28
Нед, Ное
6 Нови статии

Еманципацията на Европа изисква съюз с Русия

Актуално
Typography

Според немалко западноевропейски медии, срещата между Саркози, Меркел и Медведев, провела се на 19 октомври в Довил, може да се окаже историческа. При това, тристранните преговори не следва да се тълкуват като антиамерикански акт, а по-скоро като поредното доказателство, че днешна „многополюсна” Европа се нуждае от нови правила, а пък колко далеч е готова да стигне Русия по пътя на сближаването, ще покаже срещата на върха на НАТО, която ще се проведе през ноември в Лисабон.

Така, на страниците на британския „Файненшъл таймс”, българският политолог Иван Кръстев и директорът на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Марк Ленърд, които са автори на нашумели доклад "Призракът на многополюсна Европа", публикуван от ЕСВО, посочват, че самият факт на срещата между Саркози, Меркел и Медведев бележи края на радикалния субективизъм на Европейския съюз. През 1990, мнозина смятаха, че ЕС и НАТО ще се разширяват, докато всички европейски държави не възприемат принципите им. Днес обаче, Русия вече е достатъчно силна, за да призовава открито към създаване на нова архитектура за сигурност, Турция провежда все по-независима политика, а пък САЩ (както подчертават авторите) „престанаха да бъдат постоянна сила в Европа”. В резултат от това, в Европа се формират три полюса: Русия, Турция и ЕС, въпреки че, според Кръстев и Ленърд, европейските институции в сферата на сигурността са по-скоро „дисфункционални”. В тази връзка, те препоръчват на ЕС да съдейства за осъществяването на неофициален „триалог за сигурността” с Русия и Турция. Тоест, стремежът трябва да е към създаване на тристранна, а не „триполюсна” Европа. Това ще помогне на ЕС да запази единството си, на Русия – постимперския, а на Турция – европейския си характер.

На свой ред, германският „Тагесшпигел” цитира  руския президент Медведев, според който на срещата в Довила са били дискутирани „партньорството в името на модернизацията”, сътрудничеството с НАТО и ролята на Русия при определяне на европейските параметри на сигурността, като преговорите с френския президент и германския канцлер са се оказали много важни, съдържателни и полезни. В статията си по този повод, опитният немски дипломат и политик Волфганг Ишингер обяснява тази еволюция в отношенията между трите големи европейски държави, от една страна, с „презареждането” в руско-американските отношения, а от друга – с факта, че Русия е осъзнала, че „изправени пред глобалните предизвикателство, сред които са проблемът за неразпространяването на оръжията за масово унищожение, тероризмът, Иран, или афганистанската криза, всички ние сме в една лодка”. Сега е най-подходящият момент да започнем да работим по евроатлантическата архитектура за сигурност, смята Ишингер.

Дори постоянният представител на Русия в НАТО Дмитрий Рогозин, който авторът определя като „скептик”, признава, че на срещата на пакта в Лисабон, където като гост е поканен и руският президент Медведев, има шанс да бъде стартиран диалог за хармонизиране на доктрините за сигурност на НАТО и Русия.

„Тагесшпигел” публикува и мненията на редица руски експерти по сигурността. Така, Ирини Кобринская от Института за глобални международни и икономически отношения към Руската академия на науките, предполага, че конструктивното сътрудничество между Русия и НАТО досега не се е развивало успешно, защото Западът никога не е подкрепял добрите си намерения с реални действия. Според нея, нещата опират до самия механизъм на консултациите, които нямат задължителен характер, затова се налага да бъде променен техният формат. На свой ред, Александър Коновалов от Института за стратегически оценки смята, че заради „гигантското превъзходство на САЩ”, еманципацията на Европа е невъзможна без участието на Русия.

Френското списание „Уест Франс” пък публикува интервю с експерта по отношенията с Източна Европа (и автор на книгата „Какво иска Русия”) Катрин Дюранден, според която Москва използва възможността, появила се в резултат от „презареждането” с Вашингтон, за да усили влиянието си в Европа. „Не става дума за някаква съмнителна игра – пояснява в тази връзка тя – в основата на тази политика са поставени съвсем разбираеми национални интереси. Тази стратегия позволява на руснаците да блокират процеса на разширяване на НАТО и да задълбочат съществуващите разногласия между съюзниците от пакта, в навечерието на срещата в Лисабон”.

„След като спечелиха срещу Грузия, руснаците победиха на изборите в Украйна, където вече управлява лоялен към тях режим – продължава Дюранден – според мен, те ще спечелят и молдовските избори и това драматично ще промени ситуацията. Москва провежда много умна политика, а колко далеч може да стигне, ще стане ясно на срещата на НАТО. В същото време, не мисля, че Вашингтон ще се откаже от своята програма за ПРО, която силно тревожи Москва”. Според нея, Германия е изключително заинтересована от близките отношения с Русия, като „в Берлин лансират идеята за континентална Европа с център Германия, поддържаща приятелски отношения с Москва в сферата на сигурността”, докато Франция едва сега се ориентира към подобна политика на по-тесни контакти с руснаците и затова е принудена да действа „бързо и рисковано”.

 

* Клуб Европа на демокрациите и различията