14
Пет, Авг
7 New Articles

Международна отговорност на държавата при трансгранични вредни последици от правомерна дейност

Актуално
Typography

Динамичните процеси, оформили се вследствие на научно-техническия прогрес през последните 70 години, поставят международното право и международно правната доктрина пред императивната необходимост от ясна и недвусмислена регламентация на междудържавните отношения, свързани с правомерни рискови дейности, които от една страна са от икономическа и социална полза за държавите, но същевременно, поради естеството си, крият риск от особено опасни трансгранични вреди.

Поради спецификата си те се намират под контрола на държавата, респективно държавата е този субект на международното право, който носи цялата отговорност за възможните вреди, свързани с тях. Към правомерните източници на повишена опасност се отнасят корабите с ядрени енергетични инсталации, космическите обекти, изстреляни в космическото пространство, ядрената енергетика, производството на радиоактивни продукти, оръжие, биологично силно действащи вещества и други. Конституцията на Република България в чл.18,ал.4 дава възможност със закон държавата да установи монопол върху тях, от което следва, че при вредни последици за други държави, абсолютната отговорност се нови от упражняващата ги държава.Абсолютната отговорност произтича от специални международни договори, предвиждащи възстановяване на материалния ущърб, нанесен в резултат на правомерна дейност. В случаите когато в договора не е определено понятието „ущърб“, отговорността на практика е неограничена. Особеност на дейностите с повишена опасност е, че трудно могат да се установят възможните последствия при авария, грешка или друга причина, водеща до катастрофални последици в икономическата, социалната и екологичната сфера. През последните десетилетия международната общност изпита катастрофалните последствия от няколко екологични катастрофи, като при по-сериозните от тях последствията оказаха трайно влияние върху икономическия климат на съответната държава. Така например, преди няколко години река Дунав беше замърсена от авария в унгарско хвостохранилище.  Също преди няколко години авария в рафинерия в Прахово (Сърбия) нанесе трансгранични вреди, като най-засегнати държави бяха България и Румъния. Тези и много други примери в практиката показват двойственият характер на правомерните дейности, който от една страна несъмнено е жизнено важен за икономическото развитие на държавата, но същевременно излага на риск упражняването на редица други дейности след възможната екологична катастрофа. Морските пространства също са обект на експлоатация от страна на държавите, като тук най-ясно се открояват дейностите, свързани с петролния транзит по море. Нещо повече, тези дейности до голяма степен утвърждават място на държавата в геополитическите отношения. Общовалидно становище, изказано от редица експерти, е запазеното челно място на държава, управляваща възможно най-голям брой природни ресурси, както и участваща в проекти по тяхното изграждане и експлоатация. Трябва да се отбележи тенденцията за нарастване на управлението и експлоатацията на риски дейности от редица икономически колоси като Русия, Китай, Индия, като по този начин те компенсират технологичният си недостиг. При така развиващата се фактическа ситуация в международните отношения, редно е въпросът за отговорността на държавата да бъде отчетливо разяснен. Общ принцип на международното право е, че всяко поведение на една държава, квалифицирано като правонарушение, носи след себе си отговорност. Отговорността обаче няма обичайноправен характер, тъй като основните дейности в международните икономически отношения са закрепени чрез договори. Общозадължително правило е, че такъв тип дейности трябва да имат договорна регламентация. В противен случай отговорност не може да се търси, поради факта, че при липса на такава регламентация, отношенията между държавите придобиват по-скоро политически характер, което поражда неяснотта относно задължението на една държава да компенсира нанесените щети, по какъв начин да го направи, в какъв размер да бъде компенсацията и т.н. Всичко това би следвало да е ясно регламентирано чрез договор, като практиката показва желанието на държавите да уреждат тези отношения чрез двустранни, а не многостранни договори. Развитието на геополитическите отношения, свързани с използването на природните ресурсите, неминуемо изисква правна защита. От това съображение се е ръководила и Комисията по международно право когато е изяснявала понятието „отговорност“. В чл. 236, т.1,чл.3 от Конвенцията по Морско право най-ясно и категорично е уреден принципът за отговорност, свързан със замърсяването на морската среда, но важащ с пълна сила и за последствия в други сектори. „ С цел да се осигури бързото и адекватно възмездяване по отношение на всички щети, причинени от замърсяването на морската среда, държавите си сътрудничат при прилагането на съществуващото международно право, и за по-нататъшното развитие на международното право относно отговорността за оценката и възмездяването на щети, и за уреждането на свързаните с това спорове, а също така, когато това е уместно, за разработването на критерии и процедура за изплащане на адекватната компенсация, предвиждащи например задължителна застраховка или компенсационни фондове.“.

Важно е да се отбележи, че свръхрискованите дейности излизат от обсега на вътрешното право и резонно се подчиняват на международното, тъй като международното право възниква по волята на поне две държави, респективно на две ясно изразени волеви отношения.

В този смисъл, в чл.3 от Закона за космическата дейност е регламентирано, че с този закон България изпълнява международните си задължения , произтичащи от Договора за принципите на дейността на държавите по изследването и използването на космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела, Спогодбата за спасяване на космонавти, връщане на космонавти и връщане на обекти, изстреляни в космическото пространство, Конвенцията за международната отговорност за вреди, причинени от космически обекти, Конвенцията за регистриране на обекти, изстрелвани в космическото пространство и другите международноправни документи в областта на космическата дейност, по които тя е страна.

Очевидна е волята на законодателя да „интегрира“ българската държава в международната общност когато се касае до свръхрисковани дейности, каквато несъмнено е и космическата.

Така или иначе, макар и често да се протестира и възразява срещу конкретни рискови дейности, те определено носят полза на държавите – и в икономически план, и в социален, а най-вече в геополитически. Русия е красноречив пример, доказващ, че ресурсите гарантират челно място в международните отношения. Дори и активността, свързана с тях да носи сериозен риск за притежаващата ги държава, те ще продължат да бъдат основна част от световната икономика, нерядко дори решавайки политическата и идеологическата съдба на цели континенти.

{backbutton}