28
Нед, Ное
6 Нови статии

Проектът „Южен поток” и промените в глобалната енергийна игра

Актуално
Typography

Напоследък, сред най-важните събития, касаещи европейската енергийна сигурност, е включването на проекта за газопровода „Южен поток” сред приоритетите на ЕС, което ще има редица последици.

Очевидно, руският премиер Владимир Путин, смятан за архитекта на този проект, има основание да отчете като лична победа решението на държавите-членки на ЕС за официалното представяне на проекта, под егидата на Съюза, през април 2011 в Брюксел. Там, компаниите, ангажирали се с реализацията му, ще представят плановете си, заедно с официалните лица от държавите-участнички, сред които са повечето страни от Югоизточна Европа и Италия.

Изглежда, че проточилото се противопоставяне между газовите проекти „Южен поток” и „Набуко” ще приключи в полза на първия. През последните три години, Русия работи упорито за да подпише необходимите договори с повечето от централноазиатските производители на природен газ, гарантиращи и необходимите обеми от този енергоносител, включително и за запълване капацитета на газопровода „Южен поток”. В същото време, бъдещият газопровод „Набуко” засега не може да разчита на никакви по-значими източници на природен газ. Нещо повече, според заслужаващи доверие източници от Брюксел, Москва е убедила чиновниците от ЕС, че продължаващите бунтове в арабските държави могат да поставят под въпрос сигурността на доставките на втечнен природен газ от Северна Африка, както и вноса на енергоносители от арабския свят, като цяло, което означава, че ускореното изграждане на газопровода „Южен поток” е важно и от гледна точка гарантиране на европейската енергийна сигурност.

Тъй като страните от ЕС и, най-вече, Германия, Франция и Италия, са глобални индустриални държави, възможността от нова световна енергийна криза, поражда сериозна загриженост сред всички тях, което пък ги прави още по-склонни да подкрепят бързата реализация на проекта „Южен поток”.

Освен това си струва да напомним, че Русия, също както и Казахстан и Туркменистан, разработват дългосрочни планове за износ на значителни количества природен газ за Китай, през следващите десетилетия. Казано по-простичко, това означава, че държавите от ЕС ще трябва да действат бързо за да си гарантират достатъчно количество енергоносители, иначе рискуват да се окажат прекалено зависими от такива нестабилни райони като Северна Африка, Нигерия и др.

Третият фактор е продължаващата нестабилност в Ирак, където терористичните нападения продължават да са ежедневие (показа го и поредната атака срещу една от петролните рафинерии в страната). Това, в комбинация с продължаващата изолация на Иран, заради ядрената му програма, прави европейския енергиен пазар изключително чувствителен и притеснен от необходимостта да си гарантира постоянен и достатъчно голям по обем поток от природен газ и петрол, какъвто в момента може да осигури само Русия (или производителите от нейната сфера на влияние). От ключово значение, в този дискурс, е възможността европейските компании да се включат в разработването на мащабните петролни и газови находища в Сибир и в руския арктически шелф.

Сключената наскоро сделка между ВР и Роснефт, предвиждаща размяна на акции, в резултат от която ВР вече ще разполага с 9,5% от акциите на Роснефт, а последната – с 5% от тези на ВР, е класически пример за новата ориентация на европейските енергийни гиганти. Всъщност, основната полза за ВР от тази сделка е възможността да се включи в проучването и разработката на три участъка (EPNZ 1,2 и 3) от руския арктически континентален шелф. Лицензите за разработката им бяха получени от Роснефт през 2010, като става дума за 125 хиляди кв. км в смятаната за изключително перспективна зона на Южно Карско море.

Най-общо казано, става дума за район, чиято площ и предполагаемите му газови запаси, се равняват на тези на британските газови находища в Северно море. Ясно е, че този тип корпоративни сделки бележат тектонична промяна в енергийните баланси в глобален мащаб, с определени геополитически последици. Казано по-простичко, свидетели сме да изместване на притегателния център на световната енергийна политика, от Арабския полуостров далеч на Север, което е косвено свързано (в лабиринта от взаимнозависими събития) и с сегашния период на напрежение и бунтове в арабския свят, както и с терористичната активност в района на Кавказ.

Очевидно е налице сериозно покачване на залозите в голямата енергийна игра в Евразия през ХХІ век. На чисто практическо ниво, вече могат да се направят достатъчно достоверни прогнози относно възможностите за изграждането на „Южен поток” и „Набуко”. В средата на 2008, в доклад за една гръцка организация, аз самият прогнозирах, че двата проекта имат по 50% шанс за практическа реализация. Днес обаче, шансовете се промениха значително в полза на изграждането (според досегашните планове) на „Южен поток”, като те вече се оценяват на 80%, докато шансовете за изграждане на „Набуко” са паднали до само 10%, предвид големите препятствия с които се сблъсква проектът и най-вече липсата на гарантирани количества енергоносители за запълване на капацитета му.

От ключово значение за продължаващото изместване на центъра на енергийната политика от Юг на Север, както и за ускореното изграждане на „Южен поток”, ще бъде стабилизацията или, напротив, още по-голямата дестабилизация на ситуацията в Северна Африка и възможността „арабските бунтове” да засегнат по-сериозно и Алжир. При подобно развитие, енергийната криза в Европа изглежда неизбежна и много от т.нар. „евразийски енергийни проекти” ще трябва да се реализират с ускорени темпове.

 

* Институт за анализи в сферата на сигурността и отбраната в Атина