28
Нед, Ное
6 Нови статии

Как може да бъде победен тероризмът

Актуално
Typography

Докато всички нормални хора демонстрират солидарността и подкрепата си за Русия в борбата и с международния тероризъм, за определени политически среди в някои държави, терористичното нападение в московското летище Домодедово се превърна в повод за поредни нападки срещу Кремъл.

Така, някои западни медии (като New York Times и други) използваха самоубийствения атентат за да извадят отново традиционния набор от упреци и обвинения, които отправят през последните поне десет години. Говори се например за „неуспешната руска политика в Северен Кавказ”, за съмненията „в способността на Русия да гарантира сигурността по време на провеждането на Олимпиадата в Сочи, през 2014, и на Световното първенство по футбол, през 2018”, или пък за „невъзможността хората да разчитат, че държавата ще гарантира сигурността им”. Впрочем, бяха отправени нападки дори и към руските телевизионни компании, че „прекалено вяло са отразили събитията на московското летище”.

Интересно е, че навремето, т.е. през 1996-1999, когато т.нар. „независима Ичкерия”, ползваща се и с подкрепата на някои активни „борци за човешките права” на Запад, тероризираше целия Северен Кавказ, а самата Русия изглеждаше на ръба на разпадането, това не вълнуваше особено въпросните политически кръгове.

За всички в Русия, както и за повечето хора, които не живеят в тази страна, е очевидна разликата между блатото, в която тя беше затънала през 90-те години на миналия век и начина, по който се развива днес. Войната в Чечения беше приключена успешно, ситуацията в Северен Кавказ е несравнимо по-добра, отколкото преди десетина години, а терористите бяха принудени да преминат в дълбока нелегалност, като голяма част от историческите им лидери бяха ликвидирани. Всяка година службите за сигурност съумяват да предотвратят десетки терористични нападения. В това отношение, ситуацията действително изглежда много по-добра, макар че терористите не спират да напомнят за себе си. Междувременно, Русия влезе в групата на най-динамично развиващите се държави в света, поставяйки си все по-амбициозни задачи и цели. Дори последната финансова криза не се отрази сериозно на руската икономика.

Ще припомня, че Израел например, вече над 60 години съществува и се развива с условията на непрекъснат терористичен натиск. Всяка година там се извършват мащабни терористични акции, като преди години беше убит дори израелският премиер. Никой обаче не си прави от това извода, че Израел не е в състояние да защити гражданите си или, че осъществява „погрешна политика”. Обратното, мнозина на Запад се възхищават от мъжеството на жителите му и го дават за пример.

Когато, през 2001, терористите атакуваха кулите-близнаци в Ню Йорк, Русия протегна ръка за помощ на САЩ. Тогава на никой в Кремъл не му хрумна да постави под въпрос правото на Вашингтон да накаже престъпниците и да започне война срещу международния тероризъм. Лондон (взривовете в метрото), Париж (взривовете по улиците), Мадрид (терористичното нападение срещу влака в Аточа), Рим, Токио – нито една столица на водещите световни държави не е гарантирана от евентуална терористична атака.

Защо обаче, когато терористите взривяват някой търговски център на Запад, всички в един глас осъждат организаторите на престъплението, обвинявайки ги в „нечовешко отношение”, а когато нещо подобно се случи в Русия, акцентът моментално се измества към обвиненията срещу местните власти, че „осъществяват неправилна политика”? Определени кръгове на Запад продължават да използват всеки повод за да обвинят Москва във всички смъртни грехове. И, в същото време, да отклонят вниманието на световното обществено мнение от случващото се в Ирак и Афганистан. Защото именно там сме свидетели на истинска катастрофа и провал: всяка седмица се осъществяват терористични нападения, краят на сраженията не се вижда, а жертвите сред мирното население се изчисляват със стотици хиляди, ако не и с милиони.

Онези, които организираха терористичното нападения в Домодедово, би трябвало да са много доволни. Защото получиха това, към което се стремяха и, най-вече, множество истерични реакции и коментари в западните медии. Едва ли можем да се съмняваме, че това ще ги вдъхнови да осъществят подобни терористични акции и в бъдеще. Общоизвестно е, че сред основните цели на всяко терористично действие е да предизвика колкото се може по-голям шум в медиите. Колкото повече ужасни подробности се появят там, толкова по-голямо ще е напрежението в обществото и толкова повече ще са тревожните въпроси, от типа на: „кога най-сетне това ще свърши?”.

Всеки експерт по борба с тероризма ще потвърди, че най-важното условие за успешно справяне с това зло е, при никакви обстоятелства и за нищо на света, да не се отстъпва пред терористите. Всяка отстъпка само би ги стимулирала да вършат нови и нови престъпления, тъй като подхранва илюзиите им, че могат да постигнат целите си с помощта на терора. В този смисъл, всяка подобна отстъпка, сама по себе си, е престъпление. Неслучайно Израел по принцип не преговаря с терористите, като по този начин прави безсмислени отвличането на заложници или самолети, или пък завземането на някакъв важен обект, с цел да бъде шантажирано правителството. Друго важно условия за успешната борба с терора е неотвратимото възмездие. Терористите следва да бъдат унищожавани винаги, навсякъде и при всякакви обстоятелства. Като в никакъв случай не се обръща внимание на опитите им да оправдаят действията си и да не им се дава възможност за достъп до медиите.

Изходът от борбата с тероризма не в това, да се удовлетворяват исканията на терористите, наивно разчитайки, че това ще ги „успокои” и ще намали активността им. Да се разсъждава по този начин е, най-малкото, глупаво. Подобен начин на действие може да доведе до това, че целият свят ще трябва да се съобразява с претенциите на малки групи полупобъркани хора. Разбира се, изходът не е и в това, навсякъде да бъдат поставени скенери друга подобна техника, или пък всеки да пътува в индивидуална бронирана капсула.

Терористите използват разединението сред международното общност и стремежа на отделни политици или държави да извлекат конюнктурна изгода, базираща се на тясно тълкувания национален интерес. Да сте чули наскоро ООН, ЕС, ПАСЕ, или ОССЕ да са лансирали сериозни международни инициативи по въпроса за борбата с транснационалния тероризъм? Затова пък тези организации намират достатъчно време за да обсъждат такива „проблеми”, като правото на сексуалните малцинство да провеждат редовните си „паради на любовта” в различни градове на света.

Деградацията, изолираността от реалните проблеми и необоснованият снобизъм на западния свят и особено на еврочиновниците от всякакъв ранг – всичко това са симптоми за това, че терористите все пак имат някакъв шанс да унищожат съвременния цивилизован свят, по същия начин, по който навремето варварите сриват със земята разлагащата се Римска империя.

В същото време, за да бъдат ерозирани основите на съвременния международен тероризъм и да бъдат спасени жителите на планетата от заплахата да станат жертва на религиозни и всякакви други фанатици, е необходимо да се направят три простички неща:

- Всички водещи световни държави да опитат да се издигнат поне малко над собствените си тяснонационални интереси и поне временно да се откажат от опитите да използват действията на терористичните организации за своите конюнктурни цели;

- Да бъде нанесен достатъчно силен удар по интелектуалния център на международния тероризъм и, най-вече, на ислямисткия, мнозина от чиито идеолози са избрали за  свое убежище Лондон. Наистина, напоследък британските власти предприеха действия, които правят престоя им там не чак толкова комфортен. Въпреки това обаче, и в момента в столицата на Великобритания действат поне 200 ислямистки центрове, асоциации и „благотворителни” организации, в чиито рамки се осъществява много сериозна работа по организацията и координацията на терористичните войни по целия свят;

- Да бъде принудена Саудитска Арабия да прекрати финансирането на религиозните терористични организации. Защото всяка година тази страна харчи в тяхна подкрепа десетки милиарди долари.

Ако това бъде направено, тероризмът значително ще ограничи активността си. Без пари, без интелектуален център и без подкрепа, той просто няма да има шансове. Дотогава обаче ни остава само да чакаме, къде ще бъде следващият голям взрив.

Дали САЩ ще се решат да скъсат с основния си мюсюлманския съюзник в Близкия изток, както и, дали британците ще преодолеят изкушението да използват ислямистите за собствените си интереси – например против Русия в Кавказкия регион, в рамките на новата „Голяма игра”? Засега няма ясен отговор на този въпрос.

Рано или късно обаче, Лондон и Вашингтон би трябвало да се замислят върху него. Защото, ако продължат прекалено дълго да протакат с отговора, могат да бъдат изненадани от ново терористично нападение, в сравнение с което не само атентатът в Домодедово, но и въздушната атака срещу кулите-близнаци, ще се окаже жалка самодейност.

 

* Институт за религия и политика