22
Пон, Юли
22 New Articles

НАТО в навечерието на срещата в Рига

Актуално
Typography

Както е известно, на 28 и 29 ноември т.г., в латвийската столица Рига, ще се проведе поредната среща на НАТО. На нея вероятно ще бъде обсъдено и разполагането на американски военни обекти на територията на новите страни-членки на пакта, както и качествено новите моменти в неговата дейност.

В тази връзка, някои западноевропейски анализатори отбелязват, че американската опека над новите членки на НАТО от Източна Европа вече е довела до това, че те са загубили част от своя суверенитет, след разполагането на военни бази на САШ на тяхна територия. Нещо повече, евентуалното изграждане на елементи от новата американска противоракетна отбрана на територията на Полша и Чехия, рискува да превърне тези две страни в обекти на ответни удари от страна на вероятните противници на Америка.

Паралелно с това се планира разполагането на съвместни бази на Пентагона и НАТО в седем постсъветски републики: от Прибалтика, Украйни и Грузия, до Азербайджан и централно-азиатските държави. Вероятна последица от това ще бъде ремилитаризирането на руско-американските отношения с всичките и негативни последици, които, както показва историята, ще засегнат най-вече Европа.

Днес американско ядрено оръжие е разположено в Белгия, Германия, Холандия, Италия, Турция и Великобритания. Според директора на отдела за ядрена политика и планиране на отбраната на НАТО Гай Робъртс: „Разполагането на ядрено оръжие на САЩ в Европа e една от формите на споделяне на отговорността между държавите-членки на НАТО. Това укрепва процеса на консултации и гарантира специфичната трансатлантическа връзка, между страните от пакта”. От това изявление обаче следва, че ядрено оръжие може да бъде разположено във всяка страна от НАТО, включително и на територията на новите членки, както и на тези, които тепърва ще се присъединят към алианса.

Потенциалните кандидати за членство в НАТО, да не говорим за страните-членки, са принудени да участват в мисиите в Близкия изток (включително Ирак) и Афганистан, а също – да участват и в други военни операции, по искане на САЩ. В същото време, държавите от т.нар. „Стара Европа” демонстрират все по-ясно несъгласието си по въпроса за усилването и реконфигурацията на своето военно присъствие в Афганистан и, на практика, вече почти са го прекратили в Ирак. Това е свързано най-вече с факта, че те не приемат лансираната от Белия дом идея за предимството на военната сила в борбата със съвременните предизвикателство и заплахи, сред които е и международният тероризъм. Според американските стратези, мястото им следва да бъде заето от новоприетите страни-членки на НАТО.

Междувременно, в навечерието на срещата на НАТО в Рига, редица анализатори и експерти от балтийските държави изразяват известно разочарование от членството на своите страни в пакта. Според тях, повечето източноевропейски страни са се стремели да станат част от „старата НАТО”, участието в която гарантираше тяхната сигурност, без да им налага някакви допълнителни задължения. Днес обаче, с приетите допълнения към чл. 5 от Северноатлантическия пакт, които задължават членките на алианса да предоставят свои военни контингенти за провеждани от НАТО операции извън зоната на неговата традиционна отговорност, ситуацията се променя радикално. Отбелязва, че ако в хода на тези операции бъдат дадени значителен брой жертви, това би променило значително общественото настроение в страните-членки към Организацията на северноатлантическия договор, което пък може да доведе до нейната дестабилизация. В тази връзки си струва да припомним и, че от началото на 2006 САЩ и НАТО са дали 140 убити в различни мисии, с участието на пакта.