06
Пет, Дек
5 New Articles

Кризата в Украйна и предстоящите избори

Актуално
Typography

Според оценки на експерти от ОССЕ, сегашната политическа криза в Украйна е най-сериозната след като Виктор Юшченко зае президентския пост в тази страна. Днес против него се обединяват дори партии, стоящи на диаметрално противоположни позиции, като „Блокът на Юлия Тимошенко”, „Партията на регионите” на Виктор Янукович и Комунистическата партия на Украйна, начело с Петро Симоненко.

В същото време, Юшченко очевидно не разполага ской знае какви собствени резерви за укрепване на позицията си, а спореди проучването, направено през декември 2005 от Украинския център за социални изследвания, доверието към него е спаднало с 37%. Както посочва политологът от Киев Тенгиз Гудава, в редица геополитически концепции Украйна се определя като „буферна държава” между Запада и Русия, но че „буферът” може да се превърне в чак такова „блато” едва ли е предполагал дори Збигнев Бжежински.

Изключително съмнителен изглежда и резултатът от отчаяните опити на Киев да убеди западните си партньори в способността си да промени преобладаващо отрицателното обществено мнение в страната към идеята за присъединяването и към НАТО. Така, на 20 януари т.г., по време на срещата си с украинския външен министър Гриценко, унгарският му колега Шомоди отбеляза, че „за присъединяването към НАТО Украйна трябва да разполага с мощна обществено подкрепа, а вътрешната стабилност е сред основните предпоставки за успешната и евроатлантическа интеграция”. Евентуалното прокарване на решение за членство в пакта, без да се отчитат преобладаващите в Украйна антинатовски (и нарастващи проруски) настроения, може да постави страната на ръба на разпада с всички произтичащи от това негативни последици за европейската стабилност.

Според последните социологически изследвания, само 12,3% от украинците смятат, че Киев трябва да се присъедини към НАТО и ЕС, докато 47% са на мнение, че Украйна следва да продължи да се развива като независима държава. Населението на южните и източни региони на страната (където живеят голям процент етнически руснаци) се отнася враждебно към Северноатлантическия пакт. Там събират подписи за провеждането на национален референдум, опитвайки се да попречат на присъединяването на страната към пакта (до момента са се подписали над един милион души).

Освен това, евентуалното решение Украйна да бъде поканена в НАТО несъмнено ще трябва да отчете и негативната реакция на Русия. Тоест, освен, че ще трябва да финансира новия си съюзник, преживяващ сериозна системна криза, ръководството на пакта ще трябва да приеме и допълнителни стъпки за възстановяване на стратегическите си отношения с Москва. Както отбелязва Тед Карпентър в статията си „Защо да дразним руската мечка” (публикувана на 20 януари т.г. на сайта на Института Като – един от мозъчните центрове на управляващата в САЩ Републиканска партия), Западът би могъл да продължи да настоява за поредното разширяване на НАТО, напук на руската позиция, но подобен курс едва ли е разумен, ако Вашингтон все още разчита на сътрудничество с Москва в решаването на такива важни проблеми като неразпространението на оръжията за масово поразяване, борбата с тероризма или други жизненоважни за сигурността на самата Америка въпроси.

Помощникът на генералния секретар на НАТО Мартин Ердман смята, че в обозрима перспектива Киев би следвало да се концентрира върху такива проблеми като демаркирането на морската си граница с Русия. Впрочем, Украйна има погранични проблеми и с Румъния (за островите в устието на Дунав). Според Ердман, наличието на нерешени гранични проблеми сериозно би затруднило евентуалното интегриране на Украйна в евроатлантическите структури. Като пример той дори цитира негативния опит с присъединяването на балтийските постсъветски републики, отбелязвайки, че в Брюксел започва да се налага мнение, че въпросът за приемането на нови страни-членки следва да се разглежда едва след предварителното решаване на всичките им гранични проблеми.