04
Съб, Апр
7 New Articles

Битка за тълкуването на историята

Актуално
Typography

Безредиците в естонската столица в края на април едва ли изненадаха някого. По време на уличните сблъсъци беше убит един човек, ранени над 100 и арестувани повече от 1000 души измежду протестиращите срещу решението на правителството за демонтирането и преместването от центъра на Талин, извън града, на паметник от съветската епоха, поставен в чест на победата на Червената армия срещу фашистка Германия.

Всеки, който следи как в тази балтийска република се отнасят към историята на Втората световна война, Холокоста и последиците от тях, е наясно, че спорът за паметника е само върха на айсберга и символ на далеч по-фундаменталния сблъсък за тълкуването на новата история на страната.

Откакто Естония получи независимост през 1991, окупацията и от Съветите през 1940-1941 и през четиридесетте и пет години след Втората световна война, както и нацистката окупация през 1941-1944, се превърнаха в тема на изключително остри дебати между естонското мнозинство и местните етнически малцинства – руснаците и евреите. Ако първите, по съвсем очевидни причини, предпочитат да поставят ударението върху страданията си по време на съветската власт и ролята, която руснаците и евреите са изиграли в престъпленията на комунизма, като при това игнорират или минимизират значението на сътрудничеството на част от естонците с нацистите, вторите, както и преди, смятат победата на Червената армия в тази страна и краят на нацистката окупация за „спасение и освобождение”.

Важно е да помним, че в Естония (както и в цяла посткомунистическа Европа) тези спорове имат многобройни съвсем практически последици, които с течение на годините само задълбочиха пропастта между участниците в тях.

Сред най-очевидните последици е съдебното преследване на онези, които носят отговорност за престъпленията, извършени в годините на окупация. Така например, съдебните органи в Естония положиха много сериозни усилия за наказателното преследване на комунистическите престъпници, повечето от които са етнически руснаци. Най-малко десетима от тях вече са осъдени. Само че подобна активност не се проявява по отношение действията на естонците, сътрудничели с нацистите, включително и участвали в Холокоста.

Естонските власти все още не са изправили на съд нито един гражданин на страната, участвал в преследването и/или убийствата на евреи по време на Втората световна война, въпреки наличието на многобройни инкриминиращи доказателства в най-малко две от делата, започнати през последните години.

Липсата на политическа воля и стремеж да бъдат наказани участниците в престъпленията на Холокоска, у правителството в Талин, се проявиха особено ярко в публичните заявления на редица официални лица, като бившия държавен прокурор Хейно Тонисмяги например. Той обоснова решението си да прекрати съдебното преследване на служителя на естонската политическа полиция Хари Мянила, който през 1941 е участвал в арестите на евреи и комунисти, ликвидирани впоследствие от колегите ми, с аргумента, че естонците не могат да отговарят за нацистките престъпления, тъй като по онова време страната им е била окупирана. Така обаче, той напълно игнорира факта, че мнозина естонци активно участват в извършените през Втората световна война престъпления, както и подкрепата на значителна част от населението за нацистките окупатори (да не забравяме, че в Естония няма антифашистка съпротива).

Действията на Естония по проблемите, свързани с жертвите на Холокоста и запознаването на населението с тях, съществено изостават от работата, която провеждат в това отношение повечето останали европейски страни. Това се потвърждава и от очевидно закъснялото решение на правителството да бъде отбелязван денят на освобождението на Освиенцим – 27 януари. Фактът, че естонските евреи не са били изпращани точно в този лагер на смъртта, позволи на местната общественост твърде бързо да се примири с това решение. Известно е, впрочем, че огромната част от местното население (93% според анкетата на вестник Eesti Paevaleht ) се обяви против почитането на този ден.

Очевидно противоположните възгледи по основните събития в новата естонска история са основната причина за напрежението в отношенията между етносите, населяващи тази страна. А като прибавим към това и дълбоко вкоренената дискриминация при наемането на работа и получаването на образование, на коята са подложени по-голямата част от местните руснаци, които са около една трета от цялото население и които мнозина естонци продължават да смятат за „окупатори”, става съвсем ясно, защо решението за преместването на паметника на войника от Червената армия от центъра на Талин провокира най-мощните демонстрации и сблъсъци в цялата най-нова история на страната.

Вземайки решение за преместване на паметника, правителството на премиера Андрус Ансип очевидно се е съобразявало с националистическите настроения в естонското общество, но в очите на онези етнически групи, които бяха спасени от Червената армия, подобна стъпка граничи с кощунство. Това решение само усили убежденията на местните руснаци, че са отхвърлени от обществото, и направи сблъсъците неизбежни.

* Авторът е директор на израелския Център Симон Визентал, статията му е публикувана в „Джерусалем пост”, Израел.