25
Сря, Ное
27 New Articles

Беларус на кръстопът

Актуално
Typography

Както е известно, на 19 декември 2010, в Беларус ще се проведат поредните избори за президент на страната, която редица водещи медии от Стария континент определят като „последната диктатура в Европа”.

Повечето коментатори смятат, че тези избори ще се проведат при доста различни, в сравнение с предишните кампании, условия. Впрочем, същото нееднократно спомена и управляващият вече 16 години страната президент Лукашенко. При това, нещата не опират само до сложната икономическа ситуация (през последните години Беларус, на практика, съществува предимно за сметка на външите заеми), но и до външнополитическата изолация на режима, в резултат от която евентуална поредна „служебна” победа на Лукашенко през декември може да бъде призната само от държави, като Иран или Венецуела.

Фактите сочат, че сегашните управляващи в страната нямат желание да осъществяват истински демократични реформи. В тази връзка, редица европейски медии акцентират върху продължаващия натиск срещу представителите на опозицията, активистите на правозащитните организации и независимите местни журналисти от страна на силовите структури (арести, обиски, конфискация на документи и издателска техника). Това бе и причината за посещението в Минск (в края на август) на председателката на подкомитета на Комисията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ)  за Беларус Синика Хурскайнен, която бе информирана от водачите на беларуската опозиция Анатоли Лебедко (председател на Обединената гражданска партия), Александър Милинкевич (лидер на консервативното движение „За свобода”), Сергей Калякин (шеф на лявата партия „Справедлив свят”) и други за трагичното положение в медийната сфера и влошаването на ситуацията с човешките права, в навечерието на президентските избори, както и за техния недемократичен характер, като в подкрепа на твърденията им бяха посочени и редица конкретни примери.

Представителите на опозицията връчиха на Хурскайнен съвместно обръщение към Съвета на Европа и ПАСЕ, в което се посочва, че пътят на Беларус към структурите на Съвета минава през свободните и демократични избори, каквито обаче не могат да се провеждат, докато в страната продължава да има политически затворници и законодателство, позволяващо изборните фалшификации. Затова опозицията предлага да бъде създадена съвместна експертна група от нейни представители и хора от властта, която да изработи „пътна карта” за развитието на сътрудничеството между Беларус и Съвета на Европа.

Както посочва в тази връзка, американският професор Дейвид Марпълс, в обширен коментар за Центъра за европейски политически анализи (от 16.09.2010), „през последната година и половина ситуацията със спазването на основните демократични прави в Беларус непрекъснато се влошава. Лукашенко издаде т.нар. Указ 60, с който още повече се засилва държавният контрол върху активността в Интернет, което, както посочи външният министър на ЕС Катрин Аштън, „беше стъпка в очевидно неправилна посока”. Две беларуски политически партии – „Нашата пролет” и Християндемократическата, нееднократно получаваха откази за регистрация от властите, а в основна мишена на местния КГБ се превърна форумът „Да говорим истината” на известния беларуски поет Владимир Некляев”.

Темата за преследванията, на които е подложена беларуската опозиция бе в центъра и на публикуваната на 8 септември в британския „Индипендънт” статия на Майк Харис, акцентираща върху неясните обстоятелства около смъртта на един от водещите независими журналисти и съосновател на опозиционното движение „Харта 97” Олег Бебенин.

Междувременно, наличието на проблеми със спазването на човешките права в Беларус беше констатирано и от германското правителство. Така, в отговор на писменото запитване на Партията на зелените, публикуван на 8 септември на интернет-сайта на Бундестага, се посочва, че в Беларус „продължават да съществуват сериозни проблеми в сферата на човешките права и върховенството на закона”. Освен това, правителството в Берлин констатира „влошаване, през последните месеци, на ситуацията с независимата беларуска преса”. Както се подчертава в коментар на „Дойче Веле” от 6 септември 2010: „Всички приказки за либерализацията в Беларус нямат реално покритие. Властта в страната очевидно не желае да се отчита пред обществото, особено пък в навечерието на избори. Още повече, че разполага с достатъчно средства за заглушаване гласа на независимите медии. Забраната на вестници, заради публикувани в тях „обиди към президента”, изкуствено високите цени на вестникарската хартия и наемите за офиси на частните издания, както и постоянните проверки на данъчната инспекция и налагането на драконови финансови санкции са нещо обикновено в тази страна.

С парите на данъкоплатците, държавата финансира и стимулира само контролираните от нея медии. Това е причината беларуските граждани да нямат достъп до пълна и независима информация за случващото се в страната. Натискът върху критично настроените местни журналисти продължава през всичките 16 години на управлението на Александър Лукашенко. В същото време, все още не са открити виновниците за изчезването и убиството на редица противници на режима и независими разследващи журналисти”.

Имайки предвид всичко това, едва ли може да се приеме за изненадващо решението на един от водачите на беларуската опозиция (и лидер на движението „За свобода”) Александър Милинкевич да се откаже от участие в президентските избори през декември, тъй като, според него, в страната не съществуват условия за провеждането на свободна и честна избирателна кампания. Решението му беше подкрепо и от друг опозиционен лидер – Андрей Санников (ръководител на гражданската кампания „Европейска Беларус”). Много показателно е, че подкрепа за отказа на Милинкевич изрази и Президиумът на Европейската народна партия, която разполага с мнозинство в Европейския парламент.

Според мнозина авторитетни европейски анализатори и политолози, на фона на сегашната ситуация в Беларус, опитите на някои държави от т.нар. „Нова Европа” да изграждат отношенията си с Минск, провеждайки политика на двойните стандарти и преследвайки конюнктурни и краткосрочни цели, като си затварят очите за ситуацията в сферата на човешките права и демократичните ценности в Беларус, може не само да съдейства за допълнителното влошаване на тази ситуация, но и да се отрази негативно върху имиджа на техните управляващи сред собствените им избиратели.