Брюксел и Москва могат да възкресят "Южен поток"

Актуално
Typography

Доскоро изглеждаше, че Москва окончателно е сложила кръст на проекта за газопровода "Южен поток" и всеки момент ще се споразумее с Анкара по последните параметри на алтернативния проект "Турски поток".

Според енергийния експерт на руския портал Life Арсений Погосян обаче, тежките преговори между Газпром и турските му партньори относно отстъпката за цената на газа, който ще се доставя по бъдещия тръбопровод на Турция, напоследък буксуват и това е накарало руският газов гигант да възобнови разговорите си с Европейската комисия относно евентуалното възраждане на "Южен поток".

Според близки до Еврокомисията източници на Life, са налице всички условия това наистина да се случи. Ще напомня, че проектът беше провален именно заради непреклонната позиция на ЕК, според която той противоречи на т.нар. Трети енергиен пакет на ЕС (доколкото Газпром беше едновременно и доставчик, и собственик на газопровода). Освен това, според Брюксел, транзитните такси са били определени еднолично от Газпром изцяло в негова изгода.

Както е известно, ЕК вече приключи антимонополното разследване срещу руската компания, в рамките на която на Газпром бяха предявени редица претенции, включително свързани с повишените цени на газа. Освен това, новият проект на компанията "Северен поток 2" на практика покрива изискванията на Третия енергиен пакет. Според цитирания от Life анонимен източник от Брюксел, Газпром се е поучил от досегашните си грешки и, ако наистина реши да се върне към реализацията на "Южен поток", това най-вероятно ще стане по модела на "Северен поток 2", т.е. по възможност с участието на различни акционери и като тръбопроводът бъде изграден само до границите на ЕС, т.е. до България.

Впрочем, в момента възобновяването на проекта "Южен поток" не зависи толкова от Европейския съюз, а най-вече от Турция. Както е известно, вече почти една година местният газов оператор Боташ води тежки преговори с Газпром за размера на отстъпката за газа, който ще се доставя по бъдещия "Турски поток". Засега двете страни не успяват да се споразумеят, което дори доведе от открит сблъсък между тях в Стокхолмския арбитражен съд. Турците претендират за отстъпка от 15%, докато руснаците първоначално им предлагаха само 6%, а след това се съгласиха за 10,25%. Това обаче не се оказа достатъчно за постигането на компромис, което беше потвърдено преди няколко дни и от турския министър на енергетиката и природните ресурси Берат Албайрак.

Заради упорството на Турция, Газпром вече не изглежда чак толкова сигурен, че ще може да реализира и първата, и втората тръба на газопровода до 2019, когато изтича срокът на договора за газовия транзитк през територията на Украйна. Именно в тази връзка, напоследък отново се обсъжда възможността за връщане към предишния проект и изграждането на втората тръба на "Турски поток" директно през територията на България и Гърция към Италия. И тъй като междувременно Газпром направи исканите от ЕК в рамките на антимонополното разследване отстъпки, редица източници в Брюксел прогнозират, че официалното одобрение от страна на ЕС за проекта за изграждане на газопровод през България е само въпрос на време.

Както известно, въпреки политическото сближаване между Русия и Турция през последната половин година, отношенията между тях в газовата сфера си остават хладни. По данни на турската Централна банка, през миналата 2016 страната е намалила обема на закупения от нея русия газ от 27 млрд. куб. м до 24 млрд. куб.м. Според вицепрезидента на Газпром Александър Медведев, през 2017 този обем може да нарасне най-много до 25,1 млрд. куб. м. Освен това руско-турските газови преговори се затрудняват от все още съществуващите ограничания за вноса на отделни турски стоки в Русия.

Все пак, въпреки запазващите се разногласия между страните, през януари те ратифицираха междуправителственото споразумения за първата тръба на газопровода "Турски поток". В това споразумение, втората "европейска" тръба се разглежда само като възможна. Освен това, руският монополист и Боташ тепърва трябва да съгласуват отделния протокол за втората тръба, без което – съгласно руско-турското междуправителствено споразумение, изграждането и не може да започне. Предполага се, че втората тръба на „Турски поток” ще влезе в Европа през Гърция, след което ще се свърже с тръбопровода „Посейдон”, който продължава към Южна Италия. В момента целият обем руски газ за Италия се транзитира през Украйна, като през миналата 2016 италианците са купили рекордно количество от него (ръст от 18 до почти 25 млрд. куб. м).

Между другото, за разлика от руското Министерство на енергетиката, от Газпром въобще не отхвърлят възможността Турция да бъде заменена от България, т.е. да бъде възроден проектът „Южен поток”. Според вицепрезидента на компанията Александър Медведев, подобен вариант действително съществува, но изборът и съгласуването на конкретния маршрут зависи от европейските и партньори. Дори по най-оптимистични прогнози, полагането на втората тръба на „Турски поток” няма да може да стартира преди 2018. Все още не е ясно също, дали Газпром не преговаря директно с Брюксел за това.

В същото време, София, както впрочем и Брюксел, еднозначно заявява, че е готова да обсъди възможността руският газопровод да минава през територията на България. Официалната позиция на българското правителство е, че това може да стане през бъдещия газоразпределителен хъб „Балкан”, който ще бъде изграден край Варна. В руското енергийно министерство обаче твърдят, че не са получавали официални предложения от нащата страна. Според редица експерти, Москва вероятно предпочита да получи подобно предложение директно от Брюксел, тъй като не вярва, че българските управляващи са способни на някакви самостоятелни действия.

Както е известно, през август 2016 руският президент Путин заяви, че страната му е понесла определени загуби след отказа на европейските и партньори от „Южен поток”, затова подновяването на разговорите за проекта очевидно няма да е е достатъчно, а Русия ще изисква „железобетонни” гаранции от ЕС и България.

Впрочем, анализаторите смятат, че вероятността Москва да получи официално предложение за възобновяването на проекта е доста голяма. През октомври 2016 Европейската комисия премахна ограниченията пред пълния достъп на Газпром до германския тръбопровод „Опал”, макар че това решение беше замразено тъй като Полша го обжалва в Европаейския съд, а през февруари 2017 приключи антимонополното разследване на ЕК срещу руската компания. Освен това, ЕС няма как да не вижда, че Турция се превръща в непредсказуем партньор, който трудно ще може да гарантира безпроблемните доставки на газ за Стария континент.

Тъкмо поради това, както за Съюза, така и за Газпром, изграждането на „Южен поток” се очертава като далеч по-подходящия вариант, в чисто стратегически план: ако това се случи, Брюксел ще може да разчита на лоялна към ЕС транзитна държава, в лицето на България, а пък Газпром - да си гарантира по-бърз и лесен достъп до основните си клиенти.

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера