опитват да изградят, няма да се окаже достатъчно устойчив. Защото истината е, че само формирането на своеобразен "троен съюз" между Румъния, Турция и България, под егидата на Вашингтон, би могъл да се окаже достатъчно ефективен инструмент за прокарването на американското влияние в региона.

Както е известно, преди година българският премиер Борисов обяви, че "страната ни няма да стане част от подготвяния черноморски флот срещу Русия" и няма да участва в "обща флотилия с Румъния и Турция", тъй като, според него, това би довело до военен конфликт, който той няма да допусне. Тогава, за привърженици на въпросната иницатива бяха нарочени вече бивщият президент Плевнелиев, както и бившите външен и военен министър - Даниел Митов и Николай Ненчев.

Предстои да видим, дали ако въпросът действително бъде повдигнат отново на срещата на върха на НАТО в края на 2017, позицията на новия стар български премиер ще бъде същата, както впрочем и тази на новия президент Румен Радев, новия външен министър Екатерина Захариева и новия министър на отбраната Красимир Каракачанов. Това никак не е без значение, защото ако действително се тръгне към създаването на антируски "черноморски буфер" с българско участие, той в никакъв случай няма да допринесе за сигурността на региона, като цяло, още по-малко пък за тази на собствената ни страна, а тъкмо напротив.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите