Кризата в Украйна придобива опасни размери

Актуално
Typography

В публикуван наскоро обширен анализ на украинският седмичник "2000" се твърди, че никога досега гражданите на тази страна не са се чувствали толкова беззащитни пред произвола и беззаконието, доказателство за което е, че 1/4 от всички дела, заведени в Европейския съд по правата на човека, са свързани с искове на украински граждани срещу различни държавни или местни институции.

Осъщественото през миналата 2016 от Института по социология към Националната академия на науките на Украйна поредно годишно проучване показва, че делът на украинците, оценяващи ситуацията в страната като напрегната, критична и дори взривоопасна, е нараснал от 75,6% през "революционната" 2013 до 91% през 2016. Анкетите на Института, както и тези на други подобни украински институции (като Центъра "Разумков", Фондация "Демократични инициативи" и други) говорят за катастрофален спад в общественото доверие към всички видове власти и всички представители на държавното управление. Така, доверие (пълно или частично) към президента Порошенко изпитват едва 10,7% от украинците. Доверието къв Върховната Рада (парламента на страната) пък е 5,7%, към правителството - 6,5%, към прокуратурата - 5,7%, към полицията - 12,1%, към съда - 6,4%, към данъчните институции - 9,1%, а към банките - 9,2%. Впрочем, оттогава насам, това доверие е намаляло още повече. Коментирайки тези резултати, директорът на Института по социология академик Валерий Ворона с основание посочва, че "в момента в украинското общество доминира тотално недоверие, примесено с нарастващи страхове и тревожни очаквания".

В сравнение с 2014, броят на онези, които се опасяват от по-нататъшно увеличаване на цените, е нараснал от 63% до 81,1%, от ръст на безработицата - от 60,3% до 72,7%, от невъзможността да си плащат сметките за парно и ток - от 23,7% до 29,4%, а от това, че ще им се наложи да гладуват - от 33,4% до 38,8%. Паралелно нарастват и страховете от избухване на междунационални конфликти.

Почти 90% от анкетираните споделят тезата, че "в момента в страната цари такъв хаос, че вече може да се очаква всичко". Показателно е обаче, че на фона на вътрешните проблеми съществено са намалели (при това в условията на продължаваща гражданска война) опасенията от "външна агресия" (от 64% до 43%).

Две трети от украинските граждани не са доволни от състоянието на демокрацията в страната, а броят на доволните от него е намалял повече от два пъти само през последните две години. 38% от респондентите пък смятат, че в Украйна е невъзможно да изказваш свободно политическите си възгледи. Ще припомня, че през 2014 така мислеха 25,5%, а пред 2000 - само 13% от украинците.

80% от украинските граждани твърдят, че в сравнение с 2015 условията им на живот и тяхното материално благосъстояние са се влошили, а 60% не вярват, че през следващите няколко години нещата могат да се подобрят. Впрочем, според 76,2% от анкетираните, украинците вече не вярват и не са склонни да се доверяват на никого.

Ако през 2014 43,8% от участниците в социалния мониторинг, осъществяван от Института по социология, са твърдели, че не биха поверили властта в страната на нито една от съществуващите политически парти и движения, а 34,9% не са знаели, как да отговорят на този въпрос, две години по-късно броят на първите е нараснал до 56,5%, докато този на вторите е намалял до 25,1%. Междувременно, броят на онези, които не виждат в Украйна политически лидери, способни ефективно да управляват страната, е нараснал от 43,3% до 59,2%. Броят на придържащите се към противоположното мнение пък е намалял от 26,6% до 18,7%.

Показателно е също, че 70% от участниците в анкетата на Института по социология в Киев смятат, че войната в Донбас продължава най-вече, защото това е изгодно за украинските власти, които съзнателно се опитват да торпилират Споразумениeто от Минск.

На този тревожен фон, в средата на март 2017 украинският президент Петро Порошенко съобщи, че Киев налага санкции на пет руски банки, работещи в страната. Санкциите, които забраняват изнасянето на финансови средства извън Украйна, касаят Сбербанк, VS Bank, Проминвестбанк, ВТБ Банк и МБ Банк, чиито централи са в Москва, но които имат филиали в Украйна. Указът на Порошенко влезе в сила само ден след предложението за налагане на подобни санкции, направено от украинския Съвет за национална сигурност и отбрана. Повод за това стана решението на Сбербанк да се съобрази с указа на президента Путин, с който на руските банки и други финансови институции се нарежда да признаят паспортите, издавани от проруските източноукраински Донецка и Луганска области, обявили се за "народни републики". В отговор, крайните украински националисти блокираха работата на филиала на Сбербанк в Киев. Освен забраната за изнасяне на финансови средства в чужбина, санкциите, наложени от Порошенко, включват забрана за изплащане на дивиденти и лихви, връщане на междубанковите депозити и заеми и въвеждат ограничения при разпределянето на печалбите и капитала на руските банки.

Подобно на железопътната блокада на Донбас (повече за нея, виж статията на автора "Енергийното самоубийство на Украйна" - https://geopolitica.eu/aktualno/2571-energiynoto-samoubiystvo-na-ukrayna, б.р.), новата "банкова блокада" със сигурност ще породи сериозни проблеми най-вече за самата Украйна. Просто защото засегнатите от нея пет "руски" банки (или по-точно техните филиали) в тази страна са най-стабилната част от украинския финансов сектор, който според повечето местни експерти в момента е "по-скоро мъртъв, отколкото жив".

Между другото, блокадата на Донбас от украинските власти беше подложена на критика както от страна на САЩ, така и на Германия, според чиито официален рупор Deutsche Welle: "Страните в конфликта в Източна Украйна - сепаратистите, както и властите в Киев, само наливат масло в огъня като по този начин превръщат разцеплението на страната в необратим процес. Управляващите в Киев допълнително ускориха въпросния процес, след като Съветът за национална сигурност и отбрана реши да прекрати изцяло стокообмена с контролираните от бунтовниците Луганска и Донецка области". Сега санкциите срещу руските банки превръщат процеса на разцепление и постепенен разпад на Украйна в необратим.

В тази връзка ще напомня, че през миналата 2016 общият обем на преките чуждестранни инвестиции в Украйна падна до едва 2,5 млрд. долара, като над един милиард от тях идват от увеличаването на основния капитал на въпросните украински филиали на петте руски банки. Именно руските банки осигуряват поне минимална стабилност на изпадналата в изключително дълбока криза финансова система на Украйна и в този смисъл решението на управляващите в Киев да им наложат подобни санкции означава - образно казано- сами да отрежат клона, на който седят. Проблемът обаче е, че в действията на украинските власти трудно може да бъде открита някаква логика, да не говорим, че в тях липсва дори и елементарно планиране и прогнозиране на последиците.

По повод на случващото се в момента в Украйна, мнозина руски финансови експерти отбелязват, че въпросните банки отдавна е трябвало да закрият филиалите си в тази страна. Това е донякъде вярно, но да не забравяме, че повечето от тях отпускат кредити и на предприятията в откъсналите се области на Източна Украйна, които чисто формално продължават да се водят като "украински". При това не става дума само за заводите и мините в района, но и за заплатите и пенсиите на жителите на Донбас. При всички случаи обаче, наложените от Порошенко санкции, вероятно ще охладят ентусиазма на ръководствата на петте руски банки относно бизнеса им в Украйна.

Очевидно, опитвайки се да спаси остатъците от властта и влиянието си в страната, президентът Порошенко допусна грешката да се вслуша в исканията на собствените си противници от крайнонационалистическата украинска опозиция, налагайки самоубийствени за самата Украйна санкции срещу руските банки. Отговорът на едрия руски бизнес (който до този момент все още имаше известни илюзии относно ползата от инвестициите си в украинската икономика) последва моментално и беше съвсем еднозначен: той обяви, че категорично отказва да работи повече с украинските си партньори. Което вероятно ще има изключително неприятни последици не само за тях, но и за управляващите в Киев, тъй като (колкото и да е учудващо за някои) Русия и в момента и най-големия чуждестранен инвеститор в Украйна.

Сега това ще се промени. Естествено, руският бизнес - включително финансовият - ще понесе определени и вероятно немалки загуби от изтеглянето си от Украйна. Последиците от това за самата Украйна обаче, ще се окажат далеч по-сериозни, като мнозина в страната не изключват дори краха на цялата и банкова система. След което можем да очакваме своеобразен ефект на доминото, включващ хиперинфлация, рязко девалвиране на националната валута (някои експерти в Киев вече прогнозират курс от 50 гривни за долар), спад на реалното производство и икономически колапс, по-нататъшен ръст на безработицата и социалното напрежение и, в крайна сметка, неизбежен дефолт.

Ако нещата се развият именно по този сценарий, всичко може да приключи с нова и вероятно още по-кървава "украинска революция", сред първите жертви на която би могъл да се окаже самият президент Порошенко.

 

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите