13
Пет, Дек
5 New Articles

Хероиновата демокрация

Актуално
Typography

Един от най-сериозните, свързани с Афганистан, проблеми, пред които е изправена световната общност, си остава бумът в производството на наркотици. Именно този отрасъл е най-печелившата сфера на дейност, както за военните командири, така и за обикновените селяни, осигурявайки в същото време над 50% от брутния национален продукт на страната. Да не говорим, че хероинът отдавна се е превърнал в основния източник на доходи за талибаните и терористите от „Ал Кайда”. Смята се, че годишно от Афганистан се изнасят наркотици за 30 млрд. долара.

Според авторитетни западни експерти, и през 2006 афганистанските власти няма да предприемат решителни и мащабни действия за унищожаване на маковите плантации, предпочитайки, както и досега, да се ограничат с локални „показателни” операции, предназначени най-вече за успокояване на световната общественост. По правило, те са еднократни и повече пропагандни, т.е. не дават съществени резултати. При това, този тип операции са слабоефективни и поради изтичането на информация, още при планирането им, което се обяснява с факта, че в наркобизнеса са въвлечени много високопоставени афганистански чиновници.

Обикновено определяме сегашния режим в Афганистан като „демократичен”. Но, независимо от политическите му характеристики, истанате е, че правителството на тази страна съществува най-вече от производството и износа на наркотици. И дори американците не го отричат. Тоест, днешен Афганистан спокойно би могъл да се определи като „хероинова демокрация”. Там хероинът се произвежда в пълно съответствие с демократичните норми, без да бъдат засегнати правата на гражданите на свободен Афганистан и после се продава на световните пазари, пак в съответствие с правилата на пазарната търговия и под погледа на САЩ и НАТО, поели мисията да наложат демокрацията в страната.

Западните политици също признават, че производството и продажбата на наркотици в Афганистан драстично е нарастнало, именно след свалянето на режима на талибаните. Днес производството и контрабандата на наркотици в страната са се превърнали в свръхпечеливш бизнес. В тази сфера за заети около 2,3 млн. афганистанци, които изкарват дневно по 7 долара, т.е. два пъти повече отколкото един неквалифициран местен работник.

Сред основните причини за бума на наркопроизводството в Афганистан, експертите сочат, на първо място, слабостта на централната власт, която е откъсната от местните реалности, липсата на законова база, крайно слабата ефективност на силовите структури и активното противодействие срещу мерките за ограничаване на наркобизнеса от страна на местното население. В същото време анализатори на НАТО констатираха укрепване на координацията между местните престъпни синдикати. Наркобизнесът влияе сериозно върху ситуацията в много провинции на страната, установявайки с помощта на собствените си въоръжени групировки контрол върху значителни части от Афганистан. Командването на частите на НАТО признава, че в този бизнес участват активно и шефовете на местните администрации, а пък за военните командири наркотрафикът е основния източник на финанси за поддържане възможностите на техните „армии”.

Осъществяваните напоследък в Афганистан от международната коалиция програми за противодействие на наркобизнеса не са особено ефективни и едва ли скоро ще донесат реален резултат. В същото време командването на НАТО отхвърля възможността да използва наличния военен контингент за предприемането на решителни мерки срещу производителите на наркотици, опасявайки се от бунтове, провокирани от наркомафията и нейните покровители в правителството на Афганистан.

Експертите подчертават, че ситуацията в борбата с разпространението на наркобизнеса в Афганистан предизвиква сериозна тревога, от гледна точка на международните усилия за стабилизиране на обстановката в афганистанските провинции. Според тях, британското подразделение, носещо основната отговорност за унищожаването на маковите плантации, разкриване на нелегалните лаборатории за производство на наркотици и локализиране на каналите за износа им, не е постигнало никакви съществени резултати, поради огромния размах в дейността на наркогрупировките и крайно недостатъчните налични сили за борба с тях. Поради това, местните въоръжени банди, както и ислямистите, продължават да разполагат с много сериозни възможности да използват доходите от наркотрафика за покупката на оръжия, пропаганда и набиране на нови кадри. Освен това, командването на НАТО отбелязва наличието на „тревожни сигнали” за опити в престъпната дейност на наркокартелите да бъдат вербувани и военнослужещи от чуждестранните миротворчески части и, в частност, американци. Не се изключва, че наркомафията разработва нов канал за директна доставка на наркотици на Запад, като за целта се използват американските военни самолети и с активното участие на вече вербувани „дилъри” измежду американските военнослужещи в Афганистан.

Според командването на коалиционните сили в страната, всичко това доказва необходимостта от изработването на нов комплексен подход за борба с наркопроизводството и наркотрафика в Афганистан с участието на държавите, разполагащи с необходимия потенциал за това. Още повече, че според него, възможностите на умиротворителния контингент и тези на афганистанското правителство и армия, очевидно не са достатъчни.

Мнозина експерти пък смятат, че успехът в борбата с наркоикономиката в Афганистан изисква създаването на стабилно правителство в страната, начело с достатъчно авторитетен, образован и решителен политик, ползващ се с широката подкрепа на местния елит, а не само на военната сила на САЩ и НАТО, както и изграждането на действени органи на властта в провинциите, готови да работят за разрушаването на структурата на наркопроизводството и преодоляване на бедността, глада и безработицата и възстановяването, с международна подкрепа, на разрушената национална икономика. Защото, в крайна сметка, без унищожаването на инфраструктурата на афганистанския наркобизнес е невъзможна и успешната борба с международния тероризъм.

Отчитайки сложността на проблема в Афганистан, специалистите сочат положителния опит на съседен Пакистан в тази област. През 70-те и 80-те години на миналия век, тази страна бе сред най-големите производители и износители на хероин: в края на 70-те, като там годишно се произвеждаха по 800 тона наркотици. През втората половина на 80-те обаче, правителството на Зия Ул Хак предприе сурови мерки за унищожаването на опиумното производство, като за целта беше използвана дори военна авиация и ,в крайна сметка, тя бе постигната.