"Южен поток" и битката за европейския енергиен пазар

Актуално
Typography

Както е известно, на 15 май 2013 Министерството на среда и водите одобри доклада за Оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) на газопровода "Южен поток". По този начин бе направена поредната много сериозна стъпка към реализацията на този стратегически проект, който (по предварителни разчети) може да привлече в страната ни инвестиции на обща стойност около 3 млрд. долара.

Освен ОВОС, министерството одобри и доклада за степента на въздействие и съвместимостта на проекта с околната среда. Това е поредното доказателство, че строителството и експлоатацията на газопровода отговарят на всички български и европейски норми и правила.

Няколко дни по-късно, по време на срещата между министъра на природните ресурси и териториалното планиране на Сърбия Милан Бачевич и президента на Газпром Алексей Милер, провела се в Сочи, беше решено строителството на сръбския участък на газопровода "Южен поток" да стартира до края на 2013.

В началото на юни пък, при срещата между руския зам.-министър на енергетиката Анатолий Яновски и българския министър на икономиката Драгомир Стойнев, стана ясно, че стоителството на нашия участък от тръбопровода също ще започне до края на годината.

Официалният старт на проекта "Южен поток" през декември 2012 провокира в Европа бурен интерес към инфраструктурните проекти на Газпром, при това както сред експертите, така и сред обикновените граждани. Сред най-често поставяните въпроси беше, защо и е на Русия да инвестира допълнително милиарди долари, след като на континента вече съществува сравнително разклонена газопроводна система? За да разберем логиката на действията на европейския газов пазар следва да сме наясно, че през следващите 15-20 години ЕС няма как да промени дела на традиционните енергоносители в своята "енергийна кошница". Причините за това са няколко.

На първо място, алтернативните източници на енергия засега не оправдават възлаганите на тях надежди (както е известно, ЕС планираше до 2020 да увеличи дела на "зелените източници" на енергия до 20%) поради редица икономически и технически проблеми.

На второ място, след случилото се в японската АЕЦ Фукушима, атомната енергетика доста прибързано беше обявена от редица западноевропейски политици за "неекологична и небезопасна", в резултат от което предстои съкращаване на значителна част от ядрените мощности на континента, като изключим Франция и Източна Европа. Тези мощности очевидно ще трябва да бъдат заменени с въглеводородни енергоносители, като най-приемливият за Европа вариант е природния газ, доколкото е "най-екологичен". В тази връзка ЕС е заинтересован от две неща: понижаване цените на газа и гарантиране сигурността на доставките.

За да постигне тези цели, Съюзът се опитва да диверсифицира източниците на газовите доставки на европейския пазар и да го направи изцяло спотов пазар. Както е известно, на спотовия пазар цените се определят веднъж завинаги при сключването на сделката. В същото време, големите компании, като Газпром, които доставят своя газ по мрежи от тръбопроводи, обикновено предпочитат дългосрочните договори за големи обеми с плаваща цена и при условието "вземай или плащай". Влиянието на спотовите цени върху ценообразуването на газовия пазар в Европа ще нараства, тъй като, в съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС, архитектурата на този пазар силно ще се промени. Според "еврократите" от Брюксел, създаването на спотов пазар на газа и увеличаването на броя на играчите ще гарантират излишък от предлагане, в резултат от което цената на газа ще падне под тази, предлагана от Газпром. За да разберем, дали това е възможно обаче, нека видим, кои други ключови играчи, освен Русия (която през 2011 осигури 33% от всички газови доставки на европейския пазар), могат да доставят природен газ в Европа.

Норвегия. През 2011 тази страна осигури 26,6% от всички газови доставки на европейския пазар. Тя е и основния конкурент на Газпром. Макар че всяка година се прогнозира спад на норвежките газови доставки, обемите им, в общи линии, се запазват благодарение на своевременното инвестиране в нови геоложки проучвания и разработване на северните зони на норвежкия шелф и политиката за ограничаване на разходите. Освен това, властите в Осло предлагат съществено понижаване на тарифите за транспортирането на газа, което позволява допълнително намаляване на цената и минимизира разходите на газодобивните компании. Благодарение на агресивната си ценова поитика и търговия на спотовия пазар, през миналата 2012 Норвегия съумя да увеличи обема на продажбите си в Европа с 16%, докато този на Газпром падна с 8%.

Катар. През 2011 тази страна осигури 11% от всички газови доставки на европейския пазар. Чисто теоретично, покриването на газовите потребности на ЕС би могло да стане чрез увеличаване на доставките на втечнен природен газ от Катар. Само че тази страна не възнамерява до 2014 да повишава газовия си добив. Доскоро Катар внасяше енергоносители в Европа на сравнително ниски цени (т.е. с малка печалба за себе си), защото беше принуден да изплаща вече започнали да се реализират проекти. Истината е, че първоначално нарастването на газовия добив беше ориентирано към пазара на САЩ, но т.нар. "шистова революция" в Америка понижи привлекателността на вносните енергоносители. Няма никаква гаранция обаче, че след като уреди сметките си с инвеститорите, Катар няма да реши, да потърси, след 2014, по-привлекателни от европейците купувачи за своя газ. Така например, в края на 2012, ръстът на газовото потребление в Азия вече накара катарците да преориентират част от доставките си натам. До голяма степен, именно благодарение на това, през ноември 2012 цената на газа на спотовия пазар скочи с 10%. Въпреки това, Катар действително представлява сериозна заплаха за интересите на Газпром, тъй като именно благодарение на евтиния катарски втечнен газ ЕС успя да окаже определен натиск върху руснаците и да стартира прехода към търговия на спотовия пазар. Освен това, съществува, макар и теоретична, възможност Катар да изгради газопровод от Персийския залив до бреговете на Средиземно море, захранвайки го с газ от своето Северно находище. При подобно развитие Катар сериозно би укрепил позициите си на европейския пазар. Разполагайки с голям танкерен флот, тази страна, благодарение на географското си положение, в момента доставя природния си газ по море, през Персийския залив, който обаче може да бъде блокиран от Иран. За да гарантира сигурността на доставките за Европа и намали разходите си, Катар се нуждае от газопровод, който да минава през територията на Саудитска Арабия, Йордания и Сирия. Основната пречка пред реализацията на този проект е управляващият режим в Дамаск, неслучайно катарците влагат милиарди долари за въоръжаването на сирийската опозиция.

Алжир. През 2011 тази страна осигури 12,9% от всички газови доставки на европейския пазар. Тя също е конкурент на руснаците, но след началото на т.нар. "арабска пролет" и влошаването на отношенията си със Запада, Алжир се ориентира към активно взаимноизгодно сътрудничество в енергийната сфера с Москва. Затова е доста вероятно в бъдеще Русия и Алжир да успеят да съгласуват интересите на европейския пазар и да провеждат там координирана политика.

Нигерия. През 2011 тази страна осигури 4,3% от всички газови доставки на европейския пазар. Две години преди това, през 2009, Газпром създаде съвместно предприятие с нигерийската държавна компания Nigerian National Petroleum Corporation (NNPC), което се нарича NiGaz Energy Company Limited. Имайки предвид, че доказаните газови запаси на Нигерия през 2010 се оценяваха на около 5 трлн. куб. м (обемът на всички запаси в Африка е 14,6 трлн. куб. м). Нигерия може да се превърне в един от най-големите доставчици на природен газ на световния пазар, включително и в Европа. Неслучайно Газпром усилено купува активи в нигерийския газов сектор.

Каспийският регион. По отношение на доставките на енергоресурси, това е приоритетен за ЕС регион, наред със Средиземноморския, разбира се. При това Съюзът се стреми да изгради собствена инфраструктура за газовите доставки от Каспийския регион. Така, в рамките на т.нар. "Южен коридор" (понятие, обединяващо всички проекти за доставка на газ от Азия за Европа, което не бива да се бърка с "Южен поток", появил се по-късно), ЕС разчиташе на газопроводите Nabucco (Турция - България - Румъния - Унгария - Унгария - Австрия), IGTI (Турция - Гърция - Италия), ТАР (Албания - Адриатическо море - Италия) и White Stream (Грузия - Черно море - Украйна - Румъния). От тях до 2013 оцеляха само два конкурента на "Южен поток" . NabuccoWest (съкратен вариант на Nabucco - от турско-българската граница до австрийския град Баумгартен, през територията на България, Румъния, Унгария и Австрия) и ТАР (Трансадриатическият тръбопровод). През 2013 ЕС вероятно ще вземе решение за изграждането на някой от тях. Както вече посочих, и двата започват от турската граница и продължават към Европа. За газовия транзит през турска територия ЕС предпочита да използва газопровода TANAP, договорът за чието строителство беше подписан от Турция и Азербайджан през юни 2012. Тоест, инфраструктура за транзита на природен газ към Европа вероятно ще бъде изградена, проблемът е, че тя няма с какво да се запълни.

Основен източник на газ за "Южния коридор" трябва да стане азербайджанското газово находише "Шах Дениз 2". Първите доставки могат да се очакват през 2016-2017, като обемът им ще достигне 16 млрд. куб. м, което отговаря на пропускателната способност на TANAP. Европа обаче ще получава само 10 млрд., тъй като Турция ще купува останалите 6 млрд. (за сравнение, Газпром доставя в Европа над 150 млрд. куб. м). В бъдеще, пропускателната способност на TANAP може да бъде разширена до 31 млрд. куб. м годишно, което обаче надхвърля почти два пъти капацитета на "Шах Дениз 2". Разчита се, че допълнителният обем ще се гарантира от други находища в азербайджанската част на Каспийско море, а в перспектива (ако се вярва на турския премиер Ердоган например) и на газ от Туркменистан. В същото време обаче, по дъното на Каспийско море няма как да се изгради газопровод, докато статутът на морето остава неясен и всяка каспийска държава има собствено мнение по въпроса, опитвайки се да го наложи с помощта на военния си флот. Впрочем, дори и ако въпросът за транзита на газа от единия до другия бряг на Каспийско море бъде решен по някакъв начин, много е вероятно туркменистанският газ да се насочи не на Запад, а на Изток - към Азия.

Заключение

От всичко казано дотук е ясно, че през следващите няколко години най-голяма заплаха за Газпром ще си остане Норвегия, която успешно се конкурира с руснаците, благодарение на оптимизацията и намаляването на разходите си. При това положение, отново възниква въпросът, защо Газпром иска да реализира един толкова амбициозен проект като "Южен поток", след като в близко бъдеще едва ли може да се очаква значителен ръст на газовите доставки за Европа. Отговорът е прост и е свързан със сигурността на доставките, което е еднакво важно и за Газпром, и за Европа (а това означава и за България). След "газовите си войни" с Украйна, Москва иска да гарантира тази сигурност, включително и за да не дава в бъдеще на ЕС допълнителни основания да избягва сътрудничеството с Русия. Освен това, самият факт на съществуването на новата газопроводна система ще може да се използва като инструмент за въздействие върху политиката на Киев, включително по въпросите за украинската интеграция в Митническия съюз.

На свой ред, Европа очевидно не може да намери алтернатива на руските газови доставки. Затова тя ще продължава да разчита на тях, настоявайки за максимални гаранции за сигурността и постоянния им характер. Тоест, ЕС също иска да бъде независим от такива капризни транзитни държави, като Полша или Украйна. Именно в резултат от това съчетание на различни ключови фактори се появи първо газопроводът "Северен поток", а сега и "Южен поток". Той ще минава от Русия, по дъното на Черно море, като на територията на България ще се разклони - едното разклонение ще минава през Гърция и Италия, а второто през Сърбия и Унгария за Австрия. През 2015 Газпром планира да достави по газопровода "Южен поток" 15,75 млрд. куб. м газ за Европа, като само три години по-късно този обем ще нарасне четирикратно, достигайки 63 млрд. куб. м. Поради ключовото си транзитно положение по маршрута на газопровода, България може да се окаже сред големите печеливши от този проект.

 

* Център за анализи и прогнози в енергийната сфера