Ще има ли нова война на Балканите

Актуално
Typography

На територията на бивша Югославия отново се изострят религиозните и етнически противоречия, които все по-често водят до междунационални сблъсъци.

Според Германнския институт за изследване на международните конфликти в Хайделберг, в балканския регион съществуват 18 големи и малки конфликти, сред които в частност са:

- Спорът между Словения и Хърватска относно морската граница в Пиранския залив, както и в зоната на планинския масив Света Гера.

- Спорът между Хърватска и Сърбия за дунавските острови Шаренград и Вуковар;

- Опитите на Република в Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, да се присъедини към Сърбия.

- Исканията на хърватите в Босна и Херцеговина (14% от населението на страната) да се присъединят към Хърватска.

- Движението за присъединяване към Сърбия на самопровъзгласилото се сръбско образувание в Северно Косово.

- Исканията на албанците от Южна Сърбия да се присъединят към Косово.

- Опитите на сърбите в Черна Гора (около половината от населението на страната) да се върнат в състава на Сърбия.

- Спорът между Хърватска и Черна Гора относно полуостров Превлака в Тиватския залив и т.н.

Експертите констатират, че в момента отношенията между републиките от бивша Югославия са най-лошите от времето на последните балкански войни през 1991-2001 насам. Все повече републики и национално-етнически образувания на Балканите претендират за прекрояване на границите и федерализация на вече съществуващите държави. Това дава основание на мнозина наблюдатели да правят аналогия със ситуацията през 1912 (Балканските войни) и 1914 (началото на Първата световна война), както и с началото на 90-те години на миналия век (разпадането на Югославия). Съвършено очевидно е, че формулираната в онзи период политика на Вашингтон и Брюксел за "насилствено помиряване" на враждуващите страни и създаването на мултиетнически държави на Балканите претърпя провал. В тази връзка, редица западни анализатори предлагат да бъде преначертана картата на региона, докато не е станало късно. Става дума, в частност, за присъединяването към албанско Косово на южните райони на Сърбия, където живеят 100 хиляди албанци, а към Сърбия - на Северно Косово, където живеят 50 хиляди сърби. Да се присъединят към Сърбия искат и милион и половина жители на Република Сръбска в Босна и Херцеговина. Най-сериозен взривоопасен потенциал обаче притежава движението на албанското малцинство в Македония, където напоследък е налице рязко изостряне на ситуацията, в резултат от което страната е на ръба на гражданската война.

Вече три години, с пряката намеса на Албания и редица западни държави, се разгаря поредният етнически конфликт в тази бивша югорепублика, където - според официалната статистика - 64% от населението са македонци, а над 25% - албанци. Впрочем, съществуват и алтернативни данни, според които албанците вече са 40% от населението на Македония. Както е известно, напрежението достигна връхната си точка след проведените през декември 2016 парламентарни избори, след които президентът Георги Иванов отказа (и продължава да отказва) - въпреки лекото предимство на блока между социалдемократите и партиите на албанското малцинство, да признае правото на тази коалиция да формира новото македонска правителство. Иванов твърди, че класиралите се на второ място социалдемократи от СДСМ са "предали" страната на албанците, склонявайки да приемат т.нар. "албанска платформа". Претендиращата да състави правителството коалиция обещава, в частност, да направи албанския втори държавен език, което на практика означава превръщането на Македония в двунационална държава. Освен това, "албанската платформа" предполага федерализацията, а де факто, албанизацията на Македония и, като резултат от това, евентуалното включване на някои нейни части в т.нар. "Велика Албания". Според Георги Иванов, това ще означава края на Македония като славянска държава на Балканите.

Западът активно се намесва във вътрешната политика на Македония и настоява за предаването на властта в ръцете на правителство на социалдемократите и албанското малцинство. За целта в Скопие вече беше Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини. В този конфликт, Русия застана зад славянското мнозинство в Македония, докато ЕС, САЩ и НАТО открито подкрепят албанските националисти, по същия начин както го правят по време на Втората световна война фашистка Италия и нацистка Германия. Както е известно, в онзи период германците създават албанската СС-дивизия "Скендербег", а днес американците поддържат (под егидата на KFOR) на територията на Косово най-голямата си база на Балканите и на практика действат като съюзници на албанските националисти.

Вътрешномакедонският конфликт заплашва да прерасне в общобалкански, тъй като живеещите в Македония албанци координират действията си с крайните националисти в Тирана, мечтаещи за създаването на "Велика Албания". Общият брой на албанците на Балканите е над 8 млн. души, включително 3 милиона в самата Албания, 1,5 милиона в Косово и Сърбия и над половин милион в Македония.

Според идеолозите на "паналбанизма", към "Велика Албания" следва да бъдат присъединени Северозападна Македония, Южна Сърбия, включително Косово и Прешевската долина, а също някои южни райони на Черна Гора и част от Северна Гърция. Сблъсъците между македонците и албанците в Македония неизбежно ще се прехвърлят в Косово и Южна Сърбия, където вече има достатъчно предпоставки за въоръжен конфликт. Водачът на сръбските албанци Йонуз Муслиу все по-настойчиво призовава за присъединяването на южните сръбски общини Медвежа, Буяновац и Прешево към Косово. Албанските радикали заплашват, че ако сръбските власти не приемат исканията им, ще започнат масови протестни действия, които лесно могат да прераснат в партизанска война, а след това и в регионален конфликт с участието на съседни и по-далечни държави.

Германският експерт по Балканите Норберт Мапес-Нидийк посочва, че в сегашната ситуация, когато светът става все по-нестабилен, а Западът губи възможностите си да контролира редица региони и е идеологически разединен, от това започват да се възползват редица играчи в балканския конфликт, търсещи си нови покровители. Ситуацията опасно напомня 1914, когато Балканите са известни като "бурето с барут" на Европа. Действително, усилващият се изолационизъм на САЩ и отслабването на Европейския съюз създават благоприятен фон за сепаратистките движения на Балканите. В тези условия криминалните албански кланове и контролираната от тях т.нар. "Армия за освобождение на Косово" (АОК) преминават в настъпление по целия периметър на компактно населените с албанци територии. Още повече, че те вече имат необходимия опит: през 2001 албанските бойци започнаха въоръжено въстание срещу правителството на Македония, чието неутрализиране са оказа изключително трудно. През май 2015, в Куманово, недалеч от македонско-сръбска граница, където има голяма албанска диаспора, избухна истинско сражение между полицията и бойци на АОК, в което загинаха 8 полицаи и 14 албански бойци. В момента, въоръжените албански отряди, формирани под крилото на АОК, вече са напълно готови да действат още при първия сигнал на сепаратистките централи.

 

* Авторът е руски историк, експерт по проблемите на Близкия Изток и Балканите