Провалът на WADA налага създаването на нова антидопингова агенция под егидата на МОК

Актуално
Typography

Както е известно, през февруари 2017 беше публикувано писмо на генералния директор на Международния олимпийски комитет (МОК) Кристоф де Кепер, в което се посочва, че Световната антидопингова агенция (WADA) е признала, че в скандалния доклад на комисията, ръководена от Ричард Макларън, за евентуално нарушаване на антидопинговите прави от руски спортисти не се съдържат достатъчно доказателства за лансираните от него твърдения.

В тази връзка членът на Съвета на Федерацията (горната камара на руския парламент) Алексей Пушков, подчерта, че "след като стартира мащабна кампания срещу Русия, сега WADA признава, че в доклада на Макларен няма достатъчно доказателства, които да оправдаят подобни действия. В същото време обаче, доказателствата за провала на самата Агенция са повече от достатъчни". На свой ред, президентът на Американската антидопингова агенция (USADA) Травис Тайгърт изрази мнение, че Световната антидопингова агенция вече не е независима и затова не е в състояние да изпълнява ангажиментите си. Според него, WADA е неспособна да предприеме решителни мерки за борба с нарушенията, тъй като "въобще не може и да става дума, че тя все още е независима организация". В интервю за британския The Guardian, Тайгърт сравни WADA с "лисица, оставена да пази курника".

Междувременно, от публикуваните от хакерската група Fancybear (която през миналата година проникна в базата данни на WADA) документи на Агенцията, стана ясно, че световноизвестните американски тенисистки Серена и Винъс Уйлямс, както и гимнастичката Симон Байлс са имали положителни допингтестове, но WADA съзнателно е скрила резултатите от тях. Според огласените от хакерите документи, през 2010, 2014 и 2015 на Серена Уйлямс е било разрешено да използва забранените вещества оксикодон, хидроморфон, преднизон, преднизолон и метилпреднизолон. Сестра и Винъс пък е имала разрешение да взема преднизон, преднизолон, триамцинолон и формотерол през периода 2010-2013. В изнесените от хакерите документи не са посочени диагнозите, заради които WADA e разрешила на сестрите да приемат забранените вещества.

Става ясно също, че допинг пробата на четирикратната олимпийска шампионка Симон Байлс през 2016 е била положителна заради психостимуланта метилфенидат, но въпреки това американската гимнастичка не е дисквалификацирана. През 2012, 2013 и 2014 й е било разрешено да използва и амфетамин/декстроамфетамин. На американската баскетболистка Елена Деле Доне, шампион от Олимпиадата в Рио де Жанейро, пък е било разрешено да използва амфетамин през 2016, а през 2014 - амфетамин и хидрокортизон.

Според редица анализатори и експерти, прозападната и силно политизирана позиция на WADA по отношение на Русия до голяма степен се дължи на сегашния кадрови състав на агенцията. Повечето от висшите постове в нея, включително този на президента, генералния директор и неговия заместник, както и на шефовете на информационния, научния, медицинския и стандартизационния и отдели, се заемат от американци, британци и канадци. Това позволява на тази своеобразна "англосаксонска ос" да манипулира дейността на WADA в интерес на собствените си спортисти и да използва агенцията като инструмент за политически натиск срещу държавите, които въпросната "ос" (и Западът, като цяло) смята за свои геополитически противници.

Сред доказателствата за това е, че от създаването на Агенцията през 1999 насам, гръбнакът на нейното ръководство традиционно се формира от представители на т.нар. Commonwealth of Nations (известна в миналото и като Британска общност), като канадеца Ричард Паунд, австралиеца Джон Фейхи или сегашния президент на WADA британеца Крейг Риди. Освен всичко друго, това несъмнено помогна за рязкото повишаване броя на медалите, завоювани от британските спортисти и отбора на Великобритания от Летните олимпийски игри в Сидни през 2000 насам. Показателно е също, че преди тази дата британците в течение на повече от двайсет години твърдо оставаха във втората десетка в отборното класиране на олимпиадите.

В тази връзка, сериозна тревога пораждат опитите на някои държави да ангажират самите спортисти в абсолютно контрапродуктивния процес на политизация на световното спортно движение. Става дума в частност за появилото се през януари 2017 т.нар. "отворено писмо" на около 170 участници в Световното първенство по биатлон в Германия, в което се призовава за приемането на още по-сурови и откровено дискриминационни мерки по отношение на руските спортисти. На фона на скандалните обвинения, че редица скандинавски скиори например, са използвали противоастматични лекарствени препарати за да подобрят спортните си резултати, въпросното писмо представлява зле прикрит опит да се отклони вниманието на европейската и световната общественост от проблемите с използването допинг в редица водещи в спортно отношение западни държави, както и да се отстранят "служебно" техните основни конкуренти в лицето на руснаците. Впрочем, въпреки силно повишения антидопингов контрол на руските атлети от страна на WADA, те продължават да постигат отлични резултати в различни спортове, което поставя под съмнение твърденията, че руската държава подкрепя използването на допинг от своите спортисти. Истината е, че антируските призиви на редица западни чиновници от сферата на спорта имат откровено деструктивен характер, не отговарят на интересите на международното спортно движение и със сигурност не помагат за решаването на натрупалите се проблеми с допинга не само в Русия, но и в света, като цяло.

Неслучайно мнозина са убедени, че реформирането на международната система за антидопингов контрол се превръща в императив. Между другото, то би отговаряло и на интересите на българската спортна общност, доколкото нашите елитни спортисти също се оказват прекалено често сред мишените на необоснованите и манипулативни обвинения на WADA.

В този смисъл, създаването на нов независим антидопингов орган под егидата на МОК, чиито президент да бъде избиран от участниците в олимпийското движение, би позволил международната система за антидопингов контрол да стане по-функционална, ефективна, прозрачна и неполитизирана. Приетата в края на ноември 2016 в катарската столица Доха резолюция на ХХІ Генерална асамблея на Асоциацията на националните олимпийски комитети (АНОК) свидетелства, че този подход се споделя от мнозинството представители на световното олимпийско движение.

* Център за мониторинг и превенция на конфликтите