Македонската криза и проектът за "Велика Албания"

Актуално
Typography

Поне от два месеца насам в македонските градове и най-вече в столицата Скопие продължават масовите митинги и демонстрации под лозунга за запазване целостта на страната. На 25 април протестиращите поискаха провеждането на нови парламентарни избори, а основната им цел беше формулирана от един от техните лидери Богдан Илиевски така: "да се пресекат опитите за реализацията на програми, създадени в Тирана и други държави".

Както е известно, албанците са втората по численост след македонците етническа общност в страната, като по официални данни те са над 25% от цялото население (макар техните лидери да твърдят, че истинската цифра е 40%) и определено доминират в някои райони на Македония. Именно действията на албанската общност на два пъти досега изправяха западната ни съседка на ръба на гражданската война. В крайна сметка, в резултат от натиска на САЩ и ЕС върху Скопие, македонските албанци получиха право да сформират доминирана от тях администрация в някои части на страната, а междувременно създадоха и няколко собствени моноетнически партии, които изключително успешно лобират за интересите на диаспората (и при това поддържат много тесни връзки с управляващите в двете албанския държави на Балканите - Албания и Косово), пазарейки се с основните македонски политически партии (ВМРО-ДПМНЕ и СДСМ) и гарантирайки си решаваща роля при формирането на парламентарните коалиции и правителствата на страната.

Така, след последните парламентарни избори през декември 2016, албанските партии предложиха подкрепата си на останалия на второ място Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ), поставайки като условие за това реализацията на един от основните пунктове на т.нар. "Тиранска платформа", а именно превръщането на албанския във втори държавен език, както и подялбата на страната на етнически кантони. Въпросната платформа беше изработена с личното участие на албанският премиер Еди Рама и подписана от три албански формации от Македония – ДСИ, „Беса“ и Албанският алианс, на 7 януари 2017. Този документ допълнително усложни политическата криза в Република Македония.

Въпреки силния натиск на представителите на ЕС и САЩ обаче, македонският държавен глава Георги Иванов отказа да даде мандат за съставяне на правителство на лидера на СДСМ Зоран Заев, посочвайки, че никога не би позволил политиката на страната да се определя от човек, ерозиращ суверенитета на държавата. Малко по-късно привържениците на спечелилата изборите ВМРО-ДПМНЕ както и мнозина други загрижени за бъдешето на страната си македонци, излязоха на улиците. Оттогава насам ситуацията в Македония продължава да е изключително нестабилна: официалните представители на Брюксел и Вашингтон упражняват постоянен натиск върху президента Иванов да "спазва демократичните процедури", т.е. да позволи на Заев да сформира правителство с албанските партии, изпълнявайки техните условия, докато протестиращите по улиците настояват за нови избори. В резултат от това, вече в течение на няколко месеца Македония няма истинско правителство, а нарастващото напрежение ескалира през нощта на 27 срещу 28 април в нападението срещу сградата на Народното събрание в Скопие, при което бяха ранени над сто души, включително опозиционният лидер Зоран Заев. Непосредствен повод за атаката стана решението на депутатите от СДСМ и тези от албанските партии да изберат Талат Джафери (от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети) за председател на парламента. Между другото, само няколко дни преди това, на 24 април, въпросният Джафери (който е бивш министър на отбраната, а по време на въоръжения албански бунт през 2001 дезертира от македонската армия за да се присъедини към бунтовниците, след което са възползва от амнистията за да влезе в политиката) се опита да премине с автомобила си през тълпата протестиращи около парламента македонци, но беше спрян от полицията.

Както е известно, водачът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски категорично осъди насилието, нападенията срещу депутати, полицаи и обикновени граждани и призова всички политически лидери да приемат поканата на президента Георги Иванов за среща при него с цел намиране на изход от тежката политическа криза, в която изпадна Република Македония. Паралелно с това обаче, той осъди и "начина, по който

СДСМ и останалите партии се опитаха, в нарушение на Конституцията да изберат председател на парламента". Според него, основната причина за случилото се е „алчността да се дойде на власт на всяка цена и приемането на чужда платформа за управление“.

Впрочем, малко преди драматичните събития в нощта на 27 срещу 28 април, ВМРО-ДПМНЕ излезе с обръщение, в което обвини Заев, че се финансира от "албанската мафия". В последното си интервю за Унгарската национална телевизия президентът на Македония Иванов беше доста по-конкретен, очертавайки силите, които според него стоят зад кризата в Македония, като директно посочи като един от основните виновнци неправителствените организации на Джордж Сорос (Фондация Отворено общество в Македония – FOSM и нейните филиали), който според него "използва парите на американските данъкоплатци" за дестабилизирането на страната, както и на други държави в региона.

Впрочем, още в края на февруари 2017 най-големият англоезичен портал в Македония Independent.mk публикува писмото на седем американски конгресмени (Кристофър Смит, Ранди Хълтгрен, Робърт Адълхолт, Луи Гохмърт, Робърт Питинджър, Джеф Фортънбъри и Трент Франк) до председателя на Главното контролно-финансово управление на САЩ и шеф на Сметната палата Джийн Додаро, в което те настояват да бъде разследвана дейността на американския посланик в Македония Джес Бейли, както и на мисията на USAID (Американската агенция за международно развитие) в Скопие, обвинявайки ги, че пряко са се намесвали в политическия живот в страната, включително финансирайки неправителствените организации на Джордж Сорос в Македония (1). По-късно тяхното искане беше подкрепено и от сенатор Майк Лий. В писмото се посочва също, че и посолството, и USAID, и FOSM активно са работели за успеха на СДСМ на Заев на изборите, при това именно заради склонността на последния да подкрепи албанската "платформа".

В пълен синхрон с американския натиск и намеса в Македония, водещи до нейната дестабилизация, изглежда и поведението на ЕС. Така, по време на поредното си посещение в Скопие (на 21 март) делегацията на Съюза, начело с еврокомисаря по политиката на съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, очевидно изпълнявайки указанията на Брюксел, отказа да се срещне със законно избрания македонски президент Георги Иванов. Въпреки официално обявените цели на ЕС, а именно да се окаже съдействие за намирането на приемливо решение на кризисната ситуация в Македония, Хан за пореден път предпочете да подкрепи само едната от страните в конфликта - СДСМ на Зоран Заев. Макар че президентът Георги Иванов изпрати специално писмо в Брюксел, в което обяснява, че Конституцията не позволява да бъде даден мандат за съставяне на правителство на водача на социалистите, ЕС продължава да оказва натиск върху Скопие именно в тази посока. Както стана ясно, от цитираните по-горе документи, това очевидно е и в интерес на САЩ, които традиционно използват албанската карта за прокарването на своята стратегия за дестабилизирането на региона. Истината е, че и Брюксел, и Вашингтон подкрепят Заев и СДСМ не от любов към демокрацията и човешките права, а именно защото водачът на социалистите им е гарантирал предварително, че ако оглави правителството на страната, ще реализира редица основни постановки на т.нар. "Тиранска платформа", превръщайки Македония в двунационална държава. Освен това, налице са редица данни, които дават основание на анализаторите да твърдят, че сред предварителните обещания, дадени от Заев и албанските партии на Брюксел, е и приемането на голям брой (до няколкостотин хиляди) "бежанци" и нелегални имигранти, които биха могли да залеят Балканите в резултат от провала на споразуменията между ЕС и Турция, но които т.нар. "Стара Европа" не желае да приеме (2). Заев и албанските му съюзници изглежда са склонни да го направят, срещу което от Брюксел им обещават много сериозни финансови средства. Съществува обаче, съвсем реалната опасност, ако горният сценарий действително се осъществи на практика, мигрантската вълна да не се задържи задълго в Македония, а да "прелее" в съседните държави, включително в Сърбия, Черна гора и (което е особено опасно за нас) България. При всички случаи, действията на Брюксел по отношение на македонската криза нагледно отразяват практикуваните от ЕС двойни стандарти по отношение на държавите от Централна и Югоизточна Европа, без значение, дали те вече са членове на Съюза или кандидатстват за членство в него.

Карта на така наречената "Велика Албания"

 

На този фон, изглежда доста обезпокояващо, че албанците активно се опитват да ангажират България в реализацията на собствения си сценарий в Македония. Така, коментирайки (на 2 март 2017) политическата ситуацията в западната ни съседка, университетският професор и политически анализатор от Косово, Неджмедин Спахиу лансира идеята, че „Прищина, Тирана и София трябва да излязат с обща декларация за положението в Македония, тъй като, когато се застрашават интересите на Македония, се застрашават и интересите на тези страни”. Спахиу смята, че „едно общо искане на трите страни президентът Георги Иванов да оттегли своето решение и да даде мандата на Зоран Заев”, ще има позитивно влияние за решаване на кризата. Според него: "Косово, България и Албания са трите приятелски съседки на Македония, които ѝ желаят доброто и трябва да действат заедно за успокояване на ситуацията. Тъй като с това си решение президентът Иванов е нарушил Конституцията, той или трябва да даде мандата на Заев, или да бъде свален от поста си" (3). Тоест, налице е очевиден опит, страната ни да бъде въвлечена в реализацията на изключително опасния проект за кантонизация на Македония, като първа стъпка към по-нататъшното и разделяне. Тази стратегия напълно се вписва в плановете на албанските националисти за създаването на т.нар. "Велика Албания", които между другото се подкрепят доста активно и от Турция, но чиято реализация със сигурност ще дестабилизира много сериозно целия регион.

 

Бележки:

1. Dissatisfied with Baily's Answer: Congressmen Demand Investigation against US Embassy, http://www.independent.mk/articles/41795/dissatisfied-with-baily%27s-answer-congressmen-demand-investigation-against-us-embassy

2. www.pravda.rs/lat/2017/04/03/stravican-scenario-ako-eu-podrzi-zaeva-skopljepusta-

migrantski-cunami

3. http://obshtestvo.net/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D1%82%D1%80%D1%8F%D0%B1%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B0-%D0%B4%D0%B5/

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите