28
Нед, Ное
6 Нови статии

Проектът „Южен поток” набира скорост

Актуално
Typography

В края на ноември, в Букурещ се проведоха преговори между делегация на руския газов гигант „Газпром” и зам. генералния директор на румънската компания Transgaz S.A. Ливиу Пинтикан, по време на които бе обявено, че е приключило изготвянето на технико-икономическите разчети за преминаването на газопровода „Южен поток” през територията на Румъния (както е известно, на 13 октомври 2010, ОАО „Газпром” и Transgaz S.A. подписаха Меморандум за намерения, касаещ подготовката на въпросните разчети).

Междувременно, на 17 ноември, по време на посещението си в Москва, словенският президент Данило Тюрк заяви, че „проектът „Южен поток” ще изиграе важна роля за гарантиране енергийната сигурност на Европа”. Според него, реализацията на проекта е „придобила допълнителна динамика”, което дава основание да се смята, че той ще бъде завършен в рамките на предварително обявените срокове (т.е. до края на 2015). На свой ред, словенският министър на икономиката Дария Радич потвърди, по време на срещата си с шефа на „Газпром” Алексей Милер, стратегическото значение на проекта „Южен поток” (в чиято реализация участва и словенската компания Geoplin Plinovod ) за страната и.

На 23 ноември, ОАО „Газпром” и гръцката компания DESFA S.A. (Hellenic Gas Transmission System Operator S.A.) официално регистрираха съвместната си компания South Stream Greece S.A., в която руският гигант вече ще разполага с 50%-ов дял.

Ден преди това, на 22 ноември, по време на тържеството по повод 20-годишното партньорство между „Газпром” и германската корпорация BASF, бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер, който в момента ръководи надзорния съвет на компанията Nord Stream (осъществяваща друг мащабен енергиен проект – прокарването, по дъното на Балтийско море на газопровода «Северен поток»), призова ръководството на BASF още веднъж да помисли за включването на дъщерната си компания Wintershall в изграждането на другия голям газопровод – „Южен поток”. Той изтъкна като аргумент за това факта, че „Южен поток” е обезпечен с реални количества природен газ, за разлика от други подобни проекти, които няма с какво да бъдат запълнени (очевидно екс-канцлерът визираше проекта за газопровода „Набуко”).

Специално внимание на проекта «Южен поток» беше отделено и по време на срещата между президента на Руското газово дружество (и зам. председател на Държавната дума) Валерий Язев и генералния директор на австрийския гигант OMV of Gas & Power GmbH Вернер Аули, провела се във Виена, в края на ноември.

Пак в края на ноември, в обширна статия, озаглавена „Сърбия защитава „Южен поток””, белградският политолог Саша Гаич подробно анализира стратегическото значение на проекта за целия балкански регион, като изтъква, че реализацията му ще бъде от полза за всички страни в него.

Междувременно, ръководството на ОАО „Газпром” обяви, че възнамерява да организира, през февруари 2011, презентация на проекта „Южен поток” пред Европейската комисия. Според зам. председателя на компанията Александър Медведев, нейният шеф Алексей Милер се е споразумял с европейския комисар по енергетика Гюнтер Етингер за създаването на две съвместни специализирани работни групи. Първата група ще разработва инфраструктурния проект „Южен поток”, по който „Газпром” планира да представи обширен доклад на Европейската комисия още през февруари 2011.

Втората група пък ще анализира перспективите пред природния газ, като ключов енергоносител на ХХІ век, като презентацията по темата е планирана за средата на 2011. „Това е една от най-важните теми за Европейската комисия – посочва в тази връзка Медведев – затова съвместната работна група трябва да подготви „пътната карта” за сътрудничеството в газовата сфера между Русия (и, в частност, „Газпром”) и Европейската комисия”.

На този фон, става ясно, защо участниците в проекта «Южен поток» (включително всички непосредствени съседи на България) следят толкова внимателно промените в българската позиция по него. Страната ни действително разполага с ключово положение по маршрута на бъдещия газопровод, но това не означава, че може да протака реализацията му, демонстрирайки колебливо поведение. Още повече, че в лицето на Румъния вече е налице съвсем реален вариант за заобикалянето и.

От друга страна, активното участие на България в реализацията на «Южен поток» (без това да пречи на участието ни във всички други алтернативни енергийни проекти) може да съдейства газопроводът не само да бъде изграден в предварително набелязаните срокове, но дори и преди това.

В тази връзка ще напомня, че анализирайки резултатите от преговорите, провели се в София на 13 ноември между българския премиер Бойко Борисов и руския му колега Владимир Путин, шефът на «Газпром» Алексей Мюлер посочва: «ние още сега сме готови да финансираме изцяло работата на съвместното предприятие. Бих искал да отбележа, че през последните месеци съумяхме да постигнем доста добри темпове в съвместната си работа с българските колеги и дори да изпреварим предварително очертания график. Ако продължим да работим толкова ефективно и занапред, срокът за въвеждане в експлоатация на газопровода «Южен поток», който в момента е 31 декември 2015, може да бъде съкратен с поне четири месеца».

 

* Център за прогнози и анализи в енергийната сфера