04
Съб, Апр
7 New Articles

Украйна е обречена на продължителна бедност и политическа маргинализация

Актуално
Typography

През октомври 2016 на официалния сайт на Европейската комисия беше публикуван докладът (1) за резултатите от дейността на Групата за подкрепа на Украйна (Support Group for Ukraine - SGUA) през първата година и половина на реалното и функциониране (т.е. от началото на 2015 насам).

В него се констатира, че са постигнати известни "успехи в областта на подкрепата за реформите в страната", като в тази връзка се цитират десетки конкретни реформи, осъществени от правителството в Киев с европейска подкрепа. Истината обаче е, че никой в самата Украйна - освен разбира се правителствените чиновници, активно участвали в "усвояването" на отпуснатите за целта европейски средства, не може да посочи, какъв е бил практическият ефект от въпросните реформи за обикновените граждани на тази страна.

Според анкетата, финансирана от канадското правителство и осъществена от украинската социологическа група "Рейтинг" (Rating Group Ukraine) по поръчка на Международния републикански институт на САЩ през септември и октомври 2016, 72% от гражданите на Украйна смятат, че страната им се движи в грешната посока, докато на противоположно мнение са едва 11%. Действията на сегашния президент Петро Порошенко се одобряват изцяло или частично от само 20% от украинците, докато против тях се обявяват цели 74%. По отношение на премиера Володимир Гройсман, съотношението е 13% одобрение и 79% неодобретие, а по отношение на местния парламент (Върховната Рада) то е, съответно, 8% срещу 87% (2).

Анкетата показва също, че едва 2% от украинците смятат, че икономическата ситуация в страната им се е подобрила през последната една година, докато 20% са убедени, че тя си остава "стабилно лоша", а 74% - че се е влошила още повече. В същото време, оптимистично настроени за бъдещето са само 8% от населението на Украйна, докато 78% не очакват нищо добро от новата 2017.

На този фон едва ли е изненадващо, че друго проучване на Rating Group Ukraine от октомври 2016 сочи сериозен ръст на миграционните настроения в страната. Така, 40% от общо 42-та милиона украинци твърдят, че искат да напуснат родината си за да търсят работа в чужбина, като 75% от тях въобще не възнамеряват да се върнат повече в Украйна (3). Тук е мястото да напомня, че само за трите години след "февруарската революция" в страната през 2014, нейното население е намаляло с почти три милиона души.

Според мнозина местни анализатори, Киев поставя в центъра на преговорите си с Брюксел въпроса за безвизовото пътуване на украинските граждани в държавите от ЕС именно поради наличието в страната на огромен брой украинци, които са изключително недоволни от политиката на управляващите и са готови да станат трудови мигранти, или пък завинаги да напуснат прогресивно обедняващата Украйна. Тоест, Порошенко и назначеното от него правителство очевидно се опитват да се избавят от колкото се може повече недоволни и гладни свои съграждани, като прехвърлят бремето по тяхната издръжка на Европейския съюз (т.е. и на България).

В същото време, според цитирания в началото доклад на Групата за подкрепа на Украйна, през последните три години тази страна е получавала по 200 млн. евро безвъзмездна бюджетна помощ. Паралелно с това, около 7 млрд. евро са били предоставени на властите в Киев (смятани за може би най-корумпираните в Европа) под формата на гарантирани от Брюксел кредити, отпуснати от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Очаква се през следващите години две Украйна да получи по тази схема още поне 5 млрд. евро (на 19 декември 2016 беше подписано споразумение за предоставянето на 600 млн. евро в рамките на общия финансов пакет на ЕС).

Ясно е обаче, че по-голямата част от предоставените от ЕС на Украйна заеми и безвъзмездна помощ са отишли (и продължават да отиват) в джобовете на местните олигарси, депутатит и държавни чиновници, включително президента Порошенко и най-близкото му обкръжение. Което означава, че очертаващите се в тази връзка загуби на европейските банки отново ще трябва да бъдат покрити от европейските (включително българските) данъкоплатци.

От няколко години насам Украйна се е превърнала в най-големия (извън ЕС) бенефициент на финансова помощ от страна на Съюза. В същото време обаче, става все по-очевидно, че тези милиарди евро, присвоени почти изцяло от украинските олигарси, биха били далеч по-полезни за решаването на многобройните вътрешни проблеми на самия ЕС.

Украйна на ръба на тоталната маргинализация

Горчивата истина е, че в момента ситуацията в Украйна е толкова тежка, че дори в средите на управляващите в Киев открито се говори, че срочното получаване на поредния финансов транш от 1,3 млрд. долара от Международния валутен фонд се е превърнало във въпрос на живот и смърт за оцеляването на страната, тъй като правителството не разполага със средства за покриване дори на най-належащите си нужди. От Фонда обаче не бързат с отпускането на средствата (по план това трябваше да стане още през ноември), поставяйки допълнителни условия пред управляващите, а най-лошото е, че украинците изглеждат обречени на бедност за десетилетия напред.

Както е известно, наскоро шефът на мисията на МВФ в Украйна Рон Ван Руден очерта пред медиите във Вашингтон условията, при които Киев ще може да получи поредния заем. Те включват не само задълбочаване на реформите и увеличаване данъчното бреме на домакинствата, но и постигането на споразумение с Русия относно украинския суверенен дълг. В тази връзка, Ван Руден напомни, че: "ние винаги сме отчитали това при вземането на решенията си, тъй като става дума за просрочване на плащанията по ценните книжа, затова призоваваме и двете страни да работят по-активно за намирането на решение в контекста на изпълнението на програмата на Фонда".

Далеч по-интересна обаче  е неговата икономическа прогноза за Украйна. Според Ван Руден, на тази страна ще и е необходимо "едно цяло поколение" или дори "дълги десетилетия" за да достигне сегашното ниво на развитие на източноевропейските държави, които вече са част от ЕС.

В момента украинският БВП на глава от населението е едва 20% от средния за Европа и е три пъти по-нисък от този на Полша или Румъния. Тоест, ако темповете на растеж на украинската икономика достигнат прекалено оптимистичните, според повечето експерти, 4-5% годишно, онези украинци, които доживеят до 2041 ще могат да разчитат на сегашния полски или румънски жизнен стандарт. Не е ясно обаче, какви ще бъдат тогава жизнените стандарти във въпросните две държави, както и в ЕС, като цяло.

По правило, сериозните икономисти (какъвто е и Ван Руден) не си позволяват да правят толкова дългосрочни прогнози. Тоест, думите му са проста констатация на факта, че пре сегашните условия украинците просто не могат да разчитат на подобряване на качеството си на живот в обозримо бъдеще.

На практика, реализацията на програмите на МВФ за Украйна обрича тази страна на бедност и маргинализация. Между другото, не бива да забравяме, че след повече от две десетилетия на очевиден икономически упадък, Украйна достигна жизненото си равнище от съветските времена едва през 2013. След "февруарската революция" през 2014 обаче, икономиката и се срина.

Както е известно, в света има немалко държави, съумели да постигнат впечатляващи икономически успехи и без да разполагат с кой знае какви природни ресурси, а и при много по-лоши от украинските начални условия. Що се отнася до опита на сегашните управляващи в Киев да обяснат липсата на пълноценно развитие с гражданската война и откъсването на двете източни провинции, това е вярно само отчасти.

На Южна Корея например, се налага да се справя не със сепаратисти, а със заплахата, свързана с такава мощна военна сила като комунистическа Северна Корея. При това, чек до началото на 70-те години на миналия век индустриалният корейски Север е по-развит от аграрния и занаятчийски Юг. Въпреки това, и въпреки корупцията, само за няколко десетилетия Южна Корея се превърна в изключително мощен "азиатски тигър", чиито БВП в течение на дълги години демонстрираше двуцифрен ръст.

В момента обаче, Украйна е тръгнала не по пътя на Южна, а по-скоро на Северна Корея, втвърдявайки законодателството си по отношение на свободата на медиите, смайзвайки политическата опозиция и забранявайки чуждестранни (най-вече руски, но не само) книги и филми. В същото време, правителството в Киев стриктно следва монетаристките рецепти на МВФ,        макар че в световната икономическа история липсват примери те да са помогнали на някоя държава да осъществи "икономическо чудо". Както посочват повечето експерти, заемите могат и да помогнат за оцеляването на една икономика, но не и да и гарантират стабилен растеж.

Впрочем, истината е, че Украйна по принцип не разполага с адекватна програма за развитие. Мечтите на Киев за членство в ЕС са нереалистични, защото там никой не иска присъединяването на тази голяма (и по площ, и по население) и силно корумпирана държава с рухнала икономика и все по-бедно население.

Ето защо, колкото и негативна да ни изглежда прогнозата, направена наскоро от Рон Ван Руден във Вашингтон, следва да сме наясно, че тя всъщност е по-скоро оптимимстична. Докато управляващите в Киев не разполагат с ефективна програма за икономическо развитие, базираща се на собствените сили и ресурси на Украйна, а не на прогресивно изпаряващите се надежди за мащабна чуждестранна финансова и всякаква друга помощ, докато не се появят политици, способни да реализират подобна програма и докато обикновените украинци не осъзнаят, че нито ЕС, нито Русия, нито САЩ имат намерение да ги издържат до безкрайност, както и, че противопоставянето с Москва става все по-безмислено и никога няма да доведе до връщането на Крим, страната трудно може да разчита на реален икономически растеж. Украинските олигарси ще продължат да забогатяват от заемите, отпускани на страната от ЕИБ и ЕБВР, но техните "обикновени" съграждани ще стават все по-бедни. При това изглежда все по-съмнително, дали последните все пак ще имат поне шанса да емигрират в ЕС. Както е известно, решаването на въпроса за безвизовия режим отново беше отложено, този път за април 2017. При това, ако мигрантската вълна от Украйна се окаже прекалено голяма, Брюксел моментално ще възстанови визите. Разбира се, подобна мярка едва ли ще спре мигрантските потоци, които в определен момент могат дори да надхвърлят тези идващи в момента от Северна Африка и Близкия Изток. Просто защото, ако гражданите на съседните държави живеят пет или десет пъти по-добре от теб и ако проникването там не е невъзможно, повечето работоспособни, но лишени от каквито и да било перспективи за икономически просперитет в родината си украинци, със сигурност ще я напуснат. А това означава, че Украйна е обречена на упадък, защото малцина биха склонили да работят за 100 евро на месец, при положение, че само на няколкостотин километра на запад или на изток биха получавали за същия труд 500 или дори 1000 евро. При това, този упадък няма да е само икономически, но ще бъде съпроводен и прогресивната политическа маргинализация на страната.

 

Бележки:

1. http://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/sites/near/files/neighbourhood/pdf/key-documents/ukraine/20161028-report-sgua.pdf

2.http://ratinggroup.ua/files/ratinggroup/reg_files/2016_september_survey_of_residents_of_ukraine_ua_press_0001.pdf

3. http://ratinggroup.ua/files/ratinggroup/reg_files/rg_migration_092016_press.pdf

 

* Център за мониторинг и предотвратяване на конфликти

 

{backbutton}