09
Нед, Май
24 New Articles

Меркел: великанът с глинени крака

Актуално
Typography

Терористичното нападение в Берлин на 19 декември 2016 беше поредното доказателство, че политическите елити както в ЕС, така и в САЩ, са абсолютни прави да смятат германския канцлер Ангела Меркел за „великан с глинени крака”, както и, че този „великан” може да рухне буквално всеки момент.

Подобни трагедии илюстрират многобройните слабости на Меркел. Още докато полицията разследваше обстоятелствата, позволили на отвлечения от тунизийски ислямист камион да премине през коледния базар в германската столица, убивайки дванайсет и ранявайки десетки хора, нейните политически съперници обвиниха за случилото се канцлера, подчертавайки, че именно политиката на отваряне на страната към мигрантския поток е позволил в нея да проникнат и терористите. Самата Меркел няма какво да отговори на подобни нападки, особено след като полицията установи,  че извършителят на терористичното нападение е мигрант, а Ислямска държава потвърди, че той е един от нейните „бойци”.

 

Истината е, че докато Берлин демонстрира изключителна активност в санкционната война срещу Москва, Ангела Меркел не се реши да предприеме каквито и да било сериозни стъпки в борбата срещу международния тероризъм, който продължава да застрашава Европейския съюз. Няма съмнение, че тази политика на канцлера повлия крайно негативно върху ефективността на германските специални служби, които проспаха ислямисткото нападение в столицата. Според бившия секретар на немското Министерство на отбраната Вили Вимер, отказът на властите да предприемат необходимите мерки за предотвратяване на терористични нападения в Европа е създал благоприятните условия за трагедията в Берлин.

 

Критиците на Меркел посочват, че по време на нейното управление Германия съзнателно се е изолирала от международните усилия за борба с тероризма, ограничавайки ангажиментите си в тази сфера с изпращането на шест разузнавателни самолета „Торнадо” в подкрепа на ръководената от САЩ коалиция в Сирия, като дори и тази стъпка е била предприета след много колебания. В същото време, Меркел периодично подлагаше на остри критики руската военна операция в Сирия, въпреки че тя доведе до съвсем конкретни резултати в борбата с ислямисткия тероризъм, а не само до въображаеми, както в случая с водената от американците коалиция.

 

Всичко това провокира в Германия мащабна обществена кампания срещу канцлера Меркел, в която активно се включиха политици, журналисти и граждански активисти, призоваващи я да се оттегли от голямата политика.

 

Както се посочва в един скорощен коментар на списание „Тайм”, именно Меркел взе решението да разреши на стотици хиляди мигранти и бежанци от Сирия, Ирак и Афганистан да потърсят „убежище” в Германия през миналата 2015. Мнозина от тях влязоха в страната без каквито и  да било документи, позволяващи на полицията да установи, кои са и откъде идват. Други се появиха в Германия предварително решени да организират там терористични нападения, или пък бързо се радикализираха, както например пакистанският тинейджър, въоръжен с брадва и нож, който рани петима души във Вюрцбург в средата на юли, или 27-годишният сириец, взривил малко по-късно бомба край един бар в Аугсбург, ранявайки дузина невинни граждани. И двамата нападатели използваха „отварянето” на Германия за бежанците и мигрантите за да влязат в страната. И двамата се оказаха привърженици на Ислямска държава.

 

Когато Меркел обяви, че приема номинацията на собствената си партия Християндемократичният съюз (ХДС) в началото на декември 2016 и отново ще се кандидатира за канцлер на изборите през 2017, тя обеща на съпартийците си, че вече никога няма да позволи нов мигрантски поток, като миналогодишния. Освен това, Меркел открито „заимства” редица постановки от програмата на конкурентите си от „Алтернатива за Германия” (AfD), заявявайки, че ще наложи законодателна забрана на мюсюлманките да покриват изцяло лицата си на обществени места. Подобни закъснели обещания обаче, могат да заблудят само някои наивници в ръководената от нея коалиция ХДС/ХСС, но не са в състояние да формират здрава основа за успешна предизборна платформа.

 

Впрочем, германският канцлер не само загуби подкрепата си вътре в страната, но и тази на международната сцена. Както се посочва в един скорошен коментар на списание „Форийн полиси”, сред външнополитическите елити се е оформил своеобразен консенсус, че след като повечето съмишленици на Меркел вече са напуснали (или им  предстои да напуснат) международната политическа сцена, тя се оказва последният политик от най-висок ранг, споделящ догмите на глобалния либерален ред. Мнозина дори я обявяват за „последната надежда на свободния свят” в началото на 2017. Подобни твърдения обаче са не само погрешни, но и опасни. Опитът Меркел да бъде представена като „морален лидер” на западния свят се основават на тоталното игнориране на резултатите от нейното 11-годишно управление.

 

Сляпото и неразумно подчинение на американския диктат, очевидното пренебрегване на икономическите и социокултурните интереси на германското население и упоритото следване на „самоубийствената” мигрантска политика, както и колебанието и нерешителността да се води активна борба с международния тероризъм, са сред основните причини за политическия провал на Меркел. И както посочват напоследък все повече международни експерти, Европа е обречена да си остане залязваща сила, която все повече ще бъде игнорирана от останалите големи играчи, ако продължи и занапред да следва сбърканата политика на германския канцлер.

 

 

 

*Авторката е известна германска журналистка

 

{backbutton}