08
Нед, Дек
5 New Articles

Новият санитарен кордон

Актуално
Typography

Напоследък Полша, Украйна и балтийските държави активизират антируската реторика, с чиято помощ се опитват да си създадат на Запад имиджа на „страни с трагична историческа съдба”, превръщайки го във фактор на своята външна политика, с чиято помощ да си гарантират по-добри позиции в ЕС и НАТО, за сметка на интересите на останалите членки от Източна Европа, сред които е и България.

В същото време обаче, постоянно раздухваната тема за компенсациите за „съветската окупация”, наред с очертаващите се териториални претенции към Русия, нямат кой знае каква правна перспектива, но пък, за сметка на това, могат да реанимират многобройните „страни вражди” и противоречия, тлеещи между европейските държави от региона. Те, в частност, биха могли да стимулират претенциите на различните дружества на потомците на изселеното след Втората световна война от Източна Европа германско население. Всъщност, споменатите по-горе страни едва ли имат повече основания от останалите европейски държави (включително Русия, или пък България) да се представят за жертви на политическите решения от миналото. Ако подобна тенденция се задълбочи, ЕС рискува да затъне в хаоса на взаимните претенции, който да го тласне далеч назад в развитието му.

Антируската реторика все по-често и все по-безотговорно се използва от някои политици във Полша, Украйна и Прибалтика, за чисто вътрешнополитически цели, включително в борбата за гласовете на избирателите. С нейна помощ те се надяват да отвлекат вниманието на съгражданите си от проблемите (а нерядко и от провалите) в икономическата и социална сфери, както и да оправдаят откровено националистическата си политика и нарушаване правата на своите рускоезични малцинства.

Неконструктивната политика на Варшава, Вилнюс, Рига и Талин спрямо Москва вече рефлектира негативно върху своите инициатори, които (след руско-германското решение за изграждането на Северноевропейския газопровод) се оказаха в периферията на пазара за транзитни услуги на руските енергоносители. Последното несъмнено би се отразило зле и върху интересите на редица други държави от т.нар. „Нова Европа”, чиито икономики и без това се сблъскват с редица сериозни проблеми. Полските и балтийски политически лидери би трябвало да са наясно, че централата на ЕС в Брюксел вероятно ще им потърси сметка за изпуснатите възможности за ускоряване развитието на европейската икономика, както и че това би влошило отношението към тях на страните от „Стара Европа”.

Експерти от Европейската комисия вече заявиха, че очакват ръст на националистическите тенденции в полската външна политика, след като властта там бе поета от партията „Право и справедливост”. Според тях, тези тенденции могат да се изразят в предявяването на нови политическо-икономически, исторически и други претенции към съседите на Полша, и най-вече към Германия, Русия, Беларус и Украйна. В частност, определени кръгове от новата управляваща партия вече обсъждат въпроса за предявяване на официален иск срещу Берлин за разрушаването по време на Втората световна война на Варшава и други полски градове от немската армия. Последното обаче само ще стимулира активизацията на крайната националистическа десница в Германия, която освен към Полша има определени претенции и към Чехия и Словакия. При това едва ли ще може да се разчита на конструктивен диалог между новите полски лидери и съседните държави. В тази връзка, мнозина отбелязват, че полската политика оказва негативно влияние и върху интересите на съседни страни като Словакия, провокирайки нестабилност, както в региона, така и в ЕС, като цяло.

От друта страна, опитите на Киев да превърнев в международен въпрос събитията, свързани с глада в редица региони на бившия Съветски съюз в началото на 30-те години на миналия век, използвайки ги като повод за поредна антируска кампания, имат очевидно тенденциозен и конюнктурен характер и целят да потвърдят прозападния курс и стремежа за членство на Украйна в НАТО. Избраната от Киев схема всъщност повтаря балтийския модел, в резултат от чиято реализация ЕС се сблъска с редица дългосрочни проблеми, касаещи отношенията между Брюксел и Москва. Сегашната украинска политика само може да влоши допълнително ситуацията. Не е тайна, че въпросът за „отговорността на Москва за глада в Украйна отпреди 70 години” бе повдигнат в пряка връзка с кризата с доставките на руски природен газ, в чието решение Киев се опитва да ангажира и ЕС.

По повод на трагичните събития от началото на 30-те години на миналия век си струва да отбележим, че тогава гладът засяга не само Украйна, но и редица руски области и причина за него е не националната, а погрешната икономическа политика на Сталин и неговите (включително и украински) местни сатрапи. Истината е, че Русия и руското население също са жертва на тази политика, като често са били и в по-тежко положение от другите републики на бившия Съветски съюз. Затова не можем да очакваме, че руският парламент някога би признал отговорността на сегашната руска държава за сталинските експерименти.