16
Сря, Окт
4 New Articles

Убийството на руския посланик в Анкара - част от предварително изготвен план?

Актуално
Typography

Както посочват мнозина (включително западни) експерти, убийството на руския посланик в Анкара Андрей Карлов най-вероятно следва да се разглежда като елемент от цяла поредица предварително планирани събития.

В тази връзка те напомнят, че дни преди убийството в Турция беше осъществен поредният кървав терористичен атентат - този път срещу автобус на жандармерията в истанбулския квартал Бешикташ. Само няколко дни по-късно руската Федерална служба за сигурност съобщи, че е задържала членове на терористична групировка, планирала атаки в Москва. Според ФСБ групировката в действала по инструкции на командир на "Ислямска държава" в Турция, като сред задържаните има граждани на Молдова и Таджикистан, разполагащи с оръжия и експлозиви. След още няколко дни последва убийството на посланик Карлов, както и терористичното нападение на тунизийски (поне по последните данни на немската полиция) ислямист срещу коледен базар в Берлин. А към това следва да добавим престрелките в някои други европейски градове, допълнително нагнетяващи атмосфера на напрежение на континента. Възможната цел на тази поредица от събития е създаването на подходяща психологическа ситуация, на фона на която да се внуши на европейската и световна общественост тезата, че с действията си в Сирия, Русия едва ли не е провокирала ответната реакция на ислямистите, застрашавайки сигурността на Европа (а и не само нейната).

 

В тази връзка, експертите посочват, че по правило ликвидирането на фигури от ранга на посланик Карлов представлява достатъчно сложна операция, изискваща сериозна подготовка. Поведението на убиеца - 22-годишният Мевлют Мерт Алтънташ, представен като бивш полицай от турските специални части, както и самият начин, по който беше осъществено покушението, говорят за това, че то е било организирано от професионалисти от специалните служби, част от които може би все още са действащи офицери. Доказателство за това е предварително осигуреният достъп на въоръжения Алтънташ до набелязаната мишена, което вероятно е изисквало висококачествени фалшиви документи, а също странното бездействие на персонала на въпросното мероприятие (включително охраната) и т.н. Както е известно, при подобен тип терористични операции, на изпълнителя или се подготвя предварително маршрут за изтегляне,  покриван от група негови съучастници, или пък се обещава на "килъра", че ще му бъде осигурен такъв маршрут, но вместо група за прикритие, в операцията се включват един или няколко души, чиято цел е неговото ликвидиране.

 

В тази връзка, ще напомня, че спокойното и уверено държане на атентатора Алтънташ, който действително изглежда на видеозаписите като служител от турските служби за сигурност, с нищо не напомня поведението на фанатиците-терористи, които по правило са представители на съвършено различен психологически тип (и тъкмо това често дава възможност те да бъдат открити от полицията на летищата и гарите). Прави впечатление също, че след като изстрелва всичките си патрони, атентаторът продължава още близо две минути да държи обвинителната си реч пред камерите, обявявайки, че убийството на Карлов е отмъшение за "руските зверства в Сирия и Алепо". Тоест, дава му се възможност спокойно да изложи мотивацията, която уж го е накарала да осъществи терористичното си нападение. Между другото, това съще е ключов момент в осъществяването на подобен тип операции.

 

Много е показателно също, че веднага след като приключва с "обвинителната си реч", терористът Алтънташ е бил застрелян, въпреки, че в пистолета му вече не е имало патрони и е можел да бъде заловен дори с голи ръце. Вместо това, турските полицаи го ликвидират, което пък по-късно стана повод те за бъдат обвинени в непрофесионализъм. Най-вероятно обаче, действията онези, които са застреляли Алтънташ, са били дълбоко мотивирани, а именно целели са да не допуснат той да проговори, ако бъде заловен жив. Тоест, в залата са присъствали и други участници в терористичното нападение, като е много възможно да са били сред полицаите или охранителите.

 

Най-интересното обаче започна след това. Буквално няколко минути след убийството на руския посланик СNN пусна обширен (и вероятно предварително подготвен) репортаж за "руските зверства в Сирия", който очевидно трябваше да внуши на обществеността, че - едва ли не - става дума за справедливо отмъщение за загиналите жени и деца в Сирия. Веднага след това, тези внушения бяха подхванати и от другите големи западни медии. Междувременно, съвсем в духа на "класическите операции за прикриване на следите", беше извършена и показната атака срещу посолството на САЩ в Анкара, в която (както можеше да се очаква) нямаше жертви.

 

На фона на съзнателно стартираната от големите западни медии кампания срещу Русия, обвинявана, че е провокирала с действията си разпространението на тероризма, дойдоха и новините за терористичното нападение в Берлин, както и за няколко други инциденти в различни европейски държави, които моментално бяха интрепретирани в същия дух. Оттук нататък можем само да очакваме, че кампанията на медиите ще бъде подкрепена и от критичните изказвания на редица водещи западноевропейски и американски политици, насочени срещу действията на Москва и лично на нейния президент Путин. Част от същата кампания впрочем, са и критиките на т.нар. "либерална опозиция" в самата Русия срещу държавния глава на страната, че едва ли не е виновен за смъртта на посланика на страната в Анкара.

 

Както посочва в тази връзка известният американски анализатор Мартин Бергер, налице е обезпокоителна прилика между убийството на Андрей Карлов и атентата в Сараево от 28 юни 1914, послужил като повод за началото на Първата световна война, която пък води до краха на цели четири империи: Руската, Германската, Австроунгарската и Османската. Според него, в момента САЩ, Великобритания, Франция, Германия и някои други държави от ЕС са обединили "усилията си" за да не допуснат очертаващата се водеща роля на Русия в разрешаването на редица международни конфликти, както и укрепващото сътрудничество между Москва и Анкара и възможността за формирането на мощен континентален блок, част от който да станат също Китай и Иран.

 

Мартин Бергер смята, че изборът на Турция за мястото, където да бъде осъществена тази провокация, очевидно не е случаен. Доказателство за това, според него, са опитите на определени кръгове на запад да осъществят военен преврат в Турция през юли 2016, усилващата се конфронтация между Анкара и Брюксел, както и предишните опити да бъде провокиран руско-турски сблъсък, както стана например след свалянето на руския Су-24 през ноември 2015, зад което също стояха противниците на сътрудничеството между двете страни. В тази връзка, Бергер цитира и директните заплахи срещу Русия и нейните граждани, които си позволи да отправи говорителят на Държавния департамент на САЩ Джон Кърби през септември 2016. Впрочем, американският анализатор дори твърди, че моментът на осъществяването на провокацията с убийството на руския посланик в Анкара също е бил съобразен от нейните "стратези" с провеждащото се по същото време в САЩ гласуване на Изборната колегия, която трябваше да потвърди избирането на Доналд Тръмп за президент на страната. Както е известно, през последните месеци администрацията на Обама, съвместно с претърпялата поражение на изборите Хилари Клинтън, направиха всичко възможно за да не допуснат влизането на Тръмп в Белия дом. Според Мартин Бергер обаче, Русия и Турция едва ли ще се поддадат на тази провокация и няма да се върнат към конфронтацията от миналото.

 

На свой ред, друг американски анализатор - Тони Карталучи, също посочва, че хладнокръвното убийство на посланик Карлов е било щателно планирана терористична акция. В тази връзка, той напомня, че през цялата предходна седмица, мнозинството водещи западни политици, включително американският президент Барак Обама, са заплашвали Москва, че ще "отговаря" за хипотетичната си "намеса" в американските избори и лансира хипотезата, че убийството вероятно е част от този "план за отмъщение".

 

* Център за мониторинг на политическите процеси в Източна Европа