04
Съб, Апр
7 New Articles

Западните Балкани са на път да родят опасен прецедент

Актуално
Typography

Резултатите от състоялата се в края на април мисия на Съвета за сигурност на ООН в Косово потвърдиха, че независимо от позитивните доклади на администрацията на Световната организация в областта ( UNMIK ), там така и не са създадени нормални условия за живот на отделните малцинствени общности, а редица постановки на прословутата Резолюция 1244 на Съвета за сигурност, особено в частта и за връщането в Косово на бежанците и временно изселените лица, не са изпълнени.

Според един от участниците в мисията – посланикът на ЮАР Думисани Кумало, който представлява Африка в Съвета за сигурност, реалността в Косово рязко се различава от докладите на UNMIK (1) . Междувременно, в качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност, ЮАР изрази опасението си, че провъзгласяването на независимо Косово ще създаде прецедент за „изтриване на старите държавни граници и заменянето им от племенни разделителни линии” (2) . Колкото и абстрактни да изглеждат възражения на Южна Африка, те съвсем не са неоснователни. Разчленяването на една държава, независимо от това колко спорни са историческите им граници, на основание, че отделните етнически групи вече не желаят да живеят в една държава, действително е опасен прецедент. Както признава постоянният представител на Великобритания в ООН Джонс Пери: „В Косово никога не бе ставало и дума за създаването на отделна държава. Проблемът беше да бъдат прекратени сръбските репресии”. Оказва се обаче, че второто се свежда до първото (3) .

Очевидно е, че толкова трудно осъществяващата се под контрола на международната общност реализация на основните демократични стандарти от властите в Прищина, едва ли ще бъде ускорена след провъзгласяването на независимо Косово, а най-вероятно ще бъде заменена от още по-откровен курс към изграждането на моноетнична албанска държава. Доказателство за това са две много показателни събития. Едното е, че т.нар. „горани” (жители на Косово от български произход) поискаха от ООН и косовските власти да бъдат признати за „македонска етническа общност” с културна автономия, служебна употреба на македонския език и образование на македонски език, както и да имат право на двойно гражданство – македонско и косовско (последното би им гарантирало по-лесното прехвърляне в Македония, ако възникне подобна необходимост). Лидерът на гораните в Косово Исмаил Бейда поиска също те да имат две отделни общини – Гора и Речане, а граничният пункт между техните земи и Македония (Стрезимир-Рестелица) да бъде поставен под международен мониторинг. Той изтъкна, че: „ние отхвърляме всеки опит за геноцид на македонците в областта Гора и призоваваме международната общност да им помогне да не доживеят съдбата на етническо прочистване и масово бягство” (4). На свой ред, председателят на Европейския форум на ромите Рудко Кавчински заяви в Хелзинки, че косовските роми също искат да се присъединят към преговорите за статута на Косово, които се водят в ООН. Според него: „Ромите са част от Косово и от решението за статута на провинцията и не бива да бъдат пренебрегвани”. Качински посочи, че в преговорите следва да се включи и въпросът за връщането в Косово на близо 200 хиляди роми, принудени да напуснат областта през 1998-1999 поради страх от репресии от страна на местните албанци, смятащи ги за „сътрудници на сръбските власти” (5) . Впрочем, к акто посочва в доклада си ръководителят на мисията на Съвета за сигурност на ООН в Косово Йохан Вибеке (постоянен представител на Белгия в Световната организация), въпреки напредъка в създаването на демократични институции в областта, там е необходима още твърде много работа и външна помощ, за създаването на истинско мултиетническо общество ( 6 ) . Така той, макар и косвено, призна, че областта не е готова за превръщането и в независима държава. В тази връзка, Международната кризисна група предложи в последния си доклад за Косово избягването на думата „независимост”, както и поне двегодишен мораториум върху членството на Косово в ООН (7) .

Междувременно, в ръководството на ЕС не изключват възможността, в случай, че планът Ахтисаари все пак не бъде приет от Съвета за сигурност на ООН, редица страни от Южна и Югоизточна Европа (като например Италия, Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия) отново да озвучат публично своите съображения и опасения, свързани с възможността независимо Косово да се превърне в криминално-екстремистки анклав и „черна дупка” на територията на Европа, чиито елит при това смята за свой най-голям съюзник и покровител не Европейския съюз, а САЩ. Както е известно, още през април 2007, Словакия, Румъния и Гърция възразиха срещу плана на Ахтисари за Косово, подчертавайки, че в по-нататъшните преговори „следва да се вземат предвид истинските интереси не само на Прищина, но и на Белград” (8) . Няколко дни преди това, словашкият парламент прие декларация, в която се изразява увереност, че „неограничената независимост на Косово не е в интерес на региона, който години наред бе арена на трагедии и кризи, както и, че не са изчерпани всички възможности за диалог, чиято цел е постигане на споразумение между косовските албанци и Белград” (9) . На свой ред, гръцкият военен министър Евангелос Меймаракис, също декларира, че страната му подкрепя постигането на работещо и взаимноприемливо решение за Косово (10) .

Според редица западноевропейски анализатори, позицията на тези страни може отново да предизвика разцепление вътрев в ЕС, чието преодоляване ще бъде твърде трудно. Подобна перспектива поставя пред ръководството на съюза необходимостта да възприеме по-критичен подход към американските инициативи по проблемите на глобалната и регионална сигурност и, в частност, по косовския въпрос.

Декларираното от редица американски официални лица (и, в частност, на зам.държавния секретар Никълъс Бърнс) намерение да бъде подкрепено едностранното прокламиране на независимо Косово, в случай, че планът Ахтисари не мине в Съвета за сигурност на ООН, беше възприето изключително негативно от повечето членки на ЕС. Според тях, предоставянето на суверенитет на Косово, без съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, би превърнало областта в „черната дупка” на Европа, провокирайки неизбежна вълна на сепаратизъм на континента, включително и в страните от Евросъюза.

Впрочем, активизацията на процеса за „окончателно решаване на косовския въпрос”, чрез предоставяне независимост на областта, вече доведе до очертаването на новите потенциални огнища на сепаратизъм в Европа, където местните радикали с нетърпение очакват, провъзгласяването на независимо Косово за да заявят открито собствените си претенции. Така, по време на състоялата се на 26 април среща между мисията на Съвета за сигурност на ООН и сръбски парламентаристи, водачът на унгарските депутати от Войводина, нееднократно потвърди, че те също възнамеряват да използват косовския прецедент за да поискат за унгарците от Войводина статут, аналогичен на този на косовските сърби. А да не забравяме, че значителне унграски малцинства живеят и в Румъния и Словакия.

Сериозността на възможните последици от предоставянето на суверенитет на Косово за региона, като цяло, и за Албания, в частност, беше потвърдена от нееднократните заявления на кмета на град Химара (в Южна Албания, където има компактни маси гръцко население) и шеф на прогръцкото движение „Омония” Васил Болано, че „населението на Северен Епир иска същото, което Албания иска за Косово” (11) . Впрочем, по същото време албански сепаратистки сайт в Интернет призова за отделянето на Южен Епир от Гърция.

Резултатите от състоялата се в края на април мисия на Съвета за сигурност на ООН в Косово потвърдиха, че независимо от позитивните доклади на администрацията на Световната организация в областта ( UNMIK ), там така и не са създадени нормални условия за живот на отделните малцинствени общности, а редица постановки на прословутата Резолюция 1244 на Съвета за сигурност, особено в частта и за връщането в Косово на бежанците и временно изселените лица, не са изпълнени.

Според един от участниците в мисията – посланикът на ЮАР Думисани Кумало, който представлява Африка в Съвета за сигурност, реалността в Косово рязко се различава от докладите на UNMIK (1) . Междувременно, в качеството си на непостоянен член на Съвета за сигурност, ЮАР изрази опасението си, че провъзгласяването на независимо Косово ще създаде прецедент за „изтриване на старите държавни граници и заменянето им от племенни разделителни линии” (2) . Колкото и абстрактни да изглеждат възражения на Южна Африка, те съвсем не са неоснователни. Разчленяването на една държава, независимо от това колко спорни са историческите им граници, на основание, че отделните етнически групи вече не желаят да живеят в една държава, действително е опасен прецедент. Както признава постоянният представител на Великобритания в ООН Джонс Пери: „В Косово никога не бе ставало и дума за създаването на отделна държава. Проблемът беше да бъдат прекратени сръбските репресии”. Оказва се обаче, че второто се свежда до първото (3) .

Очевидно е, че толкова трудно осъществяващата се под контрола на международната общност реализация на основните демократични стандарти от властите в Прищина, едва ли ще бъде ускорена след провъзгласяването на независимо Косово, а най-вероятно ще бъде заменена от още по-откровен курс към изграждането на моноетнична албанска държава. Доказателство за това са две много показателни събития. Едното е, че т.нар. „горани” (жители на Косово от български произход) поискаха от ООН и косовските власти да бъдат признати за „македонска етническа общност” с културна автономия, служебна употреба на македонския език и образование на македонски език, както и да имат право на двойно гражданство – македонско и косовско (последното би им гарантирало по-лесното прехвърляне в Македония, ако възникне подобна необходимост). Лидерът на гораните в Косово Исмаил Бейда поиска също те да имат две отделни общини – Гора и Речане, а граничният пункт между техните земи и Македония (Стрезимир-Рестелица) да бъде поставен под международен мониторинг. Той изтъкна, че: „ние отхвърляме всеки опит за геноцид на македонците в областта Гора и призоваваме международната общност да им помогне да не доживеят съдбата на етническо прочистване и масово бягство” (4). На свой ред, председателят на Европейския форум на ромите Рудко Кавчински заяви в Хелзинки, че косовските роми също искат да се присъединят към преговорите за статута на Косово, които се водят в ООН. Според него: „Ромите са част от Косово и от решението за статута на провинцията и не бива да бъдат пренебрегвани”. Качински посочи, че в преговорите следва да се включи и въпросът за връщането в Косово на близо 200 хиляди роми, принудени да напуснат областта през 1998-1999 поради страх от репресии от страна на местните албанци, смятащи ги за „сътрудници на сръбските власти” (5) . Впрочем, к акто посочва в доклада си ръководителят на мисията на Съвета за сигурност на ООН в Косово Йохан Вибеке (постоянен представител на Белгия в Световната организация), въпреки напредъка в създаването на демократични институции в областта, там е необходима още твърде много работа и външна помощ, за създаването на истинско мултиетническо общество ( 6 ) . Така той, макар и косвено, призна, че областта не е готова за превръщането и в независима държава. В тази връзка, Международната кризисна група предложи в последния си доклад за Косово избягването на думата „независимост”, както и поне двегодишен мораториум върху членството на Косово в ООН (7) .

Междувременно, в ръководството на ЕС не изключват възможността, в случай, че планът Ахтисаари все пак не бъде приет от Съвета за сигурност на ООН, редица страни от Южна и Югоизточна Европа (като например Италия, Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия) отново да озвучат публично своите съображения и опасения, свързани с възможността независимо Косово да се превърне в криминално-екстремистки анклав и „черна дупка” на територията на Европа, чиито елит при това смята за свой най-голям съюзник и покровител не Европейския съюз, а САЩ. Както е известно, още през април 2007, Словакия, Румъния и Гърция възразиха срещу плана на Ахтисари за Косово, подчертавайки, че в по-нататъшните преговори „следва да се вземат предвид истинските интереси не само на Прищина, но и на Белград” (8) . Няколко дни преди това, словашкият парламент прие декларация, в която се изразява увереност, че „неограничената независимост на Косово не е в интерес на региона, който години наред бе арена на трагедии и кризи, както и, че не са изчерпани всички възможности за диалог, чиято цел е постигане на споразумение между косовските албанци и Белград” (9) . На свой ред, гръцкият военен министър Евангелос Меймаракис, също декларира, че страната му подкрепя постигането на работещо и взаимноприемливо решение за Косово (10) .

Според редица западноевропейски анализатори, позицията на тези страни може отново да предизвика разцепление вътрев в ЕС, чието преодоляване ще бъде твърде трудно. Подобна перспектива поставя пред ръководството на съюза необходимостта да възприеме по-критичен подход към американските инициативи по проблемите на глобалната и регионална сигурност и, в частност, по косовския въпрос.

Декларираното от редица американски официални лица (и, в частност, на зам.държавния секретар Никълъс Бърнс) намерение да бъде подкрепено едностранното прокламиране на независимо Косово, в случай, че планът Ахтисари не мине в Съвета за сигурност на ООН, беше възприето изключително негативно от повечето членки на ЕС. Според тях, предоставянето на суверенитет на Косово, без съответната резолюция на Съвета за сигурност на ООН, би превърнало областта в „черната дупка” на Европа, провокирайки неизбежна вълна на сепаратизъм на континента, включително и в страните от Евросъюза.

Впрочем, активизацията на процеса за „окончателно решаване на косовския въпрос”, чрез предоставяне независимост на областта, вече доведе до очертаването на новите потенциални огнища на сепаратизъм в Европа, където местните радикали с нетърпение очакват, провъзгласяването на независимо Косово за да заявят открито собствените си претенции. Така, по време на състоялата се на 26 април среща между мисията на Съвета за сигурност на ООН и сръбски парламентаристи, водачът на унгарските депутати от Войводина, нееднократно потвърди, че те също възнамеряват да използват косовския прецедент за да поискат за унгарците от Войводина статут, аналогичен на този на косовските сърби. А да не забравяме, че значителне унграски малцинства живеят и в Румъния и Словакия.

Сериозността на възможните последици от предоставянето на суверенитет на Косово за региона, като цяло, и за Албания, в частност, беше потвърдена от нееднократните заявления на кмета на град Химара (в Южна Албания, където има компактни маси гръцко население) и шеф на прогръцкото движение „Омония” Васил Болано, че „населението на Северен Епир иска същото, което Албания иска за Косово” (11) . Впрочем, по същото време албански сепаратистки сайт в Интернет призова за отделянето на Южен Епир от Гърция.

Страница 2

 

Особено тревожна обаче е ситуацията в населената с албанци Прешевска долина, в Южна Сърбия, която според редица европейски експерти не се контролира напълно от Белград и може драстично да се влоши след като съседно Косово получи независимост. Самият процес на преговорите за тази независимост засега служи по-скоро като сдържащ фактор за местните радикали, опасяващи се да не навредят на интересите на сънародниците си в Косово. Активизирането на сепаратистките организации в Прешевската долина, Македония и Черна гора може да се очаква непосредствено след определянето на статута на Косово. Рязкото изостряне на обстановката е неизбежно и в случай на „едностранно” провъзгласяване на независимостта на Косово, без съответното решение на Съвета за сигурност на ООН и евентуалното масово бягство на представители на различните неалбански етнически групи от областта, включително и на територията на Прешевската долина (впрочем, последното със сигурност би провокирало ответните действия на крайните сръбски националисти, което пък ще забави процеса на демократични промени в самата Сърбия) (12) . В същото време сближаването, или дори сливането на този район с „независимо Косово” би „оптимизирало” балканския черен пазар на оръжие, наркотици, трафик на хора и пране на пари.

Възможно е също, евентуално едностранно провъзгласяване на независимостта на Косово да провокира нова вълна на насилие от страна на кюрдите в Турция, които не крият, че се стремят към създаването на собствена държава и чиито съплеменници напълно контролират Северен Ирак и са готови буквално във всеки момент да обявят там независима кюрдска държава. Друг е въпросът, че Турция едва ли би допуснала подобно развитие.

Предоставянето на независимост на Прищина ще създаде прецедент, благодарение на който всяко радикално настроено малцинство, особено в страните от Западните Балкани, ще получи основание да иска отделяне и формиране на собствена независима държава. То ще даде възможност и за легализиране на територията на Косово на екстремистките организации, стремящи се към създаването на т.нар. „Велика Албания” и допълнително дестабилизиращи ситуацията в съседните, населени с албанци, райони. Освен това, надеждите на мнозина високопоставени представители на ЕС, че независимостта на Косово ще бъде „ограничена и контролирана” от Евросъюза могат да се окажат илюзорни. Според едно публикувано наскоро проучване на ООН, администрацията на Световната организация в областта се ползва с изключително ниско одобрение сред местните жители (само 24%), като това негативно отношение вероятно ще се прехвърли автоматично и към представителите на ЕС, които ще я заменят. Впрочем, същата анкета сочи, че 50% от косоварите не са доволни от политическата насока, в която се развива областта, а 76% - от икономическата ситуация в нея. Между другото, половината от местните албанци са склонни веднага да напуснат Косово за да се преселят в Западна Европа, или в някоя съседня балканскя държавя и смятат, че обявяването на независимостта ще им помогне да осъществят това свое желание (13) .

В същото време ясно декларираното намерение на сегашната американска администрация на всяка цена да наложи провъзгласяването на независимо Косово, не намира пълна подкрепа дори в Конгреса на САЩ. Така, на проведеното на 17 април, в Комитета по международно отношения към Конгреса изслушване на зам.държавния сектерат Никълъс Бърнс по проблемите на Косово, представителската на демократите от Калифорния Даяна Уотсън оспори тезата на Бърнс за „уникалния характер на косовската ситуация”, отбелязвайки, че: „в момента в света има поне дузина подобни „уникални” ситуации, но не виждам САЩ да се обявяват за отделянето на Сомалиленд от Сомалия, на Тайван от Китай, или пък на Кюрдистан от Ирак и Турция”. Към същата гледна точка се придържат впрочем и други конгресмени от Демократическата партия като Мелиса Бийн (от Илинойс) или Хауърд Бърман (от Калифорния). Всички те смятат, че разчленяването на една държава, колкото и спорни да са нейните исторически формирали се граници, на основание, че една етническа група вече не иска да живее в нея, е изключително опасен прецедент.

Сериозно влияние върху промяната на позициите на част от американския политически елит и на обществеността, като цяло, по косовския въпрос, оказа и ареста, през май т.г., на неколцина албански ислямисти (включително един от Косово), свързани с Ал Кайда и планирали да нападнат намиращата се в щат Ню Джърси военна база Форт Дикс за да „да убият колкото се може повече американски войници” (14) . Интересното в случая е, че именно във Форт Дикс, през 1999, бяха настанени 4 хиляди албански бежанци от бивша Югославия, по-голямата част от които по-късно предпочетоха да останат в САЩ.

Бележки:

  1. Информационна агенция Фокус, 02.05.2007
  2. B . Maddox , The Dark Shadows Hanging Over Kosovo , The Times , 11.05.2007
  3. Ibid .
  4. Информационна агенция Фокус, 13.03.2007
  5. Agence France-Presse, 25.05.2007
  6. Информационна агенция Фокус, 03.05.2007
  7. Информационна агенция Фокус, 16.05.2007
  8. Информационна агенция Фокус, 02.04.2007
  9. Информационна агенция Фокус, 29.03.2007
  10. Информационна агенция Фокус, 15.05.2007
  11. Информационна агенция Фокус, 24.04.2007
  12. Информационна агенция Фокус, 11.05.2007
  13. Информационна агенция Нетинфо, 13.04.2007
  14. Вестник „Труд”, 10.05.2007

* Център за анализи на сигурността на Балканите

{rt}