14
Съб, Дек
4 New Articles

Бъдещето на Косово и балканската сигурност

Актуално
Typography

На 9 октомври т.г. специалният пратеник на ООН за статута на Косово Марти Ахтисаари изрази сериозните си съмнения, че все още е възможно да се постигне решение за бъдещия статут на Косово по пътя на преговорите (1) .

Причината е, че според него позициите на косовските албанци и сърбите остават „диаметрално противоположни”. В тази ситуация се засилва натискът на САЩ върху Белград и Брюксел за предоставяне на независимост на областта още преди края на настоящата година. Така, след посещението си във Вашингтон, през септември 2006, сръбският президент Борис Тадич заяви, че американският държавен секретар Кондолиза Райс е декларирала пред него стремежа на Вашингтон да ускори вземането на подобно решение (2) . Междувременно, опирайки се на тази подкрепа, лидерите на косовските албанци вече се заеха с изграждането на управленските структури на бъдещо независимо Косово. При това стремежът на европейските представители да насочат усилията им към формирането на демократични институции на властта, се сблъсква с твърдото намерение на част от косовския политически елит да даде предимство на изграждането на силовите структури на бъдещата държава, виждайки в тях основния атрибут на всяко независимо държавно образувание. Показателно е също, че въпреки официално декларираният стремеж за интеграция в ЕС, бъдещата армия на Косово ще бъде въоръжена почти изключително с американско оръжие и военна техника.

Плановете на Прищина за развитие на силовите структури и укрепване на военния капацитет, при очевидната липса на външна заплаха за областта, не могат да не тревожат правителствата на съседните на Косово държави, където има райони, компактно населени с етнически албанци. Особено безспокойство предизвикват плановете на някои радикално настроени кръгове в косовския политически елит, които изглежда все още не са се отказали от утопичната идея за създаването на т.нар. «Велика Албания», в чиято основа поставят именно Косово, планирайки на първо време обединението му с Албания, а по-късно – и евентуалното присъединяване на населените с етнически албанци райони на Македония. Същите среди претендират да играят ролята на «покровители» на албанските малцинства в Северна Гърция, Южна Сърбия и Черна гора.

Тук трябва да припомним, че макар Косово все още да не е независима държава, местните лидери вече за явиха претенции за промяна на границите със съседите. Така, в изявление пред албанската телевизия Алсат, косовският президент Фатмир Сейдиу заяви, че след обявяването на независимо Косово трябва да се демаркира границата му с Македония. В отговор, през септември 2006, македонският външен министър Антонио Милошоски призова «властите в Косово да покажат, че признават границите в региона» (3) . Горе долу по същото време, в хода на парламентарните избори в Черна гора, местните власти арестуваха деветима косовари (трима от които американски граждани), обвинявайки ги в подготовката на терористични акции.

Безспокойство сред съседните на Косово балкански държави предизвиква и активността на организираната престъпност в областта. Както отбеляза преди време, в разговор с Ари Фарнъм от авторитетното списание Christian Science Monitor , един американски чиновник в Прищина: „Някои страни си имат мафия, но в Косово мафията си има държава. Имайки предвид растящата активност на ислямистките екстремисти и групите на Ал Кайда в и около Косово, тази ситуация може да се превърне в реална заплаха за европейската сигурност” (4) . Същата теза, впрочем, развива и Том Уолкър, посетил Прищина през април т.г. като кореспондент на британския Sunday Times (5), както и Шери Госет от CNSNews (6). На свой ред, по време на международната конференция, посветена на проблемите с наркотиците и провела се през май т.г. във Виена, директорът на Европол Макс-Петер Рацел, подчерта, че сред главните проблеми в тази сфера е дейността на косовката наркомафия (7) . Сегашните управляващи в Прищина очевидно не могат да се справят с организираната престъпност, още повече, че срещу част от тях периодично биват отправяни обвинения за извършени в миналото военни и други престъпления. Така, през юли 2006, бившият канадски посланик в Белград Джеймс Бисет открито обвини в американския Washington Times сегашния косовски премиер Агим Чеку, че е участвал в убийствата на цивилни граждани по време на гражданската война в бивша Югославия през 90-те години на миналия век (8) . Пак в тази връзка си струва да припомним и, че предишният косовски министър-председател Рамуш Харадинаи е изправен пред Международния трибунал в Хага, където трябва да отговаря по 37 различни обвинения, всяко от които може да му донесе доживотна присъда (9) .

Всичко казано дотук поставя под въпрос необходимостта от незабавно предоставяне на независимост за Косово. Както отбеляза през септември т.г. в Ереван (по време на семинара за приноса на Балканския политически клуб в процеса на разширяване на ЕС) бившият български президент Жельо Желев, обявяването на независимо Косово може да се окаже опасен прецедент, тъй като на Балканите в почти всяка държава има народи, които живеят в непосредствена близост до границита с „родната си държава”. Той нарече Косово, „Нагорни Карабах на Балканите” и посочи, че в случай на превръщането му в независима държава някои народи от региона могат също да поискат суверенитет, аргументирайки желанието си с правото на самоопределение. За пример, експрезидентът Желев посочи границата между Албания и Гърция, където живеят около милион албанци, както и Румъния, в която живеят около два милиона унгарци. „За Балканите, Косово е трудно разрешим проблем и очевидно не може веднага да се намери решение, което да е приемливо за всички страни, докато времето носи със себе си нови варианти на решение” – подчерта той, изразявайки надежда, че ситуацията би се променила, когато всички балкански страни се присъединят към ЕС, тъй като тогава границите няма да имат същото значение, както днес (10) .

На свой ред, откривайки софийската среща на контактната група за Косово, провела се през септември т.г., българският външен министър Ивайло Калфин заяви, че окончателният статут на Косово трябва да гарантира сигурност и стабилност на Балканите и в цяла Европа. Той бе категоричен, че статутът на Косово не трябва да дава възможност за нестабилност в региона. Според него, преговорите за бъдещето на областта следва да продължат, защото потенциалът им не е изчерпан. Министър Калфин подчерта, че България споделя виждането, че преговорите трябва да бъдат насочени в четири основни посоки – децентрализация на областта, опазване на културно-историческото наследство и религиозните храмове, икономическите проблеми и защитата на малцинствата. Той изрично потвърди, че никой в региона няма да търпи правителството на Косово да е свързано с организираната престъпност, фундаментализма, трафика на хора, наркотици и оръжия (11) .

Казаното дотук потвърждава тезата, че Косово не е готово за трансформирането си в истинска независима държава. От друга страна, връщането на областта в състава на Сърбия, пък дори и в рамките на достатъчно широка автономия, не изглежда постижимо. Затова реализмът изисква запазването на сегашния международен протекторат в Косово достатъчно дълго време, през което да бъдат постигнати и очертаните по-горе цели. Впрочем, дори и бившият албански премиер Фатос Нано, който е убеден привърженик на независимо Косово, отбелязва в миналогодишното си интервю пред израелския журналист Арон Клайн от WorldNetDaily , че евентуалната независимост на областта може да бъде постигната само в хода на преговорите за присъединяването и към ЕС, но не и преди това присъединяване да стане факт (12) . Което отново налага извода, че всички разговори за обявяване на независимо Косово още преди края на 2006, или пък скоро след това, са не само контрапродуктивни, но и опасни за сигурността в региона и в Европа.

Бележки:

1. Agence France - Presse, 09.10.2006

2. Information Agency Focus , 08.09.2006.

3. Information Agency Focus , 07.09.2006.

4. Farnam A., Gun culture stymies the UN in Kosovo, The Christian Science Monitor, 26.09.2003.

5. Walker T., Albanian gangs running Kosovo, The Sunday Times, 11.04.2006.

6. Gosset S., Whistleblower: Kosovo “owned” by Albanian Mafia, NewsMax.com, 27.09.2005.

7. Netinfo , 01.06.2006.

8. Bisset J., Balkan realities : Who's responsible for War Crimes in the former Yugoslavia ? , The Washington Times, 20.07.2006.

9. Pond E., Kosovo and Serbia after the French Non , The Washington Quarterly, Autumn, 2005.

10. Information Agency Focus , 18.09.2006.

11. Information Agency Focus , 11.09.2006.

12. Klein A., Albania ' ready to join international community – interview with prime minister Fatos Nano. WorldNetDaily.com, 01.06.2005.

* Център за анализи на сигурността на Балканите