13
Пет, Дек
5 New Articles

Предислокацията на американските бази поражда въпроси

Актуално
Typography

Активната американска политика за предислокация на военните бази на САЩ в страните от Централна и Източна Европа се следи с нарастващо безспокойство от правителствата на повечето страни от т.нар. „Стара Европа”.

Сред експертите от ЕС се дискутира проблемът, че разполагането на американски военни обекти на територията на новите членки на НАТО и кандидатки за членство в ЕС, където контролът върху тяхната дейност ще бъде значително по-слаб поради проамериканската политика на местните правителства, може да превърне въпросните територии в „сиви зони” в рамките на обединена Европа, както и да провокира нови скандали, подобни на този с тайните затвори, създадени от специалните служби на САЩ. Освен това, възникването на подобна ситуация ще ерозира единната европейска правна система, както и авторитета на Европейския съюз, като цяло.

Сериозна загриженост сред специалистите от Западна Европа предизвиква, в частност, несъответствието между редица параграфи от сключеното по време на посещението на Кондолиза Райс в Букурещ споразумение за разполагане на американски военни бази в Румъния, и европейските критерии в сферата на сигурността и отбраната. В тази връзка се отбелязва, че някои моменти от американско-румънското споразумение, фактически извеждат американските военни от националната и европейска юрисдикция. Така например, в него се гарантира пълна свобода на движение на военните кораби и всички транспортни средства на САЩ, които не подлежат на какъвто и да било контрол и проверки от страна на румънските власти. Освен това, предвижда се, че проблемите и спорните моменти, които могат да възникнат при практическата реализация на споразумението, ще се решават чрез консултации само между САЩ и Румъния и няма да се предават на национални или международни съдилища, нито пък на трета страна – включително и на ЕС. Според западноевропейските експерти, с подписването на подобно споразумение, САЩ на практика са „подложили динена кора” на Букурещ, създавайки му сериозни проблеми в навечерието на окончателното решение за сроковете на приемане на Румъния в ЕС.

В същото време, плановете за приемането на Украйна в НАТО предизвикват растяща загриженост и опасения в Москва. Установяването на нови граници с пакта почти по целия западен периметър на Европейска Русия може да провокира предприемането на твърди контрамерки от страна на Кремъл. От друга страна, почти 80% от украинците (според многобройните допитвания, извършени през последните години) се противопоставят на присъединяването към НАТО, смятайки, че това би довело до ръст на военните разходи, както и, че липсва сериозна външна опасност срещу сигурността на страната. Освен това, според тях, тезата на част от украинския елит, че евентуалното членство в НАТО е само междинен етап къч мечтаното присъединяване към ЕС, което пък ще успокои регионалните и етнически противоречия в Украйна, не издържа сериозна критика. Така, независимо, че Испания например, отдавна е членка на ЕС, тя не само не съумя да реши проблема със своето баско малцинство, но към него се добави и проблемът с Каталуния. Същото се отнася и за противоречията между северните и южни региони на Италия, или пък за корсиканския проблем във Франция. В конкретния случай с Украйна, ситуацията в това отношение по-скоро ше продължи да се влошава, поради факта, че към не до край решеният спор между Киев и Москва в енергийната сфера, ще се прибавьт и редица чисто вътрешноукраински проблеми и, в частност, тези, касаещи правата на различните национални малцинства (статута на руския език, националната идентичност на кримските татари и т.н.), които ще търсят подкрепа именно от ЕС.

Западноевропейските експерти оценяват критично и готовността на правителствата на редица източноевропейски държави да приемат на своя територия американски военни бази, следвайки конюнктурните си политически амбиции и получавайки срещу това крайно незначителни и нетрайни политически изгоди. Експертите виждат в очерталата се между някои правителства от Централна и Източна Европа своеобразна „надпревара” за поставяне на собствената страна в максимална зависимост от САЩ, доказателство за липсата на зрелост и далновидност в политиката на новите членки на НАТО и ЕС, което пък може да ерозира и без това крехката структура на единната европейска политика в сферите на сигурността и отбраната. Подчертава се, че източноевропейските държави няма да могат да контролират дейността на американските ракетни комплекси и фактически ще се превърнат в преден пост на САЩ в Европа. С други думи, при хипотетичен ядрен конфликт (включително с Иран) тези страни, макар и да не са агресор, ще бъдат ангажирани в него, с всички произтичащи от това отрицателни последици за собствената им сигурност.

Освен това, в рамките на процеса по създаването и последващото развитие на европейската подсистема от американската система за противоракетно отбрана, ще се появи необходимостта от разгръщането на редица екологично опасни обекти, като например мощни радиолокационни мрежи, прехващащи ракети с ядрени заряди, или пък пунктове за зареждане с химически реагенти на бойните лазери с въздушно базиране. Засега обаче, този важен въпрос съзнателно не се дискутира от официалните власти и остава извън полезрението на екологичните организации и съответните парламентарни комисии.

Осигуряването на процеса на функциониране на обектите на американската противоракетна отбрана в държавите от Централна и Източна Европа ще изисква и значителен разход на ресурси, особено на енергоносители. В тази връзка новите членки на НАТО, изпълнявайки съюзническите си задължения към Вашингтон ще трябва да поемат и значителните разходи по финансирането на енергийното осигуряване на въпросните военни обекти. При положение обаче, че самите те силно зависят от енергийните доставки отвън (и, най-вече, от Русия), тяхната икономика рано или късно би могла да се окаже на ръба на изключително дълбока криза.