"Дворцовата революция" в Саудитска Арабия: смяна на поколенията или на модела на управление?

Актуално
Typography

В края на април 2015 крал Салман бин Абделазис (поел управлението на Саудитска Арабия след смъртта на брат си крал Абдула на 23 януари т.г.) издаде декрет, поставил началото на мащабни трансформации в саудитското ръководство. Промените касаят на първо място механизма за наследяване на престола.

В разрез с традицията от 1953 насам, според която престолонаследник трябва да стане по-малкият брат на краля, декретът обяви за пряк и първи наследник на трона племенника на Салман -  55-годишният принц Мохамед бин Наиф. Той е първият представител на второто поколение от кралската династия, който заема тази висша длъжност. Както е известно, от 1953 насам синовете на основателя на страната Абдулазис ибн Сауд си предаваха властта един на друг.

Не по-малко важно е, че за заместник на престолонаследника бе обявен синът на краля Мохамед бин Салман, който е на около 30 години (точната му възраст е неизвестна). Тук е мястото да напомня, че веднага след като зае престола през януари, новият саудитски крал назначи сина си за военен министър - очевидно за подготовката на предстоящата война с хусите в Йемен, той се нуждаеше от изключително близък и доверен човек. Между другото, кариерата на Мохамед бин Султан във висшите коридори на властта в Рияд стартира през 2009, когато той бе назначен от баща си за негов съветник.

Междувременно беше сменен и министърът на външните работи принц Сауд ибн Фейсал, ръководил министерството през последните 40 години, като постът му бе зает от бившия саудитски посланик във Вашингтон Адел ал Джубеир. Бяха сменени също ръководителите на редица важни институции, включително шефът на държавната петролна компания Saudi Aramco (все пак 79-годшният министър на петрола Али ибн Ибрахим ан-Нуайми запази поста си).

Тази своеобразна "дворцова революция" поражда сериозни въпроси и налага извода, че в кралството, което на практика продължава да живее в средновековната епоха, много неща не са наред. На първо място, вниманието привлича личността на новия престолонаследник принц Мохамед бин Наиф ибн Абделазис ал Сауд. Както вече споменах, проблемът е, че той е роден през 1959, т.е. шест години след смъртта на основателя на Саудитската държава Ибн Сауд и не е негов син, а само племенник на сегашния крал. Тоест, Салман е последният владетел, който застава начело на Саудитска Арабия в съответствие със завещанието на Ибн Сауд, в което се казва, че само синовете му могат да бъдат крале на страната. Продължилата над 60 години саудитска традиция по отношение на унаследяването на престола, която гарантираше стабилната ситуация в кралството, скоро ще отпадне окончателно и (най-вероятно) ще бъде последвана от яростна битка за трона, предвид огромния брой на кръвните принцове от рода на Сауд и обяснимото им желание да оглавят някой ден държавата.

Новият престолонаследник принц Мохамед бин Наиф запази поста си министър на вътрешните работи, освен това стана вицепремиер. Между другото, той е известен с това, че във Вътрешното министерство се занимаваше пряко с борбата срещу тероризма и Ал Кайда и оцеля при няколко покушения. Тоест, с декрета от 29 април 2015 влиятелният консервативен саудитски клан Ал Судаири, към който принадлежи и крал Салман, укрепва влиянието си в страната, при това очевидно за сметка на другите кланове в и около властта. Както е известно, кланът възниква в средата на миналия век в резултат от брака между основателя на кралството Абдулазис ибн Сауд с жена от покореното от него племе Ал Судаири.

Кой е новият престолонаследник?

И така, какво представлява новият престолонаследник, който вероятно скоро ще оглави Саудитското кралство предвид възрастта на сегашния владетел (крал Салман е почти 80-годишен)? И, което е по-важното, дали ще съумее да удържи управлението на страната, след като, според мнозина експерти, със смъртта на последния кралски син на Ибн Сауд вероятно ще рухнат и оковите, задържащи огромното по територията (и богатствата) си кралство в Средновековието. Защото едва ли управляващият елит, или поне значителна част от него, ще е склонен да продължи да живее според законите (или по-скоро ограниченията), наложени още от основателя на държавата.

Принц Мохамед бин Наиф учи няколко години в САЩ (колежа "Луис и Кларк" в Портланд, щата Орегон), но не успява да го завърши. Затова пък през периода 1985-1988 успешно завършва курсовете по сигурност на ФБР, а през 1992-1994 получава специална подготовка в антитерористичните части на Скотланд Ярд. С други думи, новият саудитски престолонаследник не само е продукт на западното вляние, но и сравнително опитен специалист по вътрешна сигурност, включително по борба с безредиците.

Неслучайно още през 1999 той беше назначен за зам. министър на вътрешните работи, като в това свое качество лансира т.нар. правителствена програма за борба с бунтовниците. Още тогава, мнозина си задаваха въпроса, за какви точно "бунтовници" става дума и срещу кои среди в кралството е насочена въпросната програма. Впрочем, докато беше зам. вътрешен министър, принцът изпълняваше и длъжността директор на Гражданската отбрана.

През 2004 Мохамед ибн Наиф стана втория човек в саудитското Вътрешно министерство, а прем ноември 2012 тогавашният крал Абдула го назначи за десетия поред министър на вътрешните работи на страната. Правозащитните организации както на Запад, така и в самата Саудитска Арабия (доколкото там въобще същестуват такива) приеха крайно негативно това назначение, най-вече заради професионалния опит на принца, хвърлил в затворите хиляди заподозрени, че са участвали в различни безредици. През февруари 2014  Мохамед бин Наиф пое и отговорността за реализацията на саудитската стратегия в Сирия и Ирак, заменяйки дотогавашния шеф на саудитското разузнаване - скандално известният принц Бандар ибн Султан. Тогава анализаторите твърдяха, че голямата заслуга за този скок в кариерата му е на министъра на националната гварния на Саудитска Арабия принц Мутаиб бин Абдула.

Между другото, въпреки репутацията си и за разлика от мнозинството членове на Саудитското кралско семейство, принц Мохамед бин Наиф активно работи с медиите. Това обаче не му пречи да провежда изключително репресивна политика, приравнявайки всеки опит на сънародниците си да протестират срещу недостатъците на съществуващия абсолютистки модел с тероризма. Подобно на други радикално настроени принцове, той смята, че единственият начин за борба с терористите и опозиционерите е смазването им с полицейска и военна сила

За разлика от правозащитните организации, западната разузнавателна общност се отнася положително към принц Мохамед, особено що се отнася до изготвените под негово ръководство антитерористични програми на Саудитска Арабия. Впрочем, именно той лансира навремето идеята за създаването на "канал за сигурност" със САЩ с цел да се улесни обмена на информация, както и осъществяването на съвместни полицейски операции. Показателно е, че Мохамед бин Наиф смята Йемен за "провалена държава", която се превръща във все по-голяма заплаха за Саудитска Арабия. Изглежда именно тази негова позиция го сближава с новия саудитски военен министър и син на краля Мохамед бин Салман, който - както твърдят местните медии - "отговаря за операцията в Йемен". Престолонаследникът смята, че бившите йеменски президенти Али Абдула Салех и Мансур Хади са се оказали слаби фигури, неспособни да удържат контрола над страната. В тази връзка той предлага (очевидно използвайки опита на британските колонизатори) да се работи директно с йеменските племена, които да бъдат насъсквани едно срещу друго с цел да бъдат поставен под пълен контрол. Прницът обаче, изглежда е забравил за печалните последици от провежданата през миналия век от европейските държави сходна политика в Третия свят.

Във връзка с последните събития си струва да напомня, че регионалната конюнктура и особено събитията в Йемен засега (а вероятно и занапред) не се развиват в полза на Саудитска Арабия, което поражда и сегашната - доста закъсняла - реакция на Рияд. Но въпреки активната саудитска съпротива, в Близкия Изток укрепват позициите на сили, които в перспектива могат да се превърнат в заплаха за самото съществуване на кралството. На първо място сред тях са шиитите, които укрепват позициите си в Ирак и други страни от Персийския залив с помощта на Иран, чието регионално влияние непрекъснато нараства. На второ място, това са големите терористични групировки (и най-вече Ислямска държава), разпространяващи влиянието си из целия регион и контролиращи огромни територии. Тук е мястото да напомня, че всички те бяха създадени и се финансираха (а и сега се финансират) именно от Рияд.

В тази връзка очертаващото се задълбочаване на шиитско-сунитския конфликт е изключително неизгодно за Саудитите, тъй като укрепва позициите на най-радикалните елементи и в двата лагера, което пък води до парадоксалната за самата Саудитска Арабия ситуация, в която тя се оказва в групата на "умерените сунити". Затова Рияд е изправен пред предизвикателството да положи максимални усилия за стабилизирането на региона и сплотяването на основните сунитски играчи в него и укрепване на интеграционните проекти, включително Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския залив (ССАДПЗ). Неслучайно на последната среща на външните министра на държавите от Арабската лига в Кайро, по предложение на генералния и секретар Набил ал Араби, беше постигнато принципно споразумение за създаването на обща армия на ССАДПЗ. Ако то се реализира на практика, това ще бъде третата обединена армия след силите на ООН и на НАТО.

В същото време обаче, в този контекст, силовото решаване на йеменския проблем, чиито инициатор е Рияд, се оказва почти непосилно предизвикателство за Саудитите тъй като изисква от тях едновременно и настойчивост, и осъзнаване на възможните последици от военната интервенция в страната, което неизбежно ще провокира допълнително напрежение в района, смятан за "слабините" на Саудитска Арабия. В този смисъл, последните промени в кралството показват, че именно събитията в Йемен могат да се окажат онзи катализатор, който да провокира по-нататъшни радикални промени както в ръководството на Саудитска Арабия, така и на нейната роля в региона и дори да постави под въпрос бъдешето и като държава.

Съпротивата срещу консервацията на режима

И така, провежданите в момента от крал Салман бин Абдулазиз ал Сауд правителствени реформи целят на първо място консервирането на съществуващите норми и принципи за формирането и действията на държавата. Монархът последователно ликвидира кълновете на плахите позитивни социални преобразувания, осъществени от предшественика му крал Абдула, което на практика обрича страната на връщане към максимално твърдия и откровено репресивен авторитарен режим. При това една от най-важните задачи пред Салман е укрепването на властта на собствения му клан Ал Судаири и позициите на сина му Мохамед, както и лишаването от всякаква надежда, че могат някога да седнат на трона, на останалите клонове на Саудитската фамилия. За да бъде ограничена до минимум евентуалната негативна реакция на многобройните принцове, недоволни от новия механизъм за наследяване на престола, бяха предприети редица превантивни мерки, включително разпалването на "малката победоносна война" в Йемен, която според плановете на краля и сина му - военният министър на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман, трябваше да отвлече общественото внимание от вътрешните проблеми на страната. Тези планове обаче са на път да се провалят. Проточилата се военна кампания в Йемен за пореден път демонстрира слабата боеспособност на саудитската армия и неоснователността на надеждите за бърза победа над бунтовниците хуси и привържениците на бившия йеменски президент Али Абдула Салех. В същото време мнозина от принцовете, чиито достъп до върховната власт беше ограничен и сред които има немалко представители на собствения клан на краля Ал Судаири, демонстрират недоволството си от нарушената традиция при наследяването на престола, връщането към свръхконсервативната система на управление и затворения характер на саудитското общество. Сред тях са и синовете на вече покойните крал Фахд и принца-наследник Султан бин Абдулазис, и дори братът на сегашния крал Талял бин Абдулазис, който си позволява открито да критикува Салман, обвинявайки го, че ерозира с действията си устоите на държавата и принципите на ислямското право.

Опозиционно настроените принцове смятат, че заради възрастта и здравословните му проблеми, управлението на крал Салман едва ли ще продължи дълго и, за да не се допусне затвърждаването на налаганите от него ултраконсервативни промени, още отсега следва да се предприемат активни действия, включително да се потърсят достатъчно влиятелни съюзници както вътре в страната, така и в чужбина. Именно с цел да получат външна подкрепа за усилията си за преразпределяне на властта след смъртта на крал Салман, влиятелни представители на принцовете-опозиционери предприеха серия от посещения в столиците на редица арабския, европейски и азиатски държави. Така, по време на срещите им в Кайро и Исламабад, наред с обсъждането на въпросите, касаещи сътрудничеството на Саудитска Арабия с Египет и Пакистан в периода след смъртта на Салман, египетските и пакистанските власти са били призовани да не се поддават на внушенията на сегашния саудитски монарх и да не изпращат свои войски за участие в сраженията по суша с бунтовниците хуси в Йемен.

Несъмнено, опитите на редица саудитски принцове, получили образованието си в най-престижните западни университети, да наложат осъществяването на радикални реформа в тази крайно консервативна мюсюлманска държава, където жените и религиозните малцинства продължават да бъдат подлагани на жестока дискриминация и липсват елементарни демократични свободи, заслужават уважение и подкрепа, включително от страна на българското правителство. Демократичният свят, част от който сме и ние, би трябвало да се отнесе с необходимото разбиране към стремежа им да посеят в това свръхзакостеняло общество семената на свободата и общочовешките ценности, и да изчистят крайно негативния имидж, с който се ползва днес Саудитска Арабия като спонсор на тероризма, финансиращ кървавите събития в Йемен, Сирия, Ирак и Либия.

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси