04
Съб, Апр
7 New Articles

Събитията в Талин и геополитическите им измерения

Актуално
Typography

Последните събития в естонската столица, провокирани от решението на правителството на Андрус Ансип да демонтира Паметника на съветския войн и да премести костите на погребаните под него съветски военнослужещи, очертават опасна тенденция.

От доста време насам руските, както и някои западни медии, твърдят, че в Естония се провежда „пълзяща реабилитация” на естонците, участвали в армията на нацистка Германия, включително в частите на СС, представяйки го като част от „освободителната борба” на естонския народ срещу съветските окупатори. Досега на подобни твърдения се гледаше с известно пренебрежение и те често се коментираха като „елемент от пропагандната кампания на Москва срещу екс-съветските републики от Прибалтика”. Сега обаче се оказва, че това не е точно така и, че в тях се съдържала голяма доза истина.

След разгрома на нацистка Германия, в Естония (също както в Германия и Западна Европа, като цяло) е проведена „денацификация”, която част от съвременните естонски историци тенденциозно определят като „сталинистки руски терор”. Фактите обаче сочат, че тя едва ли е била по-сурова от онази, която демократичните съюзници на Москва провеждат в Западна Европа (така, само във Франция са екзекутирани между 40 и 100 хиляди колаборационисти, стотици хиляди германци загиват в лагерите на съюзниците, а Чехия и Полша депортират почти всички свои граждани от немски произход). Нещо повече - докато в Западна Европа денацификацията продължава да се осъществява дълги години след края на войната, в контролирания от Съветския съюз т.нар. „Източен блок” тя е прекратена още през 50-те, включително на територията на т.нар. ГДР, както и в Прибалтика. В резултат от което, през 2006, денят на освобождението на Талин от нацистката окупация беше обявен от правителството за „ден на траур” в памет на загиналите при защитата на града естонски есесовци.

Недовършената денацификация обаче, не обяснява сегашните действия на естонските власти. Както е известно, през последните години в страната значително нарастнаха мащабите на руските инвестиции, които според самите естонски икономисти са сред основните фактори за доброто състояние на националната икономика. Сегашните действия на правителството поставят този процес под много сериозен въпрос. И все пак съображенията, от които вероятно се е ръководело правителството в Талин, предприемайки подобни откровено провокационни действия, едва ли се дължат само на неговия „краен национализъм”, или пък на стремежа му за „освобождаване от руската икономическа зависимост”. По-вероятно е, те да имат геополитически характер и следва да се разглеждат като съзнателен опит за провокиране на сблъсък между Русия и Европа (ЕС) и, паралелно с това, за влошаване на традиционно добрите отношения между Москва и някои нейни съседи от Северна Европа.

Както е известно, разположението на Естония е такова, че дава възможност за потенциален контрол над устието на Финския залив, по същия начин, по който Иран например може да контролира основната петролна артерия на планетата – Ормузкия пролив. Днес осъществяването на такъв контрол се ограничава от две неща – 12-милната брегова зона и отсъствието, на естонска територия, на значителна военна групировка. В този смисъл, една от възможните цели на провокационните действия на естонското правителство е да използва естествената реакция на Русия за да се обърне към НАТО (т.е. към САЩ) с молба да защити сигурността на страната. Подобно развитие би поставило под въпрос руския проект за Северния газопровод, през Балтийско море, значително би затруднило съществуването на Калининградския анклав и развитието на пристанищната инфраструктура в източната част на Финския залив и би „затворило” руския Балтийски флот в Санкт Петербург.

Показателно е, че действията на естонското правителство открито се подкрепят от онези американски медии, които се смятат за близки до радикалните „неоконсервативни кръгове” в САЩ, както и, че естонските проправителствени медии, на свой ред, директно призовават Европейския съюз да застане зад действията на властите, т.е. открито да се конфронтира с Москва. Впрочем, на 2 май, външният министър на страната Урмас Пает поиска от Брюксел да наложи санкции на Русия. При това особено внимание се отделя на „въвличането” на Финландия в естонско-руската криза, което е поредното доказателство за наличието на определен геополитически сценарий.

В същото време обаче, реакциите в Европа, както впрочем и в самото естонско общество, на случилото се в Талин, съвсем не са еднозначни. Така например, шефът на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Рене ван дер Линден заяви, че е силно разтревожен от събитията в естонската столица: „Разбираме, че наличието в града на паметник на съветския войн-освободител е доста двусмислено, тъй като по различен начин символизира болезнените моменти в историята на отношенията между Русия и Естония. Но тъкмо поради това, останките на руските войници трябваше да си останат там, а не да се превръщат в политически инструмент”. Към сходни позиции се придържа и бившия германски канцлер Герхард Шрьодер.

На свой ред действащата в естонската столица правозащитна организация Център по информация за правата на човека счита, че действията на правителството, взело решение за демонтирането на паметника на воина-освободител, са били “самоуверени и безотговорни” и тъкмо те са предизвикали масовите безредици в столицата. Според 50% от жителите на Естония (и 57% от тези на Талин) паметникът не бива да се мести. Така смята впрочем и бившият естонски министър на икономиката, а днес кмет на Талин, Едгар Сависаар, който обяви действията на правителството за „недалновидни”. Междувременно, 12 известни естонски пофесори също се обявиха против тях, като в открито писмо обвиниха премиера Ансип, че довел до появата на „сериозен рисков фактор, от гледна точка на дългосрочните интереси на Естония. В обширно интервю ректорът на Института по икономика и управление на Естония професор Ханон Барабанер, посочва, че: „Появата на икономически проблеми в отношенията с Русия може да има изключително вредно влияние върху естонската икономика. Днес руският транзит формира между 10 и 20% от доходите и. Така че дестабилизирането на руско-естонските отношения може да струва изключително скъпо на всички естонци. Не разбирам, защо трябва сами да режем клона, на който седим и то само от идеологически съображения. Много се надяваме да не стигаме дотам и позитивните тенденции да надделеят както в естонската икономика, така и в политиката”.

Всъщност, както вече подчертахме по-горе, залогът е много по-голям. Той надхвърля тесните рамки на руско-естонските отношения и пряко засяга тези между Европа, като цяло, и Русия. Тоест, става дума за изключително сериозен тест, пред който днес е изправена не толкова Москва, колкото Брюксел. Ако ЕС допусне по-нататъшното задълбочаване на откровено антидемократичните, намирисващи на краен национализъм, ако не и на нещо още по-лошо, действия на правителството в Талин, съюзът рискува не просто открито да се конфронтира с естествения си съюзник Русия, но и да бъде въвлечен в сложна геополитическа игра, дирижирана от откровено антиевропейски сили и насочена не само срещу Русия, но и срещу превръщането на самия ЕС в глобален самостоятелен фактор на международната сцена.

* Клуб Европа на демокрацията и различията