20
Съб, Юли
22 New Articles

Средна Азия - кръстопът на цивилизации и интереси

Актуално
Typography

В Средна Азия са разположени Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан. Северно от тях е Казахстан, южно – Иран, Афганистан и Ирак, на Запад – Каспийско море.

Основната цел на американската политика след падането на Берлинската стена и преодоляването на югославската съпротива паралелно с реализирането на “мирната”, “нежната”, “розовата” и “оранжевата” революции е преформатирането на огромното средноазиатско в т.ч. пост съветско пространство. Някои публицисти го нарекоха Голяма Евразия, а други – Големия Близък изток, където САЩ желаят да променят установените през вековете акценти на макрорегионалната политика в своя полза. В други геополитически анализи този подход бе наречен не “силово налагане на демокрация до дупка”, а начало на продължителен период от време за формиране на “зона на нестабилност около Русия и Китай” . За американската геополитика последните две страни са основните стратегически обекти през XXI век. Актуалният в ъзелът на обекта е Централна Азия. Благоприятстващ американските и натовските намерения беше фактът, че тук веднага след разрушаването на Световния търговски център в Ню Йорк и удара по Пентагона във Вашингтон на 11.09.2001 г. със съгласието и на руския президент Вл. Путин бяха установени военни гарнизони на САЩ и други страни на НАТО. Те бяха разположени в едни от най-модерните бивши съветски ракетни площадки (Термез, Ханабад и др.), от които може да се държат под прицел огромни азиатски пространства. В това се и заключава изключителната роля на Централна Азия в планетарен план. В ИСАФ участват мироопазващи войски от САЩ, Германия, Франция, Испания, България, Швеция, Белгия и Холандия. От територията на страните от Средна Азия навлизането в Афганистан, от където преди години бе направила същото и Съветската армия, се улесни. Същественото в случая обаче е, че овладявайки Афганистан с минимални загуби в жива сила и бойна техника и имайки приятелството на Пакистан в лицето на президента генерал Первес Мушараф САЩ фактически станаха господари на положението във важна, най-важната част от Азия. Защото войски на USA са не само на западната чрез войната в Ирак, а и на източната граница на Иран.

Последният, казано с военен термин , просто е обкръжен от всички страни. И по такъв начин американските войски докато все още преодоляват въоръжената съпротива в Ирак фактически са изнесли предните позиции на експедиционни корпуси близо до десния бряг на р. Инд, където са достигнали и воините на Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.), но това е твърде близо до западната граница на Индия. Важно е да се подчертае, че през есента на 2005 г. се проведоха военни американо-индийски маневри т.е. части от военноморските сили на САЩ са в индийска акватория. А от преди десетилетия в югоизточна Азия е АСЕАН, АПЕК, да не говорим за Сингапур, Индонезия, Филипините, Тайван , в които има американско присъствие. В Япония разположената в края на Втората световна война VІІ американска армия продължава да е там на острова.

Средна Азия е “слънчев сплит “ на азиатския субконтинент и основният транспортно-комуникационен възел на маршрутите Запад-Изток и Юг-Север. Тук е концентриран от векове, както днес е прието да се нарича диалога, а той по същество е конфликта между бялата западна християнска цивилизация и източната цветнокожа арабско-монголоидна мюсюлманска, а ако щете и индийска, китайска, а защо не и части от руска. Става въпрос за нещо много съществено, а може би и най-същественото на планетата Земя, чиято основна част от сушата е Азия. И точно тук през миналата и настоящата година настъпиха неочаквани събития: Ханабад се заемаше от САЩ почти веднага след 11.09.2001 г. На 14.11.2005 г. Узбекистан предложи САЩ да напусне базата. От 01.01.2006 г. там пристигнаха руски войски. Освен това Узбекистан прекрати полетите над територията си за частите от военновъздушните сили на Испания, Белгия, Холандия и Швеция. На Франция бе съобщено, че договорът за неограничено право на полети се разтрогва. С Германия, която е водеща в коалицията и 3000 души от силите й в Термез, условията в договора не се променят.

Контактите между хората от Азия и Европа датират от времето на Хубилай хан през XIII в. в Китай чиито постижения в науката, техниката, въоръжението, мореплаването, опосредствани от арабите са принесени в Европа. В този смисъл на думата “под небето нищо ново”.

Проникването започва от Изток на Запад по южните брегове на Азия, Африка и достига Западните брегове на Португалия. Пътят през топлите морета е извървян предимно с 1,380 бойни мореплавателни съда, 400 плавателни крепости и др. Използвани са разбира се и китайските джонки, които се появяват праобраз на испанските галеони, използвани в походите им към Американския континент. Това е, условно да го наречем, южен лъч на проникване от Азия в Европа. Разбира се в него се включва и проникването по Средиземноморските брегове на Европа и Африка на Изток – в Азия.

Османската империя, тръгвайки от Азия към Европа, се простира от р. Инд до подстъпите към Виена, - 1529 г. – султан Мехмед ІІ, наречен Фатих (завоевателя). Арабският халифат освен северноафриканския бряг овладява Пиринейския полуостров, навлиза на територията на френската държава и доближава долината на р. Рейн – сърцето на Европа и остава там през VII - IX век. Всъщност днешна Италия и ЬГермания се създават през 80-те години на ХІХ век, т.е. почти едновременно с днешна България, а времената за които става дума, те са провинции от различни европейски държавни образувания.

По северния лъч авари, хуни, печенеги....тръгвайки от не пресъхващия извор на човечеството – Азия, се насочват на Запад и нанасят безмилостни удари върху Римската и Византийската империя. Тези предимно конни степни племена, които плячкосват и разрушават срещнатото по пътя си не са оставили особено трайни следи в историята. Но, все пак около копието на хан Аспарух с побита на него конска опашка през 681 г. се създава първата Славянобългарска държава, която съществува и до днес.

В обратна посока през много по-късни времена великоруските високообразовани мисионери преминават през Урал и завладяват Сибир и достигат западните брегове на Тихия (Великия) океан в 1638 г. по суша.

Цивилизациите по споменатите земи от континентите Азия и Европа са контактували и прониквали една в друга първоначално от Изток на Запад, а после и от Запад на Изток. Така, че преформатирането на територии не е патент само на днешните стратези. И далече не винаги то е ставало по мирен начин, както се наблюдава през последните 17 години, а и чрез военни походи на огромни армии и флотилии. Мнозина наивно си мислят, че само с преговори ще се промени светът. Това просто не е било и няма да бъде, независимо от качествената разлика в цивилизационните в т.ч. и технологични равнища тогава и сега.

По втората посока от Запад на Изток и по двата лъча – северен и южен е имало износ на християнска религия и евро-цивилизация на белите хора сред стотици етноси и племена в Азия. Разрушавани са империи и са възниквали нови. Тези от тях населяващи западната половина на Европейския континент след 1500-та година постепенно установяват световно надмощие и безбройните си колонии. Последните са предимно по крайбрежните ивици на Световния океан без да се отказват в последствие и от огромните континентални суши на Индия, Китай, Канада, Америка, Африка и Австралия. А Русия усвоява Сибир и огромни части от Централна Азия. До топлите морета, независимо от опитите които прави, Русия не е допусната. Направено е всичко за да бъде обезморявана вкл. и днес. По топлите крайбрежия на Азия и Африка и особено в Средиземноморието шестват последователно велики богати империи със силно развити култури, естествено използващи могъщи армии и флот за установяване на своето владичество . Достатъчно е да се споменат, първите – Месопотамия и Египет, колониите на финикийци и гърци, Персийската държава и тази на Ал. Македонски ...Те и още десетки бързо са претрансформирани, защото апетитите за въпросните земи на следващите претенденти за господари са били по-големи от тези на предишните. Те са се сменяли по-често от наблюдаването в други части на планетата, поради това, че са богати някога предимно на плодородни земи, а днес – на огромни количества природни ресурси, сред които първостепенно значение придобиват енергийните.

Днес когато цивилизациите все по-определено се насочват и към районите, разположени значително по - на север и става ясно че огромните енергийни ресурси около Персийския залив, на север по долините на реките Тигър и Ефрат, както и в Каспия и близките й райони, представляващи 2/3 от световните петролни ресурси, няма да са достатъчни за днешните хора в обозримото бъдеще.

Едновременно с това в недрата на скованите във вечен лед Сибир и Северно море – нефта е много, част, от които през последните десетилетия, се добива. Стратезите вече нанесоха червените и сини стрелки кръстосващи този път Азия и от Юг на Север, без да се изключва и обратна посока.

Западно-сибирската низина е много богата на нефт. Нефтът тук е на малка дълбочина от земната повърхност, така както и в Персийския залив, само, че не в пустинна жега, а в сковаващ вечен сибирски студ. Но навярно стратезите нямат предвид само тази част от Сибир около р. Об, а и всички територии на изток, през които текат Енисей, Лена, Индигирка, Колима. Без преувеличение в почти девствената природна среда на тази благодатна азиатска територия е бъдещето на човечеството. И тази територия е част от единствената евразийска империя Русия от векове.

Посоката на север пресича не само Средна Азия. Китайската държава, която е длъжна да осигури жизнено пространство за 1,5 млрд население отдавна отправя поглед на север. Но през последното десетилетие-две мирното проникване, мигриране на огромни маси китайци в Далечния Източен Сибир е факт. Така че не само в Европа и Америка прииждат емигранти, а и в Сибир, Русия, където природните дадености са достатъчни за изхранване на много по-многобройно население. Престрелките по северните му граници вкл. с лазерно оръжие, са известни.Макар и значително по-отдалечена Индия също не е безразлична към придвижването на могъщия й съсед – Китай на север, заети преди векове от Русия. В това е и възможния голям съюз или конфликт между Русия, Китай и Индия . Интересите на този възможен триъгълник, който би имал планетарна значимост, далече не са еднопосочни. Тибет, Памир, Източен Сибир и Далечния Изток извикват противоречиви чувства в тримата големи в Азия. А всъщност – интересите им са взаимно изключващи се. Иран даже и да трансформира триъгълника в четириъгълник, което твърде малко е вероятно, не би наклонил везните в полза на големите азиатски сили. Известно е, че при наличие на договор с Русия от 1923 г. Иран не допуска разполагане на съветски гарнизони в Персийския залив. Защо?

Посоката на придвижване на север е предопределена не просто от наличието на енергийни суровини, което далече не е маловажно, а и от почти девствената слабо населена природна среда, богата на най-разнообразни природни суровини. Както е известно в рудните месторождения на Сибир не отсъства елемент от периодичната таблица на Менделеев. А това е достатъчен залог за посоката на генералната директриса за придвижване на днешната цивилизация. На нея не достигат енергия, метали, чиста прясна вода и свеж въздух. В Сибир те са в изобилие. Време е да се разбере, че в ръцете на белите хора са не само културните средища, а и неизчерпаемите богатства на дивата природа. А тя е естествената, ставаща все по-необходима жизнена среда за хората. Заради нея вероятно няма да има колебания да се използват всички възможни средства.

През 2005 г. 16-годишния период на въздържане от демонстрации на сила от страна на Русия вкл. и след събитията в Бишкек през м. март т.г., а по-късно и в Андижан, като че ли приключи. През август на същата година се проведоха военни учения под кодовото название “Мирна мисия – 2005”. Тези руско-китайски военни мащабни маневри бяха продължително, старателно и внимателно подготвяни като “антитерористични”.

Но по същество те са пълноценни десантни операции от море и въздух, в които взеха участие всички родови войски без стратегическите (ракетните). Страните се въздържаха от включването им в маневрите.

“Унищожени” са подводници в Жълто море, “завладян” е плацдарм от морската пехота, “отразени” са атаки на противниковата авиация и ударни действия на военноморския флот. Така, че официалната риторика за “миротворчество” и “борба с международния тероризъм” не замъгли гео-стратегическите цели на операцията, локализирани в Източна Азия.

Отзвук от маневрите бе появата на публични съобщения за съвместни маневри на Пекин и Делхи. Планирани бяха и руско-китайско-индийски военноморски маневри. Завършиха ученията “Каспий-Антитерорист-2005” в пристанище Акатау, Казахстан, в които взеха участие специалните служби на Русия, Украйна и Казахстан и наблюдатели от Иран. Някои твърдят, че вероятното включване на Техеран в Евразийския триъгълник ще стане през 2007 г. Изпреварващо за изброените събития се наблюдаваха мощно активизиране на ресурсите и потенциала на Шанхайската организация за сътрудничество. В нея влизат Русия, Китай, Таджикистан, Узбекистан, Киргизия и Казахстан. С две думи в групировката не е назовано нито ядрото й, нито периферията. Счита се, че руско-китайско-узбекската доминация в Азия ще се оформи като доми нация в регионалната политика. Но партньорите са твърде неравностойни. Всичко започва с поредното въвеждане в действие на т.н. “възбудени муджахидини” за решаване на геополитически и гео-стратегически задачи. “Малкото камъче прави опит да наклони колата”. Това става в Ферганската долина на 19.08.2005 г.

Тук е обявено създаването на ислямски халифат – ново държавно образувание в сърцето на Средна Азия – гр. Андижан, просъществувало само часове. Твърди се , че “революционерите” са близки до обявената за екстремистка партия “Хизб-ут-Тахир”, в създаването, на която подобно на “Ал Кайда” участие преди края на Студената война са имали английски и американски специални служби. Въоръженият сблъсък в Андижан между “революционерите”и държавната власт в страната е с подчертано доказана геополитическа компонента . Опитите за разширяване на териториалния обхват в Ферганската низина чрез управляемото му разпространение в региона бе стопиран и ликвидиран по заповед на президента на Узбекистан Ислам Каримов. Това е първия случай след 1989 г., когато държавната власт разкрива технологията за неутрализиране на “оранжевата революция” в пост съветското пространство. И то след успешното й прилагане през март 2005 г. и в средноазиатския град Бишкек. Тогава Туркменбаши се оттегли от президентския пост и емигрира в Москва, което е начало за първото успешно демократизиране на пост съветска република от Средна Азия.

Усилията на проатлантическото лоби в Русия, включващо предаването “Российская панорама”, създадена от “Обединен граждански фронт”, вестник “Новая газета”, телевизионния канал RTV активизират дейността си. Освен това известните движения “Пара-Украйна”, “Казар-Казахстан”, “Бирге-Киргизия”, “Мы-Русия”се обединяват в Транснационална демократична мрежа. Те искат създаването на условия за формиране на гражданско общество за постигане и гарантиране на демократизиращи процеси.

“Гражданското общество” в Русия вече правило “черни списъци” и създавало собствени органи на сигурността. Подготвяли се списъци на политици и общественици, които са извършили закононарушения и са станали опасни за обществото. Но всичко това е твърде далеч от днешните руски реалности,когато страната по времето на президента Владимир Путин “се къпе в петродолари”.

Ето такива са някои от фактите на подстъпите към големите цели.

Предпозиционното пространство на уверяващите се в уважение и коректност свръхмощни сили е затлачено с проблеми. Едни и същи събития получават коренно различни и взаимоизключващи се обяснения, в които едни ги представят като причина, а други, като следствие и обратно. Но надеждите за приближаващи революционни събития нарастват. Нещо повече: френския “Льо Монд” обяви, че “създаването на оста Москва-Техеран-Делхи-Пекин гарантира на Русия изход към топлите морета, което е многовековна нейна мечта и да заеме стабилно статус на Трети Рим”. Правят се анонси, че Русия при определени условия може да обърне гръб на Запада.

Началото на сериозен размисъл и първите прояви на предпазливо защитаване на руско-китайско-индийските интереси са дадени. Неизвестностите са твърде много. Дребни за мащабите на планетата събития в Андижан доведоха до забрана на нощните военновъздушни полети и прехвърлянето на американски войски от Узбекистан в Туркменистан до края на 2005 г. Активизираха се позагаснали огнища като Шанхайска организация за сътрудничество. Приведоха се огромни армии и флотилии в маневри на Индия и САЩ. Подготвят се маневри между Индия и Русия. Претрансформирането чрез демократизиране действа като мощен авангард далече пред предната източна контактна линия на НАТО и САЩ в Азия.

Генералните директриси на действия са насочени от Запад на Изток и от Юг на Север, кръстосвайки се днес в Средна Азия. А защо не утре в източната й част?

След 16 годишен безпрепятствен мирен преход в Средна и Източна Европа претрансформирането на азиатското пост съветско пространство откри огън по “възбудените муджахидини” скоро след началото на начинанието. В Азербайджан преизбраха Илхам Алиев за президент и потвърдиха привързаността си към клановата организация на обществото и наследствената власт на държавния връх. Парадокс и в Азербайджан и в Сирия, но реален – синове наследяват бащите си на президентския пост.

Най-съществените прояви на антиатлантиците бяха намеренията за провеждане на съвместни руско-китайско-индийски военноморски учения “Индра-2005” през декември 2005 г., които не са проведени до днес. Индия влезе и като наблюдател в последното заседание на Шанхайската организация за сътрудничество, в която членуват Русия, Китай и всички средноазиатски държави без Туркменистан. Но точно той Туркменистан е северния съсед на Афганистан и Иран, което би улесни, а и в бъдеще би улеснявало евентуални военни действия срещу тях. В Туркменистан има нефт и газ и с готовност предостави възможност на части от USA , намиращи се в Узбекистан да се дислоцират в бази на негова територия. Тази територия е и дълбок тил за американските сили под егидата на НАТО в Афганистан. Оперативното пространство за USA в Средна Азия се разшири. Обстоятелството, че Техеран има намерение да трансформира триъгълника Москва-Пекин-Делхи в четириъгълник не е за подценяване. Но то едва ли има решаващо военностратегическо значение за по-нататъшното придвижване на Изток на демократизиращата вълна при доминацията на САЩ в Азия.

Временни забавяния на придвижването са възможни. Но отклонения в придвижването от Запад на Изток и от Юг на Север, а за по-кратки интервали от време и от север на юг, този път през Централна Азия не могат да се очакват. Определени територии ще остават в тила временно не преформатирани, подобно на бившите югославски републики на Балканите в един вариант и Швейцария и други държави – във втори вариант. Това обаче не променя основния замисъл за променяне на макрорегионалната политика и прегрупиране на силите в Азия. Предложеното от Генералния секретар на НАТО ЯП де Хоп Схефер и САЩ на срещата на външните министри на страните-членки на НАТО в Словения на 28 и 29.09.2006 г. да преформулират мисията на ИСАФ в Афганистан от мироопазваща в мирополагаща е твърде показателно. Съпротивата на талибаните се активизира, особено в южните и в граничните на Пакистан райони. Оказва се, че пущуните продължават да живеят в родовообщинния стадий от развитието на човечеството през ХХІ век и напълно естествено не възприемат предлаганото им мироопазване от войските на най-цивилизованите страни в света. Два свята в контакта, с които моркова не помага. Вероятно тоягата ще се окаже необходима и по-разбираема в контакта между цивилизацията и изостаналостта на хората в Афганистан. Цивилизоването на нецивилизованите, а не среща на две цивилизации е доминантата в мисията на ИСАФ , вероятно не само и в Афганистан. Проблемът за употреба на сила чрез водене на реални бойни действия от мирополагащите сили с талибаните придобива актуално звучене. Освен това той потвърждава правото на днешната цивилизация да включи в ареала си и мирополагането за по-доброто бъдеще не само на носителите на култура, а и на присъединяващите се към нея. Този на пръв поглед парадокс има многовековно потвърждение, както и основание да се прибегне до него и днес. Жалко, че и върховите постижения на днешния свят не срещат всеобщо признание и готовност да бъдат подкрепени. Съпротивата е толкова по-силна, колкото хората от контактуващите страни са с по-различни ценностни системи.

* Българско геополитическо дружество