04
Съб, Апр
7 New Articles

Украйна и НАТО – българската позиция

Актуално
Typography

Както е известно, президентът и правителството на Украйна са привърженици на ускорената интеграция на страната в Северноатлантическия алианс, макар тази идея да не се подкрепя от повечето жители на страната.

Мнозина от тях се опасяват, че приемането на стандартите на пакта от украинската армия ще изисква огромни финансови разходи, което няма как да не се отрази и на жизненото равнище в страната. Влиятелни политически кръгове смятат, че за успешното сътрудничество на Украйна със Запада, не е толкова от значение включването в НАТО, колкото изграждането на ефективна икономика и решаване на изострилите се през последните месеци социални проблеми. Освен това, предприемането на практически инициативи за ускоряване процеса на присъединяването към пакта, значително би усложнило вътрешнополотическата ситуация, провокирайки нова конфронтацията между западната и източната (населена предимно с етнически руснаци) части на страната, което на свой ред би укрепило позициите на привържениците на разделянето на Украйна.

Евентуалното членство на Украйна в НАТО би предизвикало рязката реакция на Москва и ще доведе до ново влошаване на отношенията между Русия и пакта. Като ответна мярка, Москва вероятно ще преустанови досегашната си практика на отстъпки при заплащането на руските суровини и енергоносители за Украйна, което пък би се отразило крайно негативно на основните отрасли на местната икономика – включително отбранителната промишленост и сферата на високите технологии. В подобна на ситуация за властите в Киев ще стане още по-трудно да се справят с проблемите, свързани с влошаването на икономическото положение на хората, криминализацията на обществото, в резултат от което може да се очаква и рязко увеличаване на потока от нелегални украински емигранти към съседните държави.

Киев очевидно разчита, че влизането в НАТО ще улесни решаването на сложните икономически проблеми на Украйна, включително и за сметка на съседните страни. Така, украинското правителство ще се опита, с помощта на САЩ, да уреди транзитните доставки на каспийски петрол по тръбопровода Одеса-Броди. В Киев обаче не отчитат обстоятелството, че за този транзит претендират също Турция (след откриването на петролопровода Баку-Джейхан), Румъния, Гърция и България (след изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис).

Имайки предвид слабостта на украинската икономика и жалкото състояние, в което се намира армията, страната ще трябва да получи значителна финансова подкрепа от НАТО, което обаче автоматично ще доведе до намаляване финансирането на останалите източноевропейски членки на пакта, включително и на България.

Всички тези факти едва си могат да бъдат пренебрегнати при определянето на българската позиция за евентуалното приемане на Украйна в НАТО.