17
Пет, Сеп
19 Нови статии

Завръщане в Лондонистан

Актуално
Typography

Londonistan by Melanie Phillips, 200 pp, Encounter Books, London , 2006.

„Британия се намира на ръба на пропастта”. Така поне твърди британската журналистка и писателка Мелани Филипс в последната си книга „Лондонистан”, в която лансира тезата, че Великобритания и Европа са изправени пред много сериозен цивилизационен тест. Като опасността да се провалят на него е съвсем реална.

Впрочем, същата теза беше защитена от Филипс и по време на изнесената наскоро лекция пред Форума по проблемите на Близкия изток във Филаделфия. Тя, в частност, твърди, че през последните години Лондон е станал своеобразен европейски „хъб” за набиране и обучение на кадри и финансиране на ислямисткия екстремизъм и тероризъм, превръщайки се в това, което тя самата нарича „Лондонистан”.

В книгата си, Филипс анализира историята на трансформацията на Лондон в Лондонистан. Тя посочва, че Великобритания преживява остра криза на своята национална идентичност и вярата в себе си. А резултат от нея е налагането на един парализиращ обществото „мултикултурализъм”, както и силният стремеж на всяка цена да бъдат „успокоени” местните радикални ислямисти.

Според авторката, сегашният климат на търпимост към ислямските екстремисти във Великобритания е в състояние „да ерозира съюза ни със Америка и да застраши сигурността на свободния свят”. На свой ред, някогашният съветски дисидент Натан Шчарански смята, че: „Лондонистан следва да се възприеме като последно предупреждение към Британия и към по-голямата част от западния свят”. Между другото, в книгата си Филипс цитира друго твърдение на Шчарански, който казва, че: „в условията на диктатура се нуждаеш от смелост за да се бориш със злото, в свободния и демократичен свят пък ти е необходима смелост за да видиш това зло”.

Фактът, че британците демонстрират опасна слепота по отношение на ислямисткото зло, загнездило се в тяхното общество, постоянно присъства и се коментира на страниците на „Лондонистан”. Филипс показва как радикалните ислямски духовници внушават на младите британски мюсюлмани омраза към Запада и ги поощряват да използват насилие срещу него. В частност, те постоянно твърдят, че Ислямът е атакуван и потискан от западните държави, че американците извършват масови убийства на мюсюлмани в Ирак, а евреите правят същото в Палестина, както и че израелският Мосад и американското ЦРУ са истинските организатори на терористичните нападения от 11 септември.

Защо британското общество позволява този процес на радикализация да се развива и задълбочава? Според Филипс, отговорът следва да се търси в широко разпространената „култура на политическата коректност”, която прави британците неспособни да се изправят открито срещу проповедниците на радикалния ислям, колкото и екстремистки възгледи да защитават последните. За разлика от тях обаче, самите ислямисти умело се възползват от тази слабост и нежелание да бъдат защитени британската култура и британските институции. В резултат от което днес всеки опит за критика на ислямисткия екстремизъм автоматично се определя като „исламофобия”.

Един сравнително скорошен скандал във Великобритания подкрепя тезата на Филипс. Когато британския министър на външните работи Джек Стро си позволи да критикува една учителка-мюсюлманка, че се явява в класа си с фередже (между другото, тя е преподавателка по английски и собствените и ученици твърдят, че не могат да чуват добре какво им говори, именно заради фереджето), това провокира разгорещен обществен дебат за същността на исляма и асимилирането на имигрантите-мюсюлмани. Скоро обаче тонът в дискусиите беше значително смекчен, поради нежеланието на британските феминистки, опасяващи се, че ще бъдат обвинени в „исламофобия”, да се включат активно в нея (същите опасения, впрочем, обясняват и пасивността на значителна част от обществото).

В книгата си, Филипс анализира този тревожен феномен. Според нея, повечето британци просто не осъзнават сериозността на ситуацията, в която се намира страната им. Дори и след като преживяха ужаса на терористичната атака от 7 юли 2005, осъществена от британски мюсюлмани-камикадзе в Лондон, при която загинаха 57 души, а стотици бяха ранени, мнозина британци продължават да търсят вината за случилото се най-вече в самите себе си. „Причината е нашето присъствие в Ирак” – казват те. Мелани Филипс смята, че обяснението за подобно противоестествено поведение следва да се търси в „продължителната доминация на левицата в културната сфера”.

Според нея, онова, което британците не желаят да осъзнаят е, че на практика те се намират във война с един враг, който иска да унищожи собствената им държава, както и да им наложи ислямския модел, съобразен със законите на шариата (последните проучвания сочат, че между 40% и 60% от британските мюсюлмани искат Великобритания да се упровляват според изискванията на ислямското право), т.е. да ликвидира британските демократични институции и индивидуалните права на британските граждани. „Ние, във Великобритания все още не сме разбрали, че срещу нас се води истинска религиозна война и вместо да реагираме както трябва, правим безмислени опити да умилостивим противника си” – отбелязва в книгата си Филипс.

Според нея, войната на ислямистите срещу Запада не е започнала на 11 септември 2001, а още през 1979, с победата на ръководената от покойния аятолах Хомейни ислямска революция в Иран. Хомейни открито декларира намерението си да подчини Запада - призив, който периодично се подема и от неговите наследници, включително и от сегашния президент Махмуд Ахмадинеджад.

На свой ред Саудитите, притеснени от възможна шиитска доминация в региона, растящото влияние на Хомейни в мюсюлманския свят и евентуалната дестабилизация на собствената им власт, стартираха опасна надпревара с шиитски Иран, довела до появата на нов, опасен феномен – джихадисткия ислям. През последния четвърт век, Саудитска Арабия изразходва милиарди за разпространението на своята нетолерантна и радикално антизападна версия на сунитския ислям – уахабизма. Именно тя финансира антизападните и антисемитски ислямски религиозни центрове в Европа и на Индийския субконтинент, радикализирайки британските джамии и техните имами, и подготвяйки почвата за появата на британските терористи-самоубийци.

Паралелно с формирането на новия ислямски радикализъм, Западна Европа бе залята от мощна имигрантска вълна, идваща от мюсюлманския свят. За разлика от предишните имигранти от Азия, Източна Европа и Карибите, „мюсюлманските имигранти не се стремяха да се интегрират – те по-скоро искаха да колонизират приютилите ги държави”. Британците постепенно загубиха контрола върху границите си, както и самочувствието си на велика нация. В тази връзка Филипс отбелязва, че: „Великобритания стана „наднационална” и вече разчита повече на ООН и ЕС”. Отказвайки се от собствената си национална култура и традиции, в името на „общоевропейските”, британците обаче не поискаха същото от своите съграждани-мюсюлмани, които – напротив, биват всячески стимулирани да съхранят своята „цивилизационна специфика”, въпреки че последната нерядко влиза в конфликт с европейските ценности. В книгата си, Мелани Филипс подчертава, че това мазохистично поведение, в чиято основа е отказът от собствените традиции и ценности, е широко разпространено в целия западен свят.

Паралелно с всичко това, през последните години сме свидетели и на драматични демографски промени. Днес мюсюлманите са най-голямото религиозно малцинство във Великобритания. Те са около 3% от нейното население, т.е. над два милиона души. В Лондон мюсюлманите са 9% от жителите, т.е. над 700 хиляди души. Филипс подчертава, че повечето британски мюсюлмани са умерено настроени. Но, според последните доклади на местните разузнавателни служби, в страната има над 1600 потенциални терористи-самоубийци, обучени и готови да действат.

Опитвайки се да очертае причините за тази опасна ситуация, Филипс посочва, че британското правителство „не води борба с идеите, които вдъхновяват ислямисткия терор”, както и, че властите не са наясно с това, кои от местните мюсюлмански лидери могат да се смятат за умерени и кои – не. Така, британското правителство продължава да определя шейх Юсуф Карадауи, който открито заявява, че извършването на самоубийствените атентати срещу Израел е дълг на всеки мюсюлмани, като „умерен проповедник”.

Друг сериозен проблем е липсата на сериозна обществена реакция на това, което се случва. Филипс посочва, че, за разлика от САЩ, във Великобритания няма сериозни медии или аналитични центрове, които да предлагат алтернативна визия. В резултат от което САЩ и Израел биват все повече демонизирани, докато местните ислямски екстремисти остават извън обсега на критиките.

Но, въпреки цялата сериозност на ситуацията, Филипс не смята, че тя е безнадеждна. Коментирайки последната книга на американския си колега Марк Стийн „Самотната Америка”, в която той твърди, че Европа е обречена на демографска катастрофа и културно самоубийство, Мелани Филипс подчертава: „Не съм съгласна с това. И нямам никакво намерение да се предавам и да се откажа от борбата, чиято цел е да върнем британците към здравия смисъл”.

* Авторът е известен американски анализатор и специалист по Близкия изток