22
Пон, Юли
22 New Articles

Балканизацията като европейски проблем

Актуално
Typography

На 10 април във Виена ще приключат преговорите за бъдещето на Косово. Непосрествено след това специалният пратеник на ООН за областта Марти Ахтисаари ще се заеме с изготвянето на окончателната версия на предложението си за Косово. Отсега обаче е ясно, че то няма да се различава по нищо от обявеното през януари.

Междувременно, на 14 февруари, сръбското правителство официално отхвърли предложението на ООН за предоставяне на „ограничена независимост” на Косово (макар че в самия план са налице почти всички елементи на истинската независимост, самата дума „независимост” не фигурира). Това, разбира се, не дава никакви шансове за оставането на областта в състава на Сърбия, но пък автоматично превръща реализацията на въпросния план в прецедент, от който биха могли да се възползват и редица други претендиращи за независимост етноси в Европа. Според лондонския кореспондент на украинската аналитична агенция „Главред” Бес Борлаут, мнозина на Запад смятат, че независимостта на Косово ще бъде последния етап от процеса на „балканизация” – термин, с който в тази част на Европа обикновено се обозначава „съпроводеното с кръвопролитни конфликти разпадане на държавите” (1) . Не малко и онези обаче, които се опасяват, че този акт по-скоро може да провокира разпространението на „балканизацията” и в други части на Стария континент, превръщайки я в общоевропейски проблем.

Макар самият Марти Ахтисаари да определя предложенията си за решаването на косовския въпрос като „компромисни”, истината е, че те удовлетворяват най-вече официалните косовски власти в Прищина. С тях не са съгласни не само в Белград (което можеше да се очаква), но и бързо набиращите влияние радикални кръгове в самото Косово. Доказателство за това са масовите демонстрации, организирани от косовското движение „Самоопределение” в Прищина, по време на които бяха ранени около 70 души, а двама бяха убити (2) , при опита на екстремистите да атакуват сградата на косовското правителство. Според американската журналистка Шери Госет от CNSNews , последните бунтове на радикалите в Прищина са приличали на „организирана военна акция срещу косовската столица”, в чиято основа са били бойци от т.нар. Армия за независимо Косово – АІК (сред членовета и са много бивши участници в някогашната Армия за освобождение на Косово). Нейните активисти смятат сегашните управляващи в Косово за „предатели, заслужаващи куршум в главата”, и наричат бойците от частите на ООН ( UNMIK ) „новите окупатори” (3) . На свой ред, бившият представител на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) по сигурността в Източно Косово Томас Гембил, смята, че екстремизмът на членовете и ръководителите на АІК може да ги тласне към съюз с Ал Кайда, чиито емисари отдавна действат в региона (4) . Потвърждение за наличието на подобни контакти е арестът през ануари на един 55-годишен косовски албанец във Виена, по обвинение, че през декември 2006 е планирал, заедно с други 12 етнически албанци (арестувани от черногорската полиция) да взривят две гранати в сградата на Парламента на Черна гора в Подгорица. Според австрийския вестник „Кронен Цайтунг”, въпросният косовар (Доду Л.) е член на европейската мрежа на Ал Кайда (5) . Според вестник „Хералд Сън”, арестуваният през 2002 в Афганистан австралийски „талибан” Дейвид Икс, когото американските власти продължават да държат в затвора в Гуантанамо, също е имал „боен опит” от Косово (6) .

Така или иначе, но представеният от Ахтисари план за решаване статута на Косово, въпреки че в него липсва термина „независимост”, дава на Прищина доста повече от т.нар. „условна независимост”. На практика, той предлага перспектива за практически пълна независимост, съчетана с известен международен контрол и военно присъствие. С осъществяването на този план, Косово окончателно се отделя от Сърбия, като се подготвя почвата за обявяването на още една независима държава в Европа. Както достатъчно откровено заяви известният албански писател Исмаил Кадаре, който днес живее в Париж, става дума за „създаването на втора албанска държава на Балканите” (7) . По този начин обаче, Ахтисаари, де факто, превишава пълномощията, дадени му от генералния секретар на ООН и Съвета за сигурност, превръщайки преговорите за статута на Косово в промяна на статута на една международно призната държава, каквато е Сърбия.

Опитвайки се на всяка цена да постигнат отмяната на оказалата се неудобна резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН (приета през 1999 и гарантираща максимална автономия на Косово в рамките на тогавашна остатъчна Югославия), UMNIK , ОССЕ и някои от страните-членки на ЕС (подложени на силен американски натиск), концентрират вниманието си върху въпросите за функционирането на бъдещо независимо Косово. В същото време обаче, резултатите от изпълнението на редица постановки на въпросната резолюция, касаещи гарантиране сигурността на малцинствата в областта и завръщането на всички бежанци, се оценяват от повечето европейски политици като крайно незадоволителни. В тази връзка, мнозина смятат, че преди да бъдат предприети каквито и да било опити за прокарването в Съвета за сигурност на ООН на „аморфния документ”, изготвен от Ахтисари, който фактически открива пътя към пълната независимост на областта, би трябвало отново да се разгледа въпросът с изпълнението на резолюция 1244.

Стремежът за изкуствено форсиране на процеса на предоставяне независимост на Косово се сблъсква със сдържаната позиция на редица европейски страни, които не споделят тезата, че това следва да стане колкото се може по-скоро и независимо от позицията на Белград. Така, според германския канцлер Ангела Меркел, решението за статута на Косово трябва да удовлетворява претенциите на етническите албанци за повече автономия, но и да гарантира, че демокрацията в Сърбия няма да бъде ерозирана. Това тя заяви в интервю за телевизия ZDF през януари 2007 (8) . Напълно възможно е демонстративното пренебрегване на страховете им, да принуди страни като Италия, Испания, или Гърция да блокират решенията на ЕС по отношение на Косово, по същия начин, по който Полша ги блокира преди време по отношение на Русия например.

Според повечето официални представители на САЩ и Великобритания, предоставянето на независимост за Косово е без алтернатива и няма да се превърне в прецедент. Но, както е известно, на Балканите има достатъчно етноси, стремящи се към обособяване и независимост – включително албанците в Южна Сърбия, Западна Македония, Северна Гърция и Черна гора, сърбите и хърватите в Босна и Херцеговина, бошнаците в Санджак, или унгарците във Войводина и Трансилвания. Рискът обаче не е ограничен само в границите на Балканския регион, защото косовският прецедент може да има съвършено непредсказуеми последици в цяла Европа – например в Испания. След Косово, референдум за независимост може да поиска да проведе Каталуния, последвана от Страната на Баските, Галисия или дори Астурия. Достатъчно е да погледнем сайтовете на партията Ери Батасуна, смятана за политическо крило на ЕТА и разполагаща с депутати в испанските Кортеси, за да видим интереса, с който привържениците и следят случващото се в Косово. Да не говорим за многобройните претендиращи за независимост непризнати републики от постсъветското пространство. Неслучайно бившият български президент Жельо Желев (цитиран от македонския телевизионен Канал 5) нарече областта „Нагорни Карабах” на Балканите, посочвайки, че отделянето и от Сърбия може да бъде опасен прецедент, тъй като в почти всяка държава от региона има народи, живеещи непосредствено до границите на „родната си държава” и претендиращи за автономия или независимост (9) .

Междувременно, въодушевени от предложенията на Ахтисаари, радикалните албански сепаратисти от Прешевската долина (Южна Сърбия) все по-открито декларират необходимостта още сега да поставят на чисто практическа плоскост въпроса за сливането на т.нар. „Източно Косово” (т.е. районът около селищата Прешево, Медвежа и Буяновац) към Косово. Според тях, временното забавяне на окончателното решение за статута на Косово позволява да бъде интернационализиран и проблемът за „правата на албанците в долината на Прешево”, както и той да бъде решен паралелно с този за Косово. Този стремеж се подкрепя от определени, свързани с организираната престъпност, кръгове в самото Косово, които разчитат, че евентуалното присъединяване на Прешевската долина ще „оптимизира” трафика на наркотици, оръжие и проститутки, както и операциите за пране на пари на Балканите.

В същото време, очевидно смятайки, че въпросът с предоставянето на независимост на Косово е окончателно решен, някои представители на командването на американския контингент от Международните сили за Косово вече анализират готовността на Корпуса за защита на Косово да се трансформира в редовна армия на бъдещата държава. Според повечето западноевропейски военни експерти обаче, Корпусът не само не е в състояние да изпълнява подобни функции, но и е налице определена тенденция за използването му като прикритие за дейността на различни криминални групировки. Те смятат, че поне 30% от офицерския състав на корпуса е ангажиран в местните и регионални контрабандни канали. В тази връзка стремежът на командването на корпуса да съсредеточи значителна част от поделенията му по границата с Албания и Македония се тълкува като опит на водещите косовски криминални кланове да затвърдят контрола си върху регионалния трафик на наркотици и оръжие, идващ от тези страни. За степента на „мафиотизирането” на Косово говори впрочем и фактът, че едно от най-авторитетните европейски списания за геополитика – италианското „Лимес”, пусна през декември 2006 специално приложение за Косово, носещо показателното заглавие „Косово – държавата на мафията” (10) .

Паралелно с активизирането на дейността на организираната престъпност, тревога предизвиква и ангажирането на представители на албанската общност в Македония с най-радикалните кръгове в Косово, обявяващи се за незабавното провъзгласяване на независимостта на областта и атакуващи едновременно правителството в Прищина и миротворците от UNMIK . Така, според македонската телевизия А1, албанци от Македония са участвали активно в протестите и сблъсъците в Прищина, организирани през февруари от АІК . Както заяви Стивън Шук, зам. ръководител на мисията на UNMIK в Косово: „няма да споменавам местата, откъдето са били набирани тези хора, но вярвам, че вие предполагате, откъде са дошли” (11) . Друга македонска телевизия – Канал 5, пък съобщава за нарастващо напрежение в пограничните райони на Косово с Македония, както и за засилено присъствие там на въоръжени лица. Но свой ред, още преди две години, македонският вестник „Дневник” отбеляза възможното присъствие на арабски емисари, свързани с Ал Кайда по косовско-македонската граница (12) .

Изложеното дотук поставя под съмнение необходимостта от незабавното предоставяне на, макар и „условна”, независимост на Косово. Защото то, от една страна, би укрепило позицията на местните радикали, свързани с регионалната организирана престъпност и ислямистките мрежи, а от друга – рискува да стартира нов етап от „балканизацията” на региона и, което е още по-лошо, да разпространи този опасен процес върху цялата територия на Стария континент. Косово очевидно не може да се върне на Сърбия. Възможно е обаче областта да продължи да бъде международен протекторат, поне докато не бъдат преодолени повечето от изброените по-горе проблеми и изчезне опасността от по-нататъшна „балканизация” на Европа.

Бележки:

  1. Борлаут Бесс, „Полунезависимость Косово”, НАА „Главред”, 05.02.2007.
  2. Information Agency Focus, 15.02.2007.
  3. Gosset Sherrie, Rebels Threaten Violence Against Kosovo Capital, CNSNews.com, 13,02.2007.
  4. Ibid
  5. Kronen Zeitung, 23.01.2007
  6. Herald Sun, 23.01.2007.
  7. Information Agency Focus, 1 1 .02.2007
  8. Macedonian Information Agency, 10.01.2007.
  9. Information Agency Focus, 1 8 .0 9 .200 6.
  10. Kosovo lo stato delle Mafie, Quaderni spezi а li de Limes, Decembre, 2006.
  11. Information Agency Focus, 1 4 .02.2007
  12. Jovanovska S., “Arabs from Al-Qaida walking around Skopie”, Dnevnik, 10.12.2004.

* Център за анализи на сигурността на Балканите