Идва ли краят на демокрацията в Турция?

Актуално
Typography

През последните дни преди турците да гласуват на насрочения на 16 април 2017 референдум, дали да дадат на президента Реджеп Тайип Ердоган диктаторски пълномощия и на практика да сложат край на парламентарното управление, обществените настроения в Турция съзнателно биват насочвани към различни конспиративни теории и подозрения за чужда намеса във вътрешните работи на страната.

Илюстрация за това е реакцията на един пост в Tуитър на британския посланик в Анкара Ричард Мор, написан на турски и английски: "Цъфналите лалета в Истанбул показват, че пролетта вече е дошла. Ура!". Постът е илюстриран със снимка на множеството разцъфнали лалета край истанбулиския дворец Долмабахче.

Както става ясно от една публикация на турския "Дейли Нюз" обаче, според местния спортен коментатор Ертем Сенер, зад това послание всъщност се крие нещо много опасно. Пред своите близо 850 хиляди последователи в Туитър, Сенер изтълкува думите на бриттанския посланик като подкрепа (нито повече, нито по-малко!) за провалилия се опит за преврат срещу турския президент Ердоган през юли 2016 и призив към онези, които се готвят да гласуват с "не" на предстоящия референдум. "Ето по този начин - твърди Сенер - тези хора предават указанията си в Турция. Те казват, че ако превратът се беше оказъл успешен, тези лалета щяха да цъфнат по-рано. Британско куче! Тези лалета са окъпани в кръв". В отговор британския посланик Мор, пусна следния пренебрежителен коментар в Туитър: "Боже, кой е този идиот?".

Истината обаче е, че господин Сенер съвсем не е сам, когато става дума за исторически обвинения. В същия ден, когато въпросният спортен коментатор разобличаваще тайния замисъл на британското посолство, президентът Ердоган изрази собствените си схващания за Европа на един митинг в Западна Турция, посветен на предстоящия референдум. Там той обяви, че в очите на милиони хора "Европа днес вече не е център на демокрацията, човешките права и свободи, а център на репресии, насилие и нацизъм".

Трябва да си доста нахален за да обвиняваш европейските държави в липса на уважение към демокрацията, човешките права и свободи, при положение, че през деветте месеца след провалилия се опит за преврат, в Турция бяха уволнени 134 хиляди души, включително 7300 научни работници и 4300 съдии и прокурори, въпреки че има твърде малко доказателства някой от тях да е знаел нещо за преврата или да е участвал по някакъв начин в него. В съответствие със закона за извънредното положение 231 турски журналисти се оказаха зад решетките, бяха закрити 149 медии, 95 000 души бяха задържани, а 47 600 - арестувани.

Многопартийната демокрация, съществувала в Турция от 1946 насам, беше буквално смазана от вълната арести и присъди, заплахи и открити намеси в дейността на политическите партии. В миналото Турция е преживявала не един военен преврат, но сегашните сътресения и чистки изглеждат далеч по-радикални. Дори ако приемем, че политическите партии не са били притеснени сериозно от нападките срещу тях, те със сигурност са силно затруднени да представят позициите си по предстоящия референдум пред обществотго. Изданията им са окупирани от полицията или са закрити, а един телевизионен коментатор, позволил си да обяви, че възнамерява да гласува "против" на референдума, моментално беше уволнен.

За същото говори и телевизионното време, предоставено на различните партии за да изразят позициите си пред обществото: така господин Ердоган и неговата управляваща партия AКР (Партия на справедливостта и развитието) са получили до 30 март 2017 цели 4113 минути ефирно време, докато основната опозиционна сила - Народнорепубликанската партия, за която на последните избори гласуваха 25% от турските избиратели, е получила едва 216 минути ефирно време. Какво да кажем пък за водещата кюрдска партия HDP (Народнодемократична партия), която спечели над 10% от гласовете на изборите, но трябваше да се задоволи само с една (!) минута ефирно време. Впрочем, дванайсет от нейните общо петдесет депутати вече са зад решетките и ги очакват сурови присъди.

Господин Ердоган твърди, че би сложил онези, които се готвят да гласуват с "Не" на предстоящия референдум, в един символичен политически музей, но мнозина от тези хора с основание се боят, че могат да бъдат затворени в съвсем различно и доста по-традиционно място. Вероятно защото се опасяват, че потенциалните експонати във въображаемия музей на Ердоган ще се окажат прекалено много, полицията и местните официални власти отказват да разрешат на опозицията да провежда митинги и да окачва флагове, банери и постери, призоваващи да се гласува с "не".

Но въпреки гигантското превъзходство на кампанията в полза на "да", социологическите анкети, проведени през миналата седмица, сочат, че избирателите са разделени почти поравно, със съвсем леко предимство на онези, които твърдят, че ще гласуват с "не". В същото време обаче, опонентите на господин Ердоган и на "изпълнителната власт на президента", която той възнамерява да наложи в страната, не хранят никакви илюзии относно шансовете си за победа и смятат, че независимо от резултатите от предварителните анкети сред избирателите, най-вероятният резултат ще бъде убедителната победа на привържениците на установяването на нова авторитарна система.

Може би ще прозвучи прекалено цинично, но ако това се случи, Турция скоро ще заприлича на съседните държави от Близкия Изток, като Сирия или Египет например, където парламентът и съдебната власт се просто контролирани клубове на привържениците на режима. Тоест, очертава се един доста жалък край на модерната турска държава, за чието изграждане нейният основател Кемал Ататюрк положи толкова усилия (макар и увенчали се само с частичен успех), в резултат от което Турция започна да прилича повече на южноевропейските държави, като Испания и Италия, отколкото на режимите в Големия Близък Изток. Преди десетина години Истанбул и другите големи турски градове можеха да се похвалят с едни от най-интересните медии в света - да не говорим за кипящия в тях интелектуален живот - но днес всичко това се намира в упадък. Всеки опит да се изрази критично мнение вече може да бъде интерпретиран като съзнателна или несъзнателна подкрепа за тероризма или за миналогодишния опит за преврат.

В световната история има множество примери за политически лидери, взели в свои ръце върховната власт в страната си, само за да открият, че всъщност продължават да зависят от хода на събитията. Какъвто и да е резултатът от референдума на 16 април, Турция ще си остане дълбоко разединена страна и в политическо, и в етническо, и в религиозно отношение. Господин Ердоган успя за известно време да потисне кюрдското бунтовническо движение в южната част на страната, превръщайки много градове в руини. Въстанието на кюрдите обаче няма да спре, а турските кюрди ще потърсят подкрепата на двете кюрдски квазидържави, съществуващи на границата със Сирия и Ирак.

Като цяло, стратегията на господин Ердоган за демонизация на всичките си противници (и криещият се зад това стремеж да ги ликвидира, най-малкото политически), представяйки ги като предатели и терористи, превръща Турция в далеч по-опасно място, отколкото беше в миналото. Разногласията с такива чуждестранни държави, като Германия и Холандия, съзнателно се преувеличават и се използват с цел господин Ердоган и неговата партия да се представят като героични защитници на атакувания отвън турски народ.

Очевидно тази тактика сработва, макар че в миналото изборите в Турция са поднасяли доста изненади. Контролът над медиите позволява обаче, дори неуспехите да бъдат представени като победа. Така например, т.нар. операция "Щитът на Ефрат", в рамките на която през миналата 2016 турската армия навлезе на територията на Сирия, не се оказа особено успешна и Анкара трябваше да я приключи набързо. За Турция е сложно да упражнява силно влияние, когато и се налага да се конкурира с могъщи държави като Русия и САЩ. Впрочем, тези неуспехи и ограничения не се броят, при положение, че господин Ердоган и неговата партия са сигурни, че информацията, подавана от контролираните медии ще бъде положителна за тях.

Авторитарното управление на господин Ердоган би могло и да стабилизира Турция, но само ако тя намираше в някоя друга част на света, а не в Близкия Изток. Както е известно, южните и граници се простират по цялото протежение на гигантското огнище на насилие и конфликти в Ирак и Сирия, чието отровно влияние вече проникна и в самата Турция. Сред показателите за задълбочаващата се в страната нестабилност са и честите спорове, дали поредният атентат е бил извършен от Ислямска държава, от кюрдските сепаратисти, или от някоя друга опозиционна групировка. Господин Ердоган може и да победи на предстоящия референдум, но доколко това ще укрепи властта му е съвсем друг въпрос.

 

* Авторът е известен ирландски политически анализатор, експерт по проблемите в Близкия Изток, носител на много журналистически награди, автор на седем книги, последната от които е "Хаосът и Халифатът: джихадистите и Западът в борба за Близкия Изток"