19
Вт, Ное
22 New Articles

Аферата Литвиненко

Актуално
Typography

Според мен, онзи, който е отровил Александър Литвиненко, е преследвал две цели: смъртта на бившия агент на КГБ да бъде дълга и мъчителна и да предизвика определен обществен резонанс, както и за нея да може да бъде обвинен Владимир Путин.

Именно поради това съм убеден, че Путин няма никакво отношение към това убийство. Винаги, когато става дума за политическо убийство, следва да си зададем въпроса: Cuo Bono? Кому е изгодно? Кой би могъл да натрупа активи от отравянето на Литвиненко?

Със сигурност тове не е Путин. Защото смъртта на Литвиненто позволява подозренията да паднат върху него, Кремъл и КГБ (който днес се нарича ФСБ), че се връщат към терористичните методи на Сталин, изпращал в чужбина агенти за да да ликвидират враговете му – достатъчно е да си спомним убийството на Лев Троцки в Мексико през 1940.

Но каква полза би могъл да има Путин от убийството в Лондон на отявлен противник на неговия режим, който току що бе получил британско гражданство? Защо му е на руския президент, намиращ се на върха на популярността си и играещ много сериозна роля в световната политика, чиято страна получава огромни доходи от петролните продажби, да рискува конфликт с всички западни държави, нареждайки подобно публично убийство на човек, който вероятно наистина е досаждал на режимма му, но не е представлявал реална опасност за него?

В края на краищата, сензационните обвинения на Литвиненко по адрес на Кремъл – за това, че взривовете в московските квартали са били организирани не от чеченските терористи, а от КГБ, за да се намери необходимият casus belli за началото на войната в Чечения, или пък че на него самия е било възложено да убие олигарха Березовски, бяха лансирани още през 90-те години на миналия век. Напоследък малцина възприемаха Литвиненко сериозно, също както и твърденията му, че КГБ е забъркан в атентатите от 11 септември, или в скандала с карикатурите на пророка Мохамед в един датски вестник, провокирали огромно недоволство в мюсюлманския свят.

Въпреки това, когато слушаш коментарите на някои анализатори по BBC или Fox News, възниква усещането, че Путин едва ли не със собствените си ръце е сипал отровата на Литвиненко. Кой друг, задават те риторичния въпрос, би могъл да получи достъп до полоний 210 – редкият радиоактивен елемент, използван за убийството му? Кой друг би могъл да има мотиви да отстрани бившия агент на КГБ, посветил живота си на разобличаването на престъпления на Кремъл?

Нещо повече, непосредствено след смъртта на Литвиненко, неговият съратник в кампанията срещу Путин, Алекс Голдфарб, вече четеше предсмъртната му декларация, съдържаща преки обвинения срещу Путин: „Можете да накарата един човек да замълчи, но шумът от протестите на света цял живот ще отеква в ушите ви господин Путин... Можете да ме накарате да млъкна, но това мълчание ще ви струва скъпо. Вие ще покажете цялото си варварство и жестокост – за което ви упрекват най-яростните ви критици”.

Прекалено логична и многословна реч за човек, умиращ в страшни мъки! Но, ако авторът на тази декларация не е Литвиненко, кой е тогава? Всичко това ме тласка към извода, че Путин съзнателно бива обвиняван за престъпление, което не е извършил. И тук отново възниква въпросът, ако не той е дал заповедта за убийството, тогава кой го е направил?

Кой друг би могъл да разполага с полоний 210? Кому би било изгодно да убие Литвиненко за да превърна Путин в международен парий? Впрочем, тези въпроси започват да си задават и в Скотланд Ярд, където към версията за участието на Путин в тази загадъчна история се отнасят все по-скептично.

Последиците от смъртта на Литвиненко – сянката на подозрението, паднала върху Путин и охлаждането в отношенията между Русия и Запада, можеха да се очакват. Затова нека пак се запитаме – кому е изгодна дискредитацията на руския президент. Кой е заинтересоват от възобновяването на студената война?

Без съмнение, към това се стремят най-вече олигарсите и „бароните-разбойници”, като Березовски, които или избягаха от страната, или бяха арестувани, а мнозина от тях изгубиха и огромните си състояния, натрупани в периода на разпадането на Съветския съюз. Всички те мразят Путин и мечтаят за свалянето му. Между другото, и Голдфарб, и Литвиненко, също се ползваха от покровителството на милиардера Березовски.

С такъв мотив впрочем, разполагат и екстремистите измежду сътрудниците на КГБ – бивши и настоящи, недоволни от това, че Путин не им обръща внимание и мразещи Литвиненко – те биха могли да са авторите на посланието, написано с полоний 210 – това очаква всеки, който предаде нас, или „майка Русия”.

Скотланд Ярд все още не квалифицира разследването си като дело за убийство, там не изключват напълна и версията за „операция „Мъченик””, т.е. за самоубийство, представено като насилствена смърт с доброволното съгласие на самата жертва. Контролираната от Путин руска преса, наред с хипотезата за заговор на олигарсите, целящ да дискретидира президента и да влоши отношенията между Русия и Запада, лансира тъкмо тази хипотеза.

Само че тази версия не изглежда убедително: Литвиненко беше сравнително млад, малко повече от 40-годишен. Той беше женен, имаше и две деца. Разбира се, мъчителната агония пред очите на целия свят би го превърнало в знаменитост – във фигура по-известна дори от Георги Марков – българският интелектуалец, убит в Лондон през 1979 с отрова, скрита в чадър, но самият Литвиненко не би могъл да се наслади на тази слава.

Разследването, което провежда Скотланд Ярд, е изключително важно за Америка. Резултатите от него, вероятно, ще ни позволят по-добре да разберем характера на човека, когото Джордж Буш навремето нарече свой приятел, както и да видим, кои са истинските врагове на Америка, опитващи се да възродят студената война, а може би да ни тласнат и в истински „горещ” военен сблъсък с Русия.

* Известен американски консервативен политик и бивш кандидат за президент на САЩ