20
Съб, Юли
22 New Articles

Балканската кутия на Пандора

Актуално
Typography

Както можеше да се очаква, продължилите 14 месеца преговори между сърбите и косовските албанци за бъдещето на Косово се провалиха и сега предложението на международния посредник за статута на областта Марти Ахтисаари ще бъде разгледано от ООН и нейния Съвет за сигурност. Добре известно е, че макар в плана на Ахтисаари да не се споменава думата „независимост”, де факто, той предвижда именно превръщането на Косово в независима държава.

През последните месеци, албанският политически елит в Косово упорито се опитва да убеди международната общност, че само незабавното предоставяне на независимост (под една или друга форма) може да успокои „огромното недоволство сред обикновените косовари” и да предотврати нова вълна на насилие в областта. В същото време обаче, редица западни експерти смятат, че организираните през февруари т.г. от движението „Самоопределение” (Vetevendosje) на Албин Курти демонстрации и сблъсъци, в които загинаха двама души, а 70 бяха ранени, са придобили такива размери, не на последно място, и заради пасивната позиция на UNMIK и местните власти, за които в момента е изгодно да използват заплахата от потенциална дестабилизация на ситуацията в Косово за да ускорят процеса на предоставяне на независимост за областта.

Макар че по време на безредиците в Прищина частите на ООН ( UNMIK ) бяха обект на заплахи от страна на демонстрантите, наричащи ги «окупатори», напосредствено сред прекратяването им, шефът на администрацията на UNMIK Йоахим Рюкер поиска оставката на комисаря на международната полицейска мисия на ООН (1) , който според него, трябвало да поеме „своята политическа отговорност за случилото се”. Този жест обаче, бе изтълкуван от косовските радикали по-скоро като признание за слабост и допълнително укрепи убеждението им, че натискът за постигане на „пълна и безалтернативна независимост” трябва да продължи на всяка цена.

Всъщност, макар мнозина да смятат, че предоставянето на (макар и „условна”) независимост на Косово ще лиши местните екстремисти от основния им „коз” и ще сложи край на насилието, истината изглежда е по-скоро обратната. Факт е, че планът на Ахтисаари не удовлетворява не само Белград (т.е. сърбите), но и преобладаващата част от албанските политически лидери в Прищина. Срещу него, де факто, се обявиха представителите на най-голямата фракция в косовския парламент – тази на Демократичния съюз на Косово ( DSK ), според които: „Европа не се съобрази с воляата на народа на Косово, който иска само едно – пълна независимост”. Според Демократичната партия на Косово на Хашим Тачи ( DPK ), както и според партията на бившия премиер Рамуш Харадинай (който в момента е подсъдим в Хагският трибунал за военни престъпления) - Алианс за бъдещето на Косово (ААК) пък, областта е „получила независимостта си още през 1999 и сега тя трябва просто да бъде потвърдена официално” (2) .

Очевидно мнозинството косовски албански лидери искат създаването на своя държава незабавно и без всякакви международни ограничения. Малцина са онези, които подобно на Ветон Сурои (лидер на малката опозиционна партия ORA ) открито признават, че насилието в Косово няма да спре, дори когато оттам бъде изгонен и последния сърбин, циганин, или евреин, а ще се прехвърли върху самите албанци, защото едно общество, привикнало и приемащо насилието като нещо нормално, не може да се смята за здраво.

В същото време , може да се очаква, че активизирането на деструктивната дейност на албанските сепаратистки организации в Южна Сърбия (Прешевската долина), Македония и Черна гора, ще стане факт именно след определянето на статута на Косово. Истината е, че докато продължава процесът на определяне на този статут, той ограничава в известна степен активността на радикалните сепаратисти в съседните държави, поради опасенията им, че могат да навредят на интересите на „сънародниците в Косово”. За това, че те ще се активизират веднага след евентуалното предоставяне на независимост на областта, говори в частност и фактът, че екстремисткото движение „Самоопределение” на Албин Курти вече е започнало да създава свои офиси на територията на Република Македония, въпреки крайно негативното отношение на местните власти (и дори на част от местните албански лидери) към неговата дейност (3), както и участието на радикално настроени албански активисти от Македония в демонстрациите в Прищина, организирани от движението на Курти.

Решението, представено от Ахтисаари пред ООН, на практика, игнорира всички съществуващи международни актове, касаещи Косово: и подписаният преди почти век Букурещки договор от 1913, в който областта се признава за част от Сърбия, и по-новите – резолюциите на Съвета за сигурност на ООН № 757, 777 и 47/1 (всички от 1992), и Парижкия договор от 1995, и резолюция № 1239 на Съвета за сигурност, и Белградския договор от 1999 и, разбира се, известната резолюция №1244. Всички те потвърждават, че Косово е част от Сърбия и дават международни гаранции за запазването на суверенитета и териториалната цялост на тази територия в състава на сръбската държава. Според гръцкия професор по международно право Панайотис Харистос, който е и адвокат на Върховния съд на Гърция: „според законите на международното право, промяната на статута на Косово и Метохия е невъзможна, без доброволното съгласие на сръбската държава и то, само ако то е одобрено и от Конституционния съд” (4) .

Освен това, планът на Ахтисаари напълно игнорира последната, измежду изброените по-горе резолюция на ООН (№1244), в частта и, касаеща връщането на бежанците в Косово (от 300 хиляди не-албанци, принудени да избягат от областта, са се върнали само 16 хиляди). В това отношение просто се приемат декларативните заявления на косовските лидери, че ще спазват правата на националните малцинства и ще гарантират връщането на бежанците. На практика обаче, всички са наясно, че веднага след провъзгласяването на независимостта, косовските сърби масово ще започнат да се изселват в Сърбия и, може би, разчитат, че така проблемът от само себе си ще престане да бъде актуален. Доказателство, че не само сърбите, но и останалите малцинства са сериозна разтревожени за бъдещето си в т.нар. „независимо Косово”, говори фактът, че т.нар. „горани” поискаха от ООН и косовските власти да бъдат признати за „македонска етническа общност” с културна автономия, служебна употреба на македонския език, образование на македонски език, както и да имат право на двойно гражданство – македонско и косовско (последното би им гарантирало по-лесното прехвърляне в Македония, ако възникне подобна необходимост). Лидерът на гораните в Косово Исмаил Бейда поиска също те да имат две отделни общини – Гора и Речане, а граничният пункт между техните земи и Македония (Стрезимир-Рестелица) да бъде поставен под международен мониторинг. Той изтъкна, че: „ние отхвърляме всеки опит за геноцид на македонците в областта Гора и призоваваме международната общност да им помогне да не доживеят съдбата на етническо прочистване и масово бягство” (5) .

Впрочем, според експери от редица западноевропейски неправителствени организации и, в частност, на Датския съвет за бежанците, с приемането на плана на Ахтисаари в сегашния му вариант, масовото изселване на неалбанските жители на Косово ще бъде ускорен не само от „скритото” етническо прочистване от страна на албанците, но и от изключително неблагоприятната за малцинствата схема за децентрализация на областта. Както е известно, в миналото Косово и Метохия включваше 29 общини и пет окръга с центрове Прищина, Печ, Косовска Митровица, Призрен и Гниляне. Сега сърбите ще контролират само северната част на Косовска Митровица, както и общините Лепосавич, Звечан, и Зубин поток. Всички останали общини, включителни тези, където все още има компактно сръбско население (Косовска каменица, Ново бърдо и Щръбце) няма да разполагат нито с политическа нито с културна автономия, според плана на Ахтисаари. Което означава, че ще бъдат лишени от елементарна защита. Като най-застрашени са общините, където броят на сърбите и останалите малцинства значително е намалял, защото общинската реформа предвижда тяхното „уедряване” – т.е. обединяването им със съседните чисто албански общини. Според прогнози на Датския съвет за бежанците, до 70 хиляди сърби могат да напуснат Косово след провъзгласяването му за независима държава. Изглежда така смятат и във Върховния комисариат на ООН за бежанците, където вече се анализира възможността за настаняването на бежанци на територията на съседните държави, в случай на ескалация на етническите конфликти в периода до приемането на окончателния статут на областта, или непосредствено след това.

В същото време, както показаха и февруарските безредици в Прищина, не може да се изключва нова вълна на насилие в района на Западните Балкани, при това отново на етническа основа. Така, според експерти на ООН, евентуални репресии спрямо сърбите в Косово неминуемо биха провокирали такъв конфликт в Прешевската долина (Южна Сърбия), където живее компактно албанско малцинство. Във Върховния комисариат на ООН за бежанците вече планират да настанят част от евентуалните албански бежанци от Южна Сърбия на територията на Македония. Подобен „приток” на поредните репресирани албанци във Вардарската република обаче, може да наруши и без това крехкото етническо примирие в нея и отново (както през 2001) да дестабилизира ситуацията в страната.

Според определени, достатъчно влиятелни, кръгове в Съединените щати и някои европейски страни, провъзгласяването на независимо Косово е неизбежно, без значение, какво ще бъде решението на Съвета за сигурност на ООН. Така, в статия, наскоро публикувана на страниците на водещия „рупор” на радикалните американски неоконсерватори – „Вашингтон поуст”, Ричард Холбрук (човекът, който представляваше САЩ в преговорите за бъдещето на Босна, завършили с Дейтънското споразумение от 1995) твърди, че независимо Косово ще бъде обявено, дори и без подкрепата на Съвета за сигурност, както и, че то ще бъде признато от САЩ, някои техни европейски съюзници и от повечето ислямски държави (7) . За разлика от него обаче, бившият представител на САЩ в ООН Джон Болтън заяви в интервю за Радио „Гласът на Америка”, че тезата за неизбежността на независимо Косово не издържа сериозна критика. Според него, ултимативното му налагане е погрешно и води до консервиране на нестабилността на Балканите. Той смята за недопустимо игнорирането на Резолюция 1244 и, на практика, обвини сегашната американска администрация в неоправдани симпатии към косовските албанци. Напук на всички твърдения на Белия дом, Болтън потвърди, че хипотетичната независимост на Косово действително ще създаде много опасен прецедент, още повече, че Сърбия вече не е „държавата-парий”, управлявана от Милошевич, а нормална европейска страна, преговаряща за интеграцията си в ЕС (8) .

Всъщност, мнозина смятат, че Косово и днес е фактически независима от Сърбия държава. Белград отдавна не контролира ситуацията там. Само че в Европа (а и в света) едва ли би съществувал някакъв, дори и илюзорен, ред, ако всичко, съществуващо де факто, се признаваше за легитимно (т.е. за съществуващо и де-юре). Наред с Косово, в Европа и съседните и региони има поне пет квази-държави (Турската република Северен Кипър, Приднестровската молдовска република, Нагорни Карабах, Северна Осетия и Абхазия), които дефакто са независими. Де-юре обаче, също както и Косово, те не съществуват – върху територията им се простира суверенитетът, съответно, на Кипър, Молдова, Азербайджан и Грузия. Макар че историята на появата и моделът на съществуване на всяко от тези образувания си има своята специфика, невъзможно е да отричаме, че легитимирането на независимо Косово действително е прецедент. И тук възниква един много сериозен въпрос – доколко цивилизованият свят се нуждае от още независими държави? В условията на нарастваща враждебност (етническа и религиозна) и неопределеност, подем на тероризма и нарастване броя на „суверенните държави”, в които законните правителства обикновено контролират само столиците им, отговорът на този въпрос може да бъде само отрицателен. Безспорно необходимо обаче е сътрудничеството и взаимодействието с тези страни, които вече съществуват на картата на света и са признати от всички – за да се помогне на онези от тях, изпитващи сериозни проблеми, да се трансформират в съвременни държави, които не се крепят само на митологизираната си история, а черпят силите си от потребностите и реалностите на днешния ден.

Случайно или не, но всички територии с подобен неопределен статут са разположени в близост до границите на ЕС и Русия. И дестабилизирането на тези региони ще нанесе най-голяма вреда именно на интересите на Брюксел и на Москва. В същото време, външните сили (САЩ или ООН) нямат преки дългосрочни интереси в тези „горещи точки” и позицията им ще се определя от съвсем краткосрочни и съображения и търсене на моментна политическа изгода. Тоест, необходимо е ЕС и Русия да стартират сериозен диалог по този проблем, като се постараят да го решат на обща основа – с цел установяване на траен мир във въпросните региони и възраждане на взаимното доверие между двете големи сили в Европа. Това обаче ще изисква да се определи ясно статутът на тези територии, „идентичността” на техните жители, юридическият им статус, както и (което е особено важно) да се отложи окончателното решаване на въпроса за тяхната „независимост” с 20-30 години, т.е. докато окончателно не се очертаят параметрите на взаимоотношенията и сътрудничеството между ЕС и Русия, а също мащабите и границите на техните сфери на политическо влияние.

Днес обаче, много по-вероятно изглежда, че ще се върви към бързото решаване на въпроса за „окончателния статут” на Косово, т.е. към провъзгласяването му за („условно”)независима държава. Така „косовският прецедент” ще стане реален факт. От което вероятно ще поискат да възползват мнозина – както измежду по-малките, така и измежду най-големите геополитически играчи. Тоест, предстои да станем свидетели на това, как на Балканите за пореден път ще бъде отворена „кутията на Пандора”. Последиците от което ще засегнат не само региона, но и Европа, а вероятно и света, като цяло.

Бележки:

  1. bTV - news , 14.02.2007.
  2. Б.Чуков, Косово е на път да запали Македония, в-к Стандарт, 14.02.2007.
  3. Drita Abdiu, Tamara Causidis, Kosovo Radicals Draw a Blank in Macedonia, BIRN, 02.03.2007.
  4. www.politjournal.ru, 21.02.2007
  5. International Agency Focus, 13.03.2007.
  6. www.drk.dk – 05.03.2007.
  7. The Washington Post”, 13.03.2007.
  8. The Voice of America , 21.02.2007.

* Център за анализи на сигурността на Балканите