25
Сря, Ное
27 New Articles

Неясното бъдеще и цели на европейската система за ПРО

Актуално
Typography

В една, публикувана наскоро в New York Times, статия, генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен твърди, че малцина в Европа осъзнават опасността от ракетни удари срещу континента. В същото време, той напомня, че на срещата си в Лисабон, през ноември, държавните и правителствени ръководители на страните-членки на пакта ще трябва да решат, дали си струва Алиансът да изгради Система за противоракетна отбрана (ПРО) за Европа.

Според Расмусен, заплахата от ракетни атаки е реална, доколкото вече над 30 държави по света разполагат (или пък разработват) ракетни технологии, способни да пренасят ядрени, химически и биологични заряди. „Създаването на ефективни средства за ПРО е сложна, но изпълнима задача. Вече можем да разполагаме определени системи, които успешно преминаха съответните изпитания” – посочва той. Според него, в момента НАТО работи върху изграждането на система за противоракетна отбрана за действащата армия и тази система следва да бъде разширена и обединена със системата за ПРО на САЩ, което би струвало на държавите-членки най-малко 200 млрд. евро.

Расмусен смята, че интегрираната система за ПРО значително ще повиши шансовете за своевременно прехващане на противниковите ракети и ще демонстрира солидарността на държавите от НАТО пред общата заплаха. „Освен това, ще се появи шанс за истинско сътрудничество с Русия. Взаимодействието между Русия и НАТО в сферата на ПРО най-сетне ясно ще възвести началото на наистина нова ера на сътрудничеството под общия евроатлантически покрив на сигурност” – отбелязва в материала си Расмусен.

Но, макар че призовава за сътрудничество между НАТО и Русия, включително и в сферата на ПРО, статията на генералния секретар на пакта повдига редица въпроси, касаещи гаранциите за това, че евентуалната бъдеща евро-американска система за ПРО няма да бъде насочена именно срещу Руската Федерация, от което се опасяват в Москва. Кремъл, в частност, изглежда особено разтревожен от възможността елементи на новата система да бъдат разположени на територията на членките на Северноатлантическия алианс от Източна и Югоизточна Европа и, особено, в прибалтийските държави, Румъния и България.

Според данни, цитирани от руските медии, на румънска територия например, се планира разполагането на прехващащи системи Aegis с ракети SM-3 Block IA, чиято ефективност в момента се оценява на над 80%. Системата Aegis e предназначена най-вече за разполагане на бойните кораби (и, в частност, на есминците и катерите, снабдени със специална електронно-изчислителна техника, позволяваща на въпросната система да следи траекторията на движение на балистичните ракети на всички етапи от полета им), но отделни нейни модификации са предназначени именно за разполагане на сушата (т.е. на наземни платформи). В момента, американската армия разполага с 20 кораба, снабдени със система Aegis, като съвсем скоро броят им ще нарасне до 27. В същото време, общият брой на корабите във флотите на различни държави, снабдени с такива системи, е над сто. Оборудването на един кораб със система Aegis излиза около 12 млн. долара, но това не пречи броят на желаещите да се сдобият с нея да нараства непрекъснато. Непосредственото унищожаване на целта, чието движение се следи с помощта на въпросната система, става със зенитните ракети SM-3, чиито радиус е около 500 км, а пределната височина на полета – над 160 км.

Наземните прихващащи ракети, които се планира да бъдат разположени на румънска територия, представляват балистични ракети с маса над 12 тона, които могат да носят до 56 килограма боен заряд и са в състояние да унищожат противникова ракета, движеща се по балистична траектория, още преди да е навлязла в плътните слоеве на атмосферата. Американските военни и конструктори, създали този тип ракети, определят като основно нейно качество способността и да идентифицира фалшивите цели и да се отказва от унищожаването им, за сметка на истинските. Въпреки високата цена на този тип техника (по някои данни тя достига до 100 млн. долара) САЩ планират в обозрима перспектива ежегодно да разполагат в различни региони на света до десет прехващача от тази система. При това, в тези планове на Пентагона се отделя специално място именно на новите съюзници от НАТО от Източна и Югоизточна Европа.

Стратегическото значение на въпросните комплекси трудно може да се подцени и е съвсем ясно, че разполагането им на територията на Румъния неизбежно ще доведе до сериозно реконфигурация на цялата регионална военно-политическа система (в тази връзка си струва да припомня, че разполагането на такива системи в Калифорния и Аляска вече промени съществуващото до този момент в Тихоокеанския регион статукво). Така, според бившия командващ на руския Черноморски флот и началник на Главния щаб на военноморския фрот на Руската Федерация адмирал Виктор Кравченко, „ситуацията, в която американските прихващащи ракети SM-3 ще бъдат разположени в Румъния и в акваторията на Черно море, може да доведе до това, че формиралият се силов баланс в региона радикално ще се промени и то не в полза на Русия. От военна гледна точка, твърденията на американската администрация, че обектите на ПРО в Югоизточна Европа не застрашават руските интереси са, най-малкото, лицемерни. При подобно развитие би следвало не само да спрем съкращаването на военната инфраструктура на Черноморския ни флот, но и да преразгледаме задачите му, укрепвайки неговия боен потенциал и увеличавайки личния му състав”.

Тази руска позиция недвусмислено подсказва, че в Москва съвсем не гледат толкова оптимистично на перспективите за разгръщане на евро-американската система за ПРО и евентуалното ангажиране на Русия в този процес ще изисква предварително да бъдат отстранени всички спорни моменти в проекта, като се вземат предвид руските възражения по разполагането на отделни елементи от системата за ПРО в Източна и Югоизточна Европа, включително в България.

Както е известно, американският план за Европейска ПРО, който ще бъде интегриран в плана на НАТО за изграждане на ПРО за защита на населението и териториите на страните-членки на пакта ще бъде реализиран на няколко етапа, като първият (който следва да се осъществи до края на 2011) включва разгръщане на съществуващите системи за ПРО за защита от балистични ракети с малък и среден обсег, с основно внимание към Южна Европа като най-уязвим регион, чрез използване на морско базирани системи Aegis с ракети SM-3 Block IA и разгръщане на предно базиран радар. Според редица анализатори, не е изключено въпросният радар да бъде разположен именно на българска територия (макар че, според един, наскоро публикуван в израелския вестник „Аарец” анализ, спекулациите за това целят по-скоро оказването на допълнителен натиск върху Турция да приеме разполагането на радара на своя територия, което би било и по-изгодно за САЩ). Ако това стане факт още преди постигането на евентуално споразумение между Русия и НАТО за изграждането на обща система за ПРО в Европа, то би влошило допълнително отношенията ни с Москва (да не говорим, че би затруднило и ангажирането на Русия в евентуална общоевропейска система за ПРО), които и без това не са кой знае колко добри, имайки предвид, че тъкмо България е единствената страна, която упорито продължава да създава пречки пред практическата реализация на стратегическия проект „Южен поток”, с който, освен руснаците, са се ангажирали Италия, Франция, а съвсем отскоро и Германия.

Затова правилният стратегически подход по въпроса за ПРО изисква страната ни да не избързва да се ангажира с участие в един чисто американски проект за ПРО, а да изчака евентуалното споразумение между Русия и НАТО и едва тогава да се включи в изграждането на една наистина общоевропейска система за противоракетна отбрана.

 

* Център за изследване сигурността на Балканите и в Черноморския регион