20
Нед, Сеп
22 New Articles

Новата енергийна стратегия на Меркел стоварва непосилно бреме върху икономиката на ЕС

Актуално
Typography

Данните от последните няколко години сочат, че Европа е все по-малко склонна да плаща за т.нар. „възобновяема” енергия, съкращавайки обема на дотациите и броя на новите проекти в тази сфера. Очевидно, на фона на сриналите се цени на петрола, природния газ и въглищата т.нар. „зелена енергетика” се оказва прекалено неизгодна за икономиките на повечето държави от ЕС.

Както е известно, в течение на повече от десетилетие европейските държави имаха наистина сериозни стимули да опитат да се превърнат в глобални лидери в сферата на вятърната и слънчевата енергетика. Както посочва в тази връзка “Уолстрийт джърнъл”, докато през 2004 делът на възобновяемите енергийни източници в енергийното произведства в рамките на ЕС е бил само 14%, през 2013 той е нараснал до 25%. През последните две-три години обаче, Испания, Великобритания, Италия и някои други държави членки на Съюза започнаха да съкращават дотациите за проектите в сферата на възобновяемата енергетика, опитвайки се са намалят държавните разходи, както и стойността на електрическата енергия, на фона на продължаващия икономически застой на континента. В резултат от това, броят на одобрените ВЕИ-проекти рязко падна, а инвеститорите започнаха да се изтеглят от този сектор, който доскоро можеше да разчита на стабилна държавна подкрепа. В момента, в по-голямата част от ЕС слънчевите и вятърните електроцентрали са принудени да се конкурират за тази подкрепа с централите, работещи с традиционни енергоносители.

Както посочва Алекс Чаварот - мениджър на финансовата компания Access Corporate Finance, която работи с фирми от сферата на възобновяемата енергетика, съкращаването на субсидиите „дава ясен сигнал, че занапред възобновяемата енергетика следва да се самофинансира”.

Така през цялата 2015 например, в ЕС (без Великобритания) е бил одобрен само един проект в сферата на слънчевата енергетика (с обща мощност 2 МВт), което е най-ниският показател за периода след 2010, когато – по данни на Ernst & Young – са били одобрени 14 проекта с обща мощност 240 МВт.

Не по-различна е ситуацията във вятърната енергетика. През 2010 например, държавите от ЕС са одобрили нови проекти за крайбрежни вятърни електроцентрали с обща мощност почти 6 хиляди МВт. Пак според Ernst & Young, пет години по-късно този показател е паднал до 1,02 хиляди МВт. При вятърните електроцентрали във вътрешността на континента е налице същата тенденция, макар и не чак толкова ясно изразена.

Във Великобритания, броят на одобрените проекти за изграждането на вятърни електроцентрали по крайбрежието, както и на такива, работещи със слънчева енергия, също е намаляло. Още през 2015 британските власти ограничиха драстично подкрепата за възобновяемата енергетика и оттогава насам постепенно спират субсидиите за крайбрежните вятърни електроцентрали. Паралелно с това, правителството в Лондон предоставя нови финансови облекчения за производителите на петрол.

По данни на REN21 (Renewable Energy Policy Network for the 21st Century - група от правителствени и отраслови организации, която наблюдава този сектор), през 2011 новите инвестици във възобновяема енергетика в рамките на ЕС са били 120,7 млрд. евро, а през 2014 са намалели до 57,5 млрд.

Както посочва в тази връзка еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер: "Основният проблем при възобновяемите източници са големите загуби при трансформирането на един вид енергия в друг, както и, че по-голямата част от произведената по тази начин енергия не може да се съхрани. При това тази ситуация няма да се промени през следващите поне десет години. Възобновяемите енергийни източници ще имат бъдеще, само ако решим проблема със съхраняването на произвежданата от тях енергия. Дотогава те ще са просто допълнение, но не можем да разчитаме да се превърнат в основа на енергоснабдяването". Както е известно, Йотингер, подкрепя политиката на Берлин за закриване на атомните електроцентрали, но предлага да се заложи на ТЕЦ-овете, захранвани с въглища. Тоест, макар че Брюксел демонстрира неистово желание да намали енергийната зависимост на ЕС (най-вече от Русия) и да диверсифицира енергийните ресурси на Съюза, самите "еврократи" са съвършено наясно относно проблемите, свързани с използването на ВЕИ, както и за неособено благоприятните перспективи пред тяхното развитие. Мнозина енергийни експерти подчертават, че в момента за „зелената енергетика” е изключително трудно да се конкурира с традиционните енергоносители, предвид спада в цените на петрола, газа и въглищата. Впрочем, още преди това да се случи, редица държави от ЕС започнаха да купуват евтини американски въглища, макар че те са сред най-неекологичните енергоносители. В момента сме свидетели на същото – въпреки призивите за „повече екология” много европейски държави увеличават закупуваните от тях обеми евтин петрол и природен газ.

Освен това, не бива да забравяме, че „зелената” енергетика е почти изцяло дотиран от държавата отрасъл. Най-важното обаче е, че никой не може да каже, каква точно е реалната стойност на един мегават „зелена електроенергия”. Разбира се, различни агенции дават оценките си за това, но липсва единен еталон – т.нар. „бенчмарк”, какъвто например е сортът Брент за петрола или хъб цената – за природния газ.

Както посочва обаче, експертът на Ernst & Young Бен Уорън, някои европейски държави, като Германия, Франция и Холандия, продължават упорито да инвестират сериозни средства във възобновяемата енергетика, като това се отнася най-вече за германците.

Повечето вятърни електроцентрали (ВяЕЦ) в Германия са концентрирани в крайбрежните райони, като се планира до 2020 общата им мощност да достигне 45 ГВт, което е внушителна цифра, тъй като се равнява на 25% от цялата мощност на електроцентралите в страната. При това акцентът се поставя не толкова върху изграждането на нови ВяЕЦ, колкото върху модернизацията на вече съществуващите.

В Германия, от доста време насам, функционира механизмът на т.нар. "зелени такси", в рамките на която енергийната система на страната е длъжна да купува електроенергия от производителите на ВЕИ. Що се отнася до частните лица, системата за компенсации е така устроена, че физическото лице купува и инсталира системите, работещи с ВИЕ за своя сметка, но в течение на 20 години може да получава от държавата парична компенсация за всеки кВт/ч електроенергия. Сумата на тази компенсация може да достигне до 30 евроцента, освен това онези, които по-рано са инсталирали подобни системи, могат да разчитат на по-големи компенсации. В долната таблица могат да се видят таксите за използване на слънчева енергия в Германия от март 2014:

 

€-Cent/кВт

до 10 кВт

до 40 кВт

до 1 МВт

до 10 Мвт

Компенсация на част от общия доход

100%

90%

90%

100%

от 01.03.2014

13,41

12,72

11,35

9,28

 

Основните проблеми на възобновяемата енергетика в Германия са свързани с поскъпването на цените за електроенергията за крайния потребител. Производителите на "зелена енергия" я продават по завишени тарифи на системния оператор, който на свой ред продава излишната енергия на спот-пазара, прехвърляйки разходите на гърба на потребителя. На свой ред, германското правителство принуждава традиционните електроцентрали да съкращават производството на електроенергия, когато производството от ВИЕ нараства, и обратното. Това значително повишава разходите им при производството на електроенергия, т.е. те също търпят сериозни загуби.

И тъкмо за да компенсира тези загуби, както и да облекчи бремето върху редовия немски потребител, напоследък правителството на Меркел упорито се опитва да наложи посредством контролираните от Германия брюкселски "еврократи" идеята си за съкращаване на вредните парникови емисии в Европа чрез преминаването към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Впрочем, според редица енергийни експерти, Берлин преследва далеч по-амбициозната задача да постави под собствен контрол цялата енергийна система в Европа, изтласквайки от нея далеч по-евтиния и не по-малко екологичен от ВЕИ природен газ (който в момента държавите от ЕС внасят отвън - от Русия, Катар, Северна Африка, или пък добиват сами), както и производителите на въглища и петрол.

Прокарваната от Ангела Меркел идея за съкращаване на вредните парникови емисии в Европа чрез преминаването към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) e изгодна единствено за Германия, тъй като, ако бъде наложена, в перспектива германските компании ще могат да разчитат на огромни приходи от продажбата на собствената си „екологично чиста” електроенергия, както и от изграждането и обслужването в държавите от ЕС на необходимата инфраструктура за нейното производство.

Приетият от правителството в Берлин свръхамбициозен „План за защита на климата до 2050” (Klimaschutzplan), който се представя като концептуална основа за „декарбонизацията на европейската и световната икономика”, всъщност цели най-вече да гарантира нов качествен скок на германската икономика. В рамките на тази стратегия, немският бизнес следва да инвестира предимно в развитието на т.нар. „алтернативна енергетика” и да прокарва новите, свързани с нея технологии.

Истината обаче е, че преходът на ЕС към използването на „екологично чиста” енергия ще се превърне в непосилно бреме особено за по-малките държави членки, сред които е и България, като много сериозно ще забави възстановяването на техните национални икономики от последиците от глобалната криза. Вместо това, те ще бъдат принудени да субсидират закупуването на „чиста” електроенергия, да отделят средства за изграждането на електроцентрали, работещи с възобновяеми енергийни източници, закривайки паралелно с това предприятията от традиционния енергиен комплекс (ТЕЦ, ВЕЦ и АЕЦ) и съкращавайки голям брой работни места.

Както вече споменах по-горе, идеята за канцлера Меркел за съкращаване на вредните парникови емисии посредством внедряването на германските технологии работещи с възобновяеми енергийни източноци, се ползва с нарастващата подкрепа на брюкселските „еврократи”. Така, в края на миналата 2016 Европейската комисия официално обяви плана си за превръщането на ЕС – без оглед на цената за това – в глобален лидер в сферата на ВЕИ (1).

В същото време, за разлика от стриктно съобразяващите се с желанията на Берлин европейски чиновници, новият американски президент Доналд Тръмп например, очевидно не е склонен да жертва рентабилността на енергийния сектор на САЩ в името на „екологичните принципи”. Вместо това, той залага на увеличаване потреблението на традиционните енергоносители и най-вече на природния газ, тъй като това ще стимулира икономическия растеж и ще повиши благосъстоянието на населението на страната.

България и останалите европейски държави очевидно не се нуждаят от германския план за преход към възобновяеми енергийни източници за да съкратят вредните въглеродни емисии, тъй като това може да бъде постигнато и с използането на екологично чистия природен газ, който страната ни внася днес от Русия, а в близко бъдеще вероятно ще може да получава и от Азербайджан, Иран или от други източници. Ето защо в наш интерес е да лобираме в Брюксел за реализацията на изгодните за страната ни енергийни проекти и превръщането на България в ключов газов хъб в Югоизточна Европа, вместо безропотно да приемат стратегията, лансирана от Меркел, и по този начин да гарантират за дълги години напред просперитета на германската икономика, която и без това е достатъчно богата и процъфтяваща, за разлика от българската например, за която реализацията на новата енергийна стратегия на Берлин ще означава допълнително и вероятно непосилно бреме.

 

Бележки:

 

  1. А european defense action plan and "Clean for all Europeans", 30.11.2016, http://ec.europa.eu/

 

*Център за анализи и прогнози в енергийната сфера