26
Нед, Сеп
18 Нови статии

Континенталният разлом

Актуално
Typography

Както се е случвало и друг път в историята, отношенията между Русия и Европа отново са на кръстопът. Идеите за "Голяма Европа" и за "общото европейско пространство", които в течение на половин век вдъхновяваха европейските интелектуалци и политици, губят своята привлекателност, както и привържениците си, буквално пред очите ни. В Русия, където традициите на "общоевропейското" мислене винаги са били силни, също е налице тотално разочарование и нарастващ песимизъм, каквито трудно можехме да си представим само допреди няколко години.

Изглеждаше, че почти четвърт век уверено се движим в правилната посока: развивахме търговско-икономическото сътрудничество и хуманитарните връзки, провеждахме срещи на междудържавно равнище и експертни дискусии, подписвахме многостранни споразумения, създавахме механизми за гарантиране на общоевропейската сигурност, договаряхме се за изграждане на "единни пространства" и чертаехме "пътни карти". Животът обаче ни показа, че тези усилия са били недостатъчни. Така и не съумяхме да преодолеем политическите, икономическите и психологическите бариери, разделящи Русия и Европа. Вероятно политиците и експертите ще продължат още дълго да спорят, защо все пак се провали "общоевропейският" проект, и кой е отговорен за това. Истината обаче е, че в най-важния момент и Европа, и Русия не се оказаха готови съгласувано да стартират сложния процес на вземане на решения за практическата реализация на поетите от самите тях политически ангажименти.

Корените на сегашната криза следва да се търсят в принципното разминаване между представите ни за това, как трябва да се изгражда тази "Голяма Европа". В течение на дълго време и на Запад, и на Изток се опитваха да смекчат тези разминавания, подценявайки или напълно игнорирайки наличието им. Именно те обаче ни доведоха в крайна сметка до сегашната задънена улица.

Непредсказуемото сътрудничество

От гледната точка на Запада, изграждането на "Голяма Европа" предполагаше най-вече линейното разширяване на съществуващите западни институции на Изток. Затова, на преговорите с Русия представителите на Европейския съюз се стремяха не толкова да постигнат разумен компромис, отчитащ новите реалности в света, колкото да натрапят европейските "правила на играта". Лекотата, с която Европейският съюз успя да "погълне" редица държави от Централна и Източна Европа, породиха в Брюксел илюзия за пълното превъзходство на европейските институции, които следва безусловно да бъдат възприети и от Москва. Тази безалтернативна политика на Брюксел се прояви особено ярко през последните години.

На свой ред, Москва разглеждаше формирането на "Голяма Европа" като резултат от равноправните преговори със Запада, отчитащи взаимните интереси. Тоест, не само Русия трябваше да се "равнява" по Европа, осъществявайки трудни и често непопулярни реформи и променяйки съществуващите стандарти и привичния начин на живот на населението, но и Европа трябваше да предприеме насрещни стъпки, отчитайки специфичния статут на Русия. Именно в това движение един към друг и във взаимното обогатяване Москва виждаше основния смисъл на проекта за "Голяма Европа".

Разбира се, наличието на два толкова различни подхода нямаше как да не поражда затруднения и нерядко да блокира дори и най-перспективните направления на руско-европейското сътрудничество. Може би най-яркият пример за това са дългогодишните и за съжаление до голяма степен безплодни опити на Русия и Европейския съюз да се споразумеят по енергийните проблеми. Взаимният характер на интересите на страните в тази сфера е повече от очевиден, натрупан е значителен опит от сътрудничеството в нея и никога не е имало липса на дискусии по проблемите. Въпреки това, така и не можахме да постигнем стабилно и прогнозируемо сътрудничество в енергийната област. Последните събития в Украйна и около нея само потвърдиха дълбочината на кризата в отношенията между Русия и Европа. Ако тези отношения действително бяха партньорски, двете страни щяха да намерят достатъчно средства за да не допуснат украинската драма. В случая, своята несъстоятелност демонстрираха практически всички фундаментални конструкции на общоевропейското сътрудничество.

Западният преден пост на Голяма Евразия

Означава ли това, че проектът за "Голяма Европа" следва окончателно да бъде пратен в архивите на историята? Не, разбира се. Надеждите за бъдещо европейско единство остават живи. Предвид сегашната криза в отношенията между Русия и Европа обаче, изграждането на "Голяма Европа", поне в обозримо бъдеще, на практика изглежда безнадеждна работа.

В сегашната ситуация, или Европа трябва радикално да промени отношението си към Русия и да демонстрира готовност за равноправен диалог, взаимни отстъпки, а вероятно и за сериозни вътрешни реформи в името на общоевропейското единство, или Русия следва да "капитулира" и безусловно да приеме европейските "правила на играта". Нито едното, нито другото ми се струва възможно.

Значително по-вероятен изглежда сценарият за ускорената консолидация на два геополитически блока - ЕвроАтлантика и Евразия. Този процес вече придобива реални очертания. От една страна, активно укрепват механизмите и институциите на трансатлантическото партньорство с водещата роля на САЩ. От друга страна, набира скорост изграждането на нови многостранни инстуции в евразийското пространство. В резултат от това, от източен преден пост на "Голяма Европа", Русия все повече се превръща в западен преден пост на "Голяма Евразия".

Новият континентален разлом най-вероятно ще  има своите негативни последици за всички страни, но това е цената за пропуснатия от тях исторически шанс. Днес задачата на политиците и дипломатите е да не допуснат острото противопоставяне между ЕвроАтлантика и Евразия и да съдействат за конструктивното взаимодействие между тях. И в тези усилия Русия трябва да играе ключова роля.

 

* Авторът е бивш външен министър на Русия (1998-2004) и преподавател в Московския държавен институт за международни отношения. Статията е своеобразна продължение на публикувания преди десетина дни на сайта на "Геополотика" анализ "Залезът на Голяма Европа".

{backbutton}