25
Сря, Ное
27 New Articles

Европа е раздвоена след решението на Хагския съд за Косово

Актуално
Typography

Решението на съда в Хага (обявено от неговия президент Хисаши Овада), че: „Международните правови норми нямат роля, която да ограничава декларациите за независимост.

Поради тази причина можем да заключим, че декларацията за независимост на Косово от 17 февруари не нарушава международните норми”, ще доведе до много сериозни усложнения, както в отношенията между сепаратистките движения, действащи из целия свят, и правителствата на съответните държави, така и в преговорите за присъединяването на Сърбия и Косово към ЕС. Истината е, че Белград не очакваше такова тотално поражение. Външният министър Вук Йеремич, който преди време лично отправи запитването към съда в Хага, заяви, че Сърбия „никога и при никакви условия” няма да признае независимостта на Косово. В същото време той призова сънародниците си да запазят спокойствие, подчертавайки: „чакат ни тежки времена и е важно да не се поддаваме на провокации”. Междувременно, Москва също потвърди позицията си, че обявяването на независимо Косово няма никакви законни основания.

На свой ред, Прищина декларира готовност да преговаря с Белград, но само в качеството си на „суверенна държава”. „Ще изчакаме, докато Сърбия промени позицията си и се обърне с лице към нас, за да обсъдим многобройните въпроси от взаимен интерес. Но тези преговори могат да се водят само от две независими държави” – подчерта косовският външен министър Скендер Хисени. Лобистите на независимо Косово на международната политическа сцена също са удовлетворени. „Съдът ясно заяви, че провъзгласяването на независимостта е законно” – подчерта говорителят на американския Държавен департамент Филип Кроули. Вашингтон призова европейските държави единодушно да подкрепят решението на Хагския съд. В навечерието на произнасянето му, вицепрезидентът Джо Байдън за пореден път потвърди пред косовския премиер Хашим Тачи „пълната подкрепа на САЩ за независимостта на Косово”.

Решението на Съда открива възможност за реализацията на различни сценарии. Разбира се, то няма задължителен характер, но в политически план представлява своеобразен „дамоклев меч”, надвиснал върху бъдещето на Стария свят, и по ред причини ерозира непоклатимостта на съществуващите национални граници на много европейски държави. В крайна сметка, Съдът се оказа достатъчно непредпазлив да узакони сегашното положение в Косово, неговото законодателство и правото да бъде признато от другите държави. Впрочем, от тази гледна точка, не се променя почти нищо: държавите, които отказваха да признаят независимостта на Прищина, могат спокойно да продължат да поддържат същата позиция. На онези, които я признаха (69 държави, от които 22, от общо 27-те членки на ЕС) няма да се наложи да преразглеждат решението си. Някои от колебаещите се държави пък вече могат да се опрат на мнението на Съда за да преодолеят собствената си нерешителност. В крайна сметка, постановлението на Съда не дава право на отделяне – членовете така и му не се решиха да вземат подобно решение.

И все пак, много държави не признаха и не възнамеряват да признаят независимостта на Косово, тъй като се опасяват от превръщането и в прецедент. За възможността косовският сценарий да се повтори и в други страни, където има национални малцинства, както и групи, борещи се за независимост, се говори още от момента, когато стана ясно, как ще се развият нещата в бившата сръбска провинция. И тъкмо поради това, такива европейски държави, като Испания, Гърция, Румъния, Словакия и Кипър, се въздържат да признаят независимостта на Косово. За да избегне задълбочаването на вътрешната ерозия, свързана с активизиране дейността на всевъзможните местни сепаратистки движения, ЕС би следвало да заеме ясна позиция по отношение на косовската независимост. Именно към това призовават най-предпазливите и далновидни анализатори и членове на Европейския парламент, искрено загрижени за бъдещето на обединена Европа.

В този смисъл, изказването на върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън, че тази ситуация не касае директно Евросъюза, а само отношенията между Сърбия и Косово, които не са негови членки, изглежда прекалено наивно. Трябва да си сляп за да не виждаш картата на Европа и да подцениш ликуването в Страната на баските и Каталуния, които се присъединиха към празнуващите албанци от Прищина и Тирана след обявяването на решението на Хагския съд. И баските, и каталунците вече не са доволни от широката автономия, предоставена им от Мадрид и съвсем сериозно се обявяват за пълна независимост от Испания, вземайки пример от Косово.

Словакия и Румъния също трябва да се съобразяват с нарастващия национализъм на местните унгарци, които иска възраждането на „Велика Унгария” от времената на Хабсбургската империя и все по-недвусмислено критикуват решенията на Трианонския договор от 1920. Вицепрезидентът на Европейският парламент Ласло Тьокеш, който формално се смята за независим, но е доста близък до екстремистки настроените кръгове в Демократичния съюз на унгарците в Румъния (в момента той е част от управляващата в Букурещ коалиция), призова т.нар. „секеи” (както се наричат местните унгарци), в Източна Трансилвания, да излязат на улицата и да поискат специален автономен статут от румънското правителство, подобен на този, с който разполага Каталуния. „Ако косовските албанци имат право на независимост от Белград, защо унгарците от Трансилвания не могат да се възползват от същото право за да станат независими от Румъния?” – попита Тьокеш на едно събрание в град Тушнад, под одобрителните възгласи на събралите се представители на местното унгарско малцинство.

Впрочем, самата Сърбия също би могла да се възползва от решението на Хагския съд за да отстоява правото на Република Сръпска, която е част от Федерацията Босна и Херцеговина, да се отдели от нея, въпреки че ако депутатите от Баня Лука решат да действат по примера на косоварите, обявявайки републиката за независима, биха нарушили т.нар. Дейтънски споразумения, които, макар и да се смятат за политически остарели, нямат временен, а постоянен характер.

Във всеки случай, косовското правителство възприе решението на съдиите от Хага като ясно потвърждение на собствения си статут, заявявайки при това, че областта няма да изиграе ролята на прецедент в нито един регион на света. Това обаче, не помогна за намаляване на напрежението, обзело редица държави. Що се отнася до Белград, той не се е отказал от дипломатическите действия и заяви, че продължава да търси политическия отговор на проблема, който Съдът в Хага не пожела да му даде. Закономерно, следващата стъпка на сърбите е обсъждането на косовския въпрос в Генералната асамблея на ООН, през септември.

 

* Авторът е анализатор на L’Occidentale, Италия