28
Нед, Ное
6 Нови статии

Грузия с все по-малки шансове за НАТО

Актуално
Typography

В една своя статия, появила се в края на ноември в “The American Conservative”,  Даниел Ларисън от Чикагския университет посочва, че след като НАТО отдавна е надживяла целта, заради която навремето е била създадена, нейното евентуално по-нататъшно разширяване би следвало да се приема, не като признак на добро здраве или доказателство за успех, а по-скоро за упорит отказ да признае несъответствието си на новите реалности.

Според него, „ако НАТО все още може да има някаква цел, това със сигурност не е „уестърнизацията” на Изтока... Всички вероятни кандидатки за присъединяване към пакта от постсъветското пространство (авторът има предвид Грузия, Молдова, Украйна и Беларус – Х.М.) са ужасяващо неподготвени и не са особено ценни, като съюзници. Напротив, всяка от тях би била, в един или друг аспект, очевидно бреме за пакта. Така, идеята за включването на Молдова изглежда достатъчно смешна, имайки предвид руското военно присъствие източно от Днестър, а пък разговорите за евентуално присъединяване на Беларус и Украйна са просто абсурдни. Както е известно, Украйна вече декларира, че няма да участва в каквито и да било алианси, а пък дори ако в Минск вече не управляваше Лукашенко е ясно, че тази страна е съвършено неподходящ кандидат, заради бедността, корупцията и енергийната си зависимост от Москва”.

Що се отнася Грузия, която по традиция бива поставяна на челно място в този списък, след последното посещение на генералния секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен в Тбилиси (в началото на октомври 2010), анализаторите бяха единодушни, че въпреки всички обещания, в обозримо бъдеще тя едва ли ще стане член на пакта, включително и заради „руския фактор”. В тази връзка ще припомня, че макар в Тбилиси Расмусен за пореден път да заяви, че „вратите на пакта са отворени за Грузия”, той не бе в състояние да назове дори приблизителния срок за присъединяването и, подчертавайки, че за да се случи това страната трябва да покрие съответните критерии. Което е изключително трудно, дори и само защото, на практика, ще означава грузинското правителство да се откаже от всичките си претенции към отцепилите се републики Абхазия и Южна Осетия, обявили независимостта си преди две години. За това, в частност, намеква експертът по стратегическите въпроси на Европейския съвет по международни отношения Ендрю Уилсън, който лансира идеята за „сърбизирането” на Грузия, т.е. предлага Брюксел да окаже натиск върху Тбилиси, ако не да забрави за откъсналите се от страната провинции, поне да се откаже от т.нар. „политика на предначертанието”, подчиняваща всичките му действия на връщането на изгубените „свещени земи”, и да концентрира усилията си върху решаването на многобройните вътрешни проблеми.

„Както срещата на върха на НАТО в Букурещ, през 2008, така и тази в Лисабон, през ноември 2010, доведоха до това, че въпросът за грузинското членство беше отложен за далечното бъдеще, като сред причините беше желанието на редица водещи западни държави да укрепват сътрудничеството си с Русия – посочва известният експерт по въпросите на НАТО и постсъветското пространство Сандра Фернандес от белгийския Център за европейски политически изследвания – Нежеланието на Москва Грузия да стане член на НАТО, беше сред основните причини Германия и Франция да попречат на подобно решение”. Според нея, в чисто политически план, перспективите пред грузинското членство в НАТО са станали още по-лоши, отколкото на срещата в Букурещ, през 2008, където евентуалното присъединяване на страната, пък макар и в по-далечното бъдеще, получи принципното одобрение на страните-членки на пакта. „Това е свързано със ситуацията, създала се в резултат от грузинско-руската война през август 2008 – смята Фернандес – вече не може да бъде възстановено статуквото отпреди конфликта, тъй като загубата на Абхазия и Южна Осетия, най-вероятно, ще се окаже безвъзвратна за Грузия”.

На свой ред, известният грузински политолог Сосо Цискаришвили (председател на Форума за европейска интеграция) също оценява скептично шансовете на страната си да влезе в НАТО. „Посещението на генералния секретар на пакта в Грузия беше поредното „захарче”, подхвърлено на властите в Тбилиси – твърди той, посочвайки, че така НАТО се опитва малко да подслади горчивия факт, че в обозримо бъдеще няма да приеме Грузия за свой член. „Неведнъж бяхме свидетели на подобни посещения на различни високопоставени чиновници, но всички те се измъкваха с фразата, че „вратите на пакта са отворени за Грузия”, а ние продължаваме да висим пред тези врати” – допълва той.

Според експерта на Австрийския институт за европейска политика и политика за сигурност (AIES) Арнолд Кемъл, макар че НАТО е склонна да укрепва отношенията си с Грузия, в Брюксел засега не гледат сериозно на перспективата за приемането на тази страна в алианса. „Тъкмо това накара наскоро президента Саакашвили да обяви, че Грузия ще развива отношенията със съседите си на юг, в Централна Азия, Каспийския регион, а не само тези с ЕС и САЩ. Тоест, грузинският стремеж за присъединяване към НАТО няма да попречи на страната да преговаря на двустранна основа за развитие на стратегически партньорски отношения и с други организации и държави, при положение, че в близко време не се очертава Грузия да стане член на алианса” – посочва Кемъл.

Редица експерти подчертават, че сериозно препятствие по пътя на Грузия към НАТО е и руският фактор. „Както президентът Обама, така и ЕС демонстрират желание за по-тясно сътрудничество с Русия, а Грузия несъмнено е пречка за това. Ето защо редица влиятелни членки на НАТО продължават да не демонстрират никакво желание да обсъждат въпроса за грузинското членство в пакта” – допълва в тази връзка Кемъл.

Както посочва, в спомената по-горе статия Даниел Ларисън: „Привържениците на експанзията на НАТО на изток много обичат да повтарят, че постсъветските републики имат право да провеждат собствена външна политика и да влизат във всички съюзи, които смятат за подходящи, но забравят, че нерядко мнозинството жители на тези държави не желаят да се превръщат в пешки в големите игри за повече власт. Готови ли сме да приемем простия факт, че те не виждат никаква полза за себе си, ограничавайки интеграцията си с Европа в рамките на един военен съюз, а вместо това го възприемат като враждебен и дори опасен? Тези страни действително имат много причини да се интегрират икономически с Европа и, в една или друга степен, го правят. Няма смисъл да им пречим, като настояваме разширяването на НАТО да продължи и то за сметка на държави, чието население не е убедено в ползата от членство в пакта, и които не могат да си позволят да подобрят състоянието на собствените си въоръжени сили, т.е. биха се превърнали в непоносимо бреме за Северноатлантическия алианс”.

 

* Клуб „Европа на демокрациите и различията”