22
Пон, Юли
22 New Articles

Религиозният фактор в полската политика

Актуално
Typography

Днешна Полша е сред малкото държави в света, която може да се похвали с наистина уникална етническа и религиозна еднородност. Като това състояние е сравнително ново за страната (то е резултат от промените след Втората световна война) и не е типично за нейната драматична история.

В тази връзка си струва да припомним, че в периода между Първата и Втората световна война например, националните малцинства бяха една трета от населението на Полша, приблизително толкова бяха и нейните граждани, изповядващи религия, различна от католицизма.

Сегашната религиозна структура на полското общество обаче, е съвсем различна: католиците са 90,43%, православните – 1,44%, протестантите – 0,4%, последователите на сектата Свидетели на Йехова – 0,32%, т.нар. „старо-католици” – 0,13%, изповядващите различни източни религии – 0,015%, мюсюлманите – 0,014%, юдеистите – 0,003% и атеистите – 7,2%.

В страната има 9941 католически енории, в които са ангажирани 26 911 свещеници. Традиционна за Полша е и католическата образователна система – по времето на комунистическото управление имаше десет католически училища, днес функционират 220 католически училища и лицеи, в които се учат над 40 хиляди деца. Съществуването на подобни учебни заведение е гарантирано от полската конституция. Църквата разполага и със собствени висши учебни заведения, част от които се издържат изцяло от нея, а друга част – изцяло или частично от държавата. Католическата църква и различните религиозни организации имат право да създават и не-теологични, т.е. светски, учебни заведения. Такъв например е Католическият университет в Люблин, който е със статут на частно висше учебно заведение, но се ползва със същите права като държавните университети.

Тоест, поне на пръв поглед изглежда, че разпространеният стереотип, поставящ знак за равенство между „поляк” и „католик”, напълно съответства на действителността. Истината обаче е, че нещата са доста по-сложни.

Както и в доста други европейски държави (включително и в България), през последните години в Полша се появиха много нови религиозни движения и секти. В средата на 90-те години на миналия век общият им брой се оценяваше на 130, като 94 от тях бяха официално регистрирани в периода между края на 80-те и първата половина на 90-те. Като условията за регистрация бяха съвсем прости – достатъчно беше идеите на съответната религиозна общност да се споделят от поне 15 души. По традиция, поляците се смятат за едни от „най-католическите” народи на Европа, макар и да отстъпват по степен на религиозност на ирландците и испанците. В същото време обаче, далеч не всеки поляк е фанатично предан на църквата католик. Хората, които се определят като такива и редовно ходят на църква са само 10%. Други 33% могат да се включат в категорията на „практикуващите католици” (т.е. те спазват религиозните обреди и ходят отвреме навреме на църква). 32% се смятат за вярващи, но не практикуващи редовно, а 23% - или не вярват, или пък вярват, но не практикуват и т.н.

Най-твърди в религиозните си убеждения са поляците, които живеят в селата или малките градове, като сред тях преобладават жените и по-възрастните хора. Като образователното равнище, по правило, е обратно пропорционално на нивото на религиозност. Така, в семействата на принадлежащите към полската интелигенция, всеки втори не участва в религиозния живот.

По-подробният анализ на религиозното съзнание на полските католици показва, че 75,5% от поляците вярват в съществуването на човешката душа, 64,5% - във възкресението, 61,1% - в живота след смъртта, а 29,3% - в съществуването на Дявола. В същото време поляците демонстрират доста избирателно отношение към моралните норми на католическата етика.

Според мнозина полски анализатори, в момента в страната се извършва своеобразна „тиха революция” в моралната сфера, която води до доминацията на очевидно непоследователни и противоречини постановки за личноста. Моралните принципи вече не изглеждат чак толкова безусловни и непоклатими. На съмнение се подлагат такива фундаментални ценности като бракът, любовта, верността, както и самият човешки живот. Как това стана възможно в страна като Полша, която навремето с такъв искрен възторг отхвърли комунистическото иго, с активното участие и на Католическата църква в процеса на промените?

В началото на 90-те, църквата се опита да затвърди християнските ценности, включвайки ги в официалните закони на страната. Така, тясно свързаните с нея депутати от Сейма (и най-вече тези от т.нар. Християнско-демократично обединение) наложиха християнските ценности да бъдат изрично споменати в Закона за образованието от 1991 и Закона за радиото и телевизията от 1992.

Днес обаче, Католическата църква очевидно се е отказала от тази си политика. Още повече, че обществото не гледа с много добро око на опитите и „да стане част от властта”. Разбира се, следва да признаем, че и през първата половина на 90-те години, полският епископат не подкрепи официално нито една политическа партия в страната, нито пък подложи на съмнение самата идея за провеждането на демократични избори. По правило, преди избори, висшият католически клир се обръща със специално послание към вярващите, призовавайки ги за активно участие в тях. Преди последните избори през 2005 обаче, такова послание не бе отправено.

Както е известно, политическата позиция на съвременния човек до голяма степен се формира от средствата за масова информация. В контекста на проблема за взиомоотношенията между религията и политиката в Полша, този въпрос се очертава като особено актуален.

В продължение не вече доста години, в страната продължават ожисточените дискусии и спорове за ролята на т.нар. католитическо радио „Мария”. Създадено от известния религиозен фундаменталист отец Тадеуш Ридзик, то разполага с многомилионна аудитория. Радиото, което отстоява позициите на полския национализъм и „затворения” безкомпромисен католицизъм и търси враговете на последния с средите на масоните, либералите, комунистите, германците, или международната еврейска финансова олигархия, без съмнение изигра определено роля във формирането на политическия облик на днешна Полша. Неслучайно, след избирането му за президент Лех Качински благодари на отец Ридзик за подкрепата, а премиерът на новото правителство Казимеж Марцинкевич (заменен през лятото на миналата 2006 от брата-близнак на президента Ярослав Качински) избра именно Радио „Мария” за да запознае поляците с програмата на кабинета си.

Висшият католически клир не крие, че е обезспокоен от позицията на радиото, определяйки я като „опасна и провокираща разкол в църквата”. Полският архиепископ Станислав Войчех Виелгус дори се обърна къв Ватикана с оплакване от прекалената политическа ангажираност на медийния концерн, ръководен от отец Ридзик.

Според полските коментатори, твърдата аудитория на Радио „Мария” и на придържащите се към сходни позиции вестник „Наш дзенник” и телевизия TRWAM , са т.нар. „мохерни барети”, както подигравателно наричат принадлежащите към определена категория от населението на страната – предимно възрастни хора (повечето от тях жени), изповядващи ултраконсервативни възгледи и смятащи се за фанатични католици.

Резултатите от последните президентски и парламентарни избори в Полша (проведени преди две години), победата в които удържа националистическата десница, в значителна степен бяха предопределени именно от „мохерните барети”, което означава, макар и косвено – и от отец Ридзик. А последният е настроен доста критично към Европейския съюз, чиито член Полша е вече трета година.

Всъщност истината е, че немалко поляци се отнасят без особен възторг към проевропейския вектор в геополитиката на страната, макар че в общественото мнение отдавна и настойчиво се налага идеята за Полша като интегрална част от западния свят, насилствено откъсната от „корените” си, през 1945. Тоест, връщането и към Запада се възприема, като окончателно скъсване с Изтока. Само че опитът от първите години на полското членство в ЕС демонстрира, че разликата между „Запада” и „Изтока” не е чак толкова фундаментална, както и, че самият факт на присъединяването към Запада не е гаранция за успешното решаване на всички проблеми. Поляците трябваше да осъзнаят, че съвременната западна култура и толератност не се изчерпват само с гарантирането на човешките права, но включнат и легализирането на абортите, евтаназията и хомосексуализма. Оказва се също, че и за Запада, и за Изтока, е еднакво характерна повърхносттната, чисто декларативна религиозност.

Полският католицизъм винаги е бил основния пазител на националната идентичност, т.е. на „полската специфика”. Така че проблемът за мястото и в нова космополитна Европа се оказва изключително сложен за полската Католическа църква. През първата половина на 90-те години имаше силни опасения, че Полша може да се „разтвори” в Европа, т.е. да се загуби сред останалите европейски народи. Всъщност, тези опасения не са изчезнали и днес (доказателство е дейността на отец Ридзик и многобройните му последователи). С течение на времето обаче, в йерархията на Католическата църква надделя мнението, че за страната ще е полезно да се включи активно в процеса на европейската интеграция. Съответно, основна задача на църквата, вместо противопоставянето на този процес, стана подготовката на вярващите за него.

Ключова роля за формулирането на тази позиция изигра отношението към европейската интеграция на покойния папа-поляк Йоан Павел ІІ, според който за теоретична обосновка на интеграцията следва да се приеме принципът, че християнството е сред основните стълбове на европейската култура.

Чак до епохата на Просвещението, влиянието на християнството върху живота на европейското общество постоянно нараства. Именно Просвещението обаче, поставя началото на процеса на неговия упадък, което пък, според покойния Йоан Павел ІІ, е довело до „метафизичната криза на европейската култура” и нейната неспобност да реализира успешно основната си функция – духовното израстване и усъвършенстване на човека.

Днес, независимо от наличието на множество сериозни проблеми, процесът на обединение на Европа продължава да се развива успешно. Възниква обаче въпросът за неговите основи. Като според мнозина на Запад е много съмнително, че такива основи могат да бъдат християнските ценности. И макар че анализаторите близки до Католическата църква и Полският епископат неведнъж лансират идеите си за специфичната мисия на Полша в „новата християнизация на Европа”, упехът на въпросната мисия изглежда, най-меко казано, доста спорен.

* Българско геополитическо дружество