Нуждае ли се НАТО от Черна гора?

Актуално
Typography

Ако вярвате в думите на Тръмп, че за него "Америка е над всичко", би трябвало да се замислите за координираните усилия за привличането на Черна гора в НАТО, на които сме свидетели днес. В тази връзка ще припомня само, че на 27 март 2017 Сенатът на САЩ одобри приемането на страната в Северноатлантическия алианс.

Както е известно, когато преди близо 70 години се създава НАТО, пред него действително е поставена много сериозна задача: да не позволи на Съветския съюз, ръководен тогава от Йосиф Сталин, да доминира не само в Източна, но и в Западна Европа. Днес обаче ситуацията е съвършено различно.

По онова време просто липсват очевидни алтернативи. По-голямата част от европейския континент е опустошена в хода на Втората световна война. Почти всички територии, до които е достигнала Червената армия, са превърнати от Съветите в техни политически сателити. И дори ако приемем, че Сталин не е замислял нови завоевателни планове, той не е заслужавал доверие, тъй като би могъл да се възползва от всяка възможност за да разшири още повече сферата на съветското влияние.

В същото време, дори Дуайт Айзенхауер се обявява против разполагането на постоянна групировка на американската армия в Европа. Истината е, че Старият континент се нуждае само от временен щит, зад който да може спокойно да възстанови своята икономика и да осъществи политическото си обединение, като паралелно с това възроди Германия от руините. Тоест, дори по онова време няма никаква необходимост да се превръща Европа в зона, постоянно издържана и зависима от САЩ във военно отношение.

Доминираният от Съединените щати Северноатлантически алианс не само преживя студената война, когато Европа възстанови икономическия си ръст и демократичния процес. След разпадането на Съветския съюз и разпускането на Варшавския пакт, НАТО продължи да функционира по формулата "Северна Америка и останалите". Икономисвайки всяка стотинка, дори когато действително бяха застрашени от "Империята на злото", след нейния крах европейците побързаха да съкратят числеността на своите въоръжени сили, както и разходите си за отбрана. В крайна сметка, нали Чичо Сам продължаваше да ги пази!

Необмисленото разширяване на Изток

На свой ред, Вашингтон дълго време не възразяваше срещу това поведение на европейските си съюзници и продължи да разширява Алианса. Проатлантическите активисти от Централна и Източна Европа призоваваха за включването на собствените си страни в НАТО. Американските политици пък разчитаха, че използвайки пакта за сближаването между Запада, бившите съветски съюзници и постсъветските републики, ще могат да укрепят влиянието на САЩ, без да разчитат за това на Европейския съюз, който изглеждаше по-приемливо и уместно като политически и икономически блок без американско участие.

Нещо повече, източноевропейските държави разглеждаха Северноатлантическия алианс като своеобразен елитен клуб, членството в който автоматично би повишило собствената им значимост. Липсваше ясен отговор на фундаменталния въпрос, дали действително си струва да воюваме за да защитим новите членове на НАТО и доколко практични биха били подобни действия (ще напомня само, че държавите от Прибалтика например, са изключително уязвими в отбранителен план)? Преди украинската криза, експанзията на НАТО на изток се смяташе за "благороден ангажимент" на Запада и затова в алианса биваха приемани държави със съмнителна репутация, разположени далеч отвъд естествените граници на пакта.

Въпреки сътресението, свързано с анексията на Крим, НАТО не си направи никакви сериозни изводи от случващото се. В Европа се вдигна голям шум и се появиха множество мрачни прогнози за бъдещи интервенции и "нарушения на международното право" от страна на Москва, но истината е, че усилията не европейците бяха насочени предимно към това да убедят Вашингтон да се ангажира още по-сериозно с отбраната на континента. Едва през 2015 европейските членове на Северноатлантическия алианс прекратиха процеса на съкращаване на колективните си военни вноски, макар че ръстът на разходите им за отбрана се оказа твърде скромен и малцина вярват, че почитателите на "сигурността за чужда сметка" ще изпълнят на практика изискването за отделяне на 2% от годишния си БВП за нуждите на своята отбрана. За да се случи това, на Германия например ще се наложи до 2024 почти да удвои военните си разходи, което изглежда немислимо, дори ако канцлерът Ангела Меркел бъде преизбрана на парламентарните избори в края на 2017.

Нещо повече, Алиансът продължи да приема нови членове от Балканския полуостров, повечето от които бяха пълни нищожества във военно отношение, разширявайки не само своите геополитически активи, но и ангажиментите си. А още по-лошото бе, че лобистите на Грузия и Украйна продължиха да настояват за приемането им в пакта, макар че това моментално би ни довело до военна конфронтация с ядрената суперсила Русия, оценяваща подобна стъпка като посегателство срещу жизнено важните и интереси.

Необходима ли ни е Черна гора?

Сега Черна гора трябва да стане 29-тия член на НАТО. Защо?

Цялата тази история силно напомня появилият се през 1955 сатиричен роман на Ленърд Уибърли "Ревът на мишката", който по-късно беше филмиран с участието на Питър Селърс. В него се разказва, как измисленото миниатюрно княжество Фенуик решава да нападне Америка, разчитайки че ще бъде светкавично разгромено от нея и след това ще получи получи щедра помощ за "възстановяването" си. Оказва се обаче, че зле въоръженият и нищожен по численост "експедиционен корпус" на княжеството пристига в полупразния Ню Йорк по време на провеждащи се военни учения и по щастлива случайност успява да се сдобие с ново американско супероръжие, с чиято помощ най-неочаквано побеждава в конфликта. Черна гора се нуждае от точно такава щастлива случайност за може да направи нещо при евентуален конфликт с Русия, както впрочем и с която и да било друга държава.

В най-добрия случай, приемането в НАТО на Черна гора, която у нас, в Америка е известна само като мястото, където е сниман един от филмите за Джеймс Бонд "Казино Роял", ще мине незабелязано. Вашингтон ще изразходва допълнителни средства за целта - този път за укрепване армията на един нов съюзник, а не за възстановяването на някой бивш противник. Американските политици пък, за пореден път ще докажат, че са по-заинтересовани не да защитават интересите на САЩ, а просто да се пъчат гордо пред публиката. Едва ли обаче, това е достойна причина за разширяването на НАТО. Затова пък негативните последици ще бъдат много повече. Включването на Черна гора в състава на пакта е лоша идея, при това по цял ред причини:

- Подгорица не представлява никаква военна ценност. През миналата 2016 тази държава с размери на пощенска марка е изразходвала за отбрана 69 милиона долара. В сравнение с огромния бюджет на Пентагона, тази сума е в рамките на "статистическата грешка". Населението на Черна гора е по-малко от гласоподавателите в някой американски изборен район, а броят на нейните военни е едва 1950 души. В сухопътните и сили се числят цели 875 човека, разполагащи с осем (!) бронетранспортьори. Военноморските сили на страната пък наброяват 350 моряка, плюс половин дузина катери. На свой ред, черногорските ВВС имат числен състав от 225 души, плюс няколко повредени учебни самолети и 13 хеликоптери. Колкото и смели да са тези войници и какъвто да е приносът на Подгорица в операциите на съюзниците, присъединяването на Черна гора към НАТО не е военен успех, а по-скоро сюжет за поредния сатиричен роман.

- Черна гора не е застрашена от нито една армия или държава. През 2006 тя напусна съюза със Сърбия, но последната въобще не е заинтересована от насилственото и връщане в него. Другите съседи на Черна гора също възникнаха в периода на разпадането на Югославия на малки държавици. Страната е с размерите на снимачна площадка и не граничи с Русия. За да стигне до Черна гора, на възкръсналата Червена армия ще се наложи първо да завладее Украйна, Румъния или Унгария, а след това и Сърбия. Прекалено много усилия и разходи за да се сдобие с подобен малък "недвижим имот", пък макар и изключително живописен. Евентуална морска интервенция откъм Адриатическо море, също не изглежда особено вероятна.

Правителството на черногорския премиер Маркович твърди, че неотдавнашният опит за държавен преврат в страната е бил организиран от Москва. Липсват обаче доказателства за подобна връзка, но дори ако такава действително съществува това въобще не касае НАТО. Както е известно, предполагаемият пуч беше провален и без намесата на черногорските съюзници. Освен това, да не забравяме, че членството на Турция в НАТО не можа да спаси нейната либерална демокрация. Истината е, че Подгорица иска да влезе в НАТО по същата причина, поради която измисленото княжество Фенук решава да обяви война на Америка: трябват и пари, както и допълнителен статус, какъвто поне на теория би могла да получи в резултат от членството си в пакта.

- Тази микродържава не е готова за членството си в НАТО дори и чисто политически. Действително, има и други членки на пакта, чието държавно управление се намира в още по-лошо състояние, като Турция например. Само че Турция поне разполага с мощни и боеспособни въоръжени сили. Приемането в Алианса на една недоразвита демокрация, която не разполага с никаква военна сила, просто няма смисъл. Freedom House например, определя това бившо (а може би и настоящо) феодално владение на диктатора Мило Джуканович като "частично свободна страна", в която политическите права и гражданските свободи далеч невинаги се спазват. Според американската НПО, Черна гора се свлича надолу заради "ограничаване правото на свободни събрания на гражданите" и "преследванията и дискриминацията на хората с различна сексуална ориентация".

Наистина, Freedom House признава "постепенните стъпки към реформи и демократизация", но посочва, че институциите в Черна гора "продължават да са прекалено слаби в практическо отношение и не са в състояние да се справят с широко разпространената корупция, да укрепят нестабилната икономика и, преди всичко, да преодолеят политическия натиск от страна на управляващите, които вече четвърт век си остават недосегаеми за закона". В последния доклад на Freedom House се посочва, че "корупцията остава много сериозен проблем", а "правоохранителните органи, както и преди, не предприемат активни мерки за осъществяването на антикорупционни разследвания, особено ако става дума за високопоставени ръководители".

На свой ред Amnesty International предупреждава, че Подгорица не е успяла "да привлече към съдебна отговорност, в съотвествие с нормите на междурародното право, онези, които са заподозрени, че осъществяват престъпна активност". Организацията посочва и наличието на други проблеми, включително липсата на достатъчно гаранции за правата на етническите малцинство и заплахите срещу медиите. Human Rights Watch също е обезпокоена от неуважителното отношение към свободната преса. Дори Държавният департамент на САЩ, който активно работи за приемането на Черна гора в трансатлантическия клуб, акцентира върху наличието на такива проблеми като корупцията, "безнаказаността за извършените военни престъпления", лошото отношение към затворниците, "дискриминацията и насилието в обществото срещу етническите малцинства", непропорционално голямото влияние на държавата върху медиите и "нарушаването на правото на мирни събрания".

След присъединяването на Черна гора към НАТО всичко това едва ли ще се промени. В средата на март Беата Стур от New Europe коментира ареста на опозиционния лидер Марко Милачич, осъществен с "профилактична цел", за провеждането на разпит, тъй като "той е участвал... в протест против намаляването на средствата, отпускани при майчинство".

- Другите предимство на членството в НАТО, като ангажирането с военно сътрудничество извън рамките на Алианса, облекчаването на невоенната активност и политическата интеграция със Запада, са достъпни и без прилагането на военните гаранции, свързани с чл. 5 от Устава на пакта. По първите два въпроса Черна гора не представлява никакъв интерес за Америка. Що се отнася до третото предимство, то действително представлява интерес, но истината е, че Подгорица би могла да си го гарантира много по-бързо, ако концентрира своите усилия върху присъединяването към ЕС. Въпреки сегашната криза, ЕС много по-успешно от НАТО може да облекчи процеса на икономическа и политическа интеграция на държавите, възникнали след разпадането на Съветския съюз.

- Би било глупаво още повече да се усложни процесът на вземане на решенията в НАТО. Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг отбелязва като позитивен факта, че "членството ще даде на Черна гора възможност да участва във формирането на политиката на пакта". Интересно, какво положително има в това? Истината е, че американските лобисти за членството на Черна гора в НАТО разчитат, че Подгорица послушно ще изпълнява всички желания на Вашингтон. Само че, колкото повече стават столовете около масата на НАТО, толкова повече се усложнява процесът на вземане на решения. Сигурността на Америка ни трябва да зависи от мнението на една слабофункционираща демокрация и дълбоко разединена държава, където членството в НАТО се подкрепя от толкова хора (около 40% според последните проучвания), колкото са и тези, обявяващи се против.

- Експанзията заради самата експанзия също не е аргумент. Предишният президент на САЩ Барак Обама призова Сената да ратифицира решението за членството за да "демонстрира на другите държави от Балканите и извън тях, че вратите на НАТО продължават да са отворени". Върховният главнокомандващ на войските на Алианса генерал Къртис Скапароти пък твърди, че: "ако загубим тази страна, много други държави също ще спрат, макар че народите от Източна Европа разчитат на Запада и се стремят към него".

Другите безполезни кандидатури

Следва да сме наясно обаче, че другите възможни бъдещи членове на Алианса, като Босна, Косово, Македония и Сърбия, също са безполезни от гледна точка на сигурността. Освен това, първите три страни са в състояние да ни създадат още повече политически проблеми, отколкото измисленото княжество Фенуик.

Още по-лошо пък би било да приемем в НАТО Грузия и Украйна. И двете държави представляват истински "черни дупки" по отношение на сигурността. Те носят само рискове и никакви ползи. Макар че те (особено Украйна) са много по-големи от Черна гора, грузинската армия е малка, а участието и в необмислените войни на Америка в Афганистан и Ирак не може да бъде оправдание да даваме на Тбилиси гаранции за сигурност по отношение на Русия. Украйна разполага с по-сериозни въоръжени сили, но пък и проблемите и са много по-тежки, включително продължаващия конфликт на Киев с една ядрена суперсила, каквато е Москва.

Тези държави не играя никаква роля за гарантиране сигурността на Америка. За сметка на това, в миналото те са били част от Руската империя и Съветския съюз и евентуалното им членство в десетилетния антируски алианс, какъвто на практика е НАТО, ще бъде несъмнен удар по сигурността на Русия, при това в непосредствена близост до нейните граници.

Въпреки твърденията на онези, които призовават за приемането на Подгорица, подобна стъпка не би донесла на Америка дори и чисто символично полза. Съвсем нескоро Фондация "Херитидж" публикува доклад, озаглавен "Подкрепата за членството на Черна гора в НАТО ще бъде сигнал за силата на пакта". На свой ред, зам. държавният секретар по отбраната в предишната администрация на Обама Майкъл Карпентър заяви пред Конгреса, че "членството на Черна гора в НАТО ще представлява мощен отпор на пагубното влияние на Русия в Западните Балкани".

Подобни аргументи трудно могат да се приемат сериозно. Всъщност, приемането на Черна гора в НАТО ще докаже само едно - че както национализмът понякога се оказва последното убежища на негодника, така и символизмът често се оказва последното средство, когато никой друг довод не може да оправдае принасянето на американските национални интереси в жертва на други държави. Владимир Путин и неговите генерали едва ли ще се уплашат от надигащите се срещу тях могъщи черногорски легиони. Глупаво е да усилваме параноята на една агресивна държава, която уж застрашава мира в Европа. Ако изкуствено повишим статута на днешното княжество Фенуик, приемайки го в НАТО, това с нищо няма да помогне за запазването на мира.

Твърдението на генерал Скапароти, че членството на Черна гора в НАТО е "абсолютна необходимост" е изключително комично. НАТО продължава да претендира, че е военен алианс. Уникалността на тази организация е свързана с това, че тя представлява система за колективна отбрана. Приемането на нови членове в нея би следвало да укрепва сигурността на САЩ. А за постигането на някакви различни цели, съществуват голям брой други организации.

В споменатия по-горе роман на Уибърли "Ревът на мишката", измисленото княжество Фенуик изглежда удовлетворено от голямата си авантюра. Със сигурност и Черна гора би искала същото. Само че решението на Вашингтон следва да е съобразено на първо място с интересите на американската сигурност. Освен това е крайно време Департаментът по отбраната да престане да играе ролята на "военен благодетел" за едни или други страни по света.


* Авторът е старши научен сътрудник в Института Катон във Вашингтон и анализатор на Нешънъл Интерест, бил е специален помощник на президента Роналд Рейгън. През 2013 г-н Бендоу беше в България по покана на Българското геополитическо дружество за да участва в организираната от него конференция "Опиумната геополитика: афганистанският наркотрафик и борбата с него след 2014".