25
Сря, Ное
27 New Articles

Москва между Брюксел и Вашингтон

Актуално
Typography

В очакване да се превърне в център на евразийската интеграция, Русия внимателно балансира между ЕС и САЩ

Състоялата се през март 2005 в Париж среща между френския президент Ширак, руския му колега Путин, германския канцлер Шрьодер и испанския премиер Сапатеро, бе поредното доказателство за сходството в позициите им по редица ключови международни проблеми, както и стремежът им съвместно да се противопоставят на глобалната американска хегемония. Срещата демонстрира интереса на водещите държави от т.нар. “Стара Европа” да работят съвместно с Русия за формирането на нов многополюсен свят, като алтернатива на еднополюсния модел, лансиран от Съединените щати след края на студената война.

В същото време, резултатите от последното посещение на Джордж Буш в Европа сочат, че въпреки опитите на Вашингтон да възроди евроатлантическата солидарност и укрепи връзките от двете страни на Атлантика, доскорошните му европейски съюзници не демонстрират необходимата готовност за това. Позицията на държавите, които навремето положиха основите на Европейския съюз, и които днес разглеждат новите страни-членки от Централна и Източна Европа като “петата колона” на Америка на континента и “тежко бреме” за неговата икономика, не е еднозначна. Макар че Париж и Берлин все още не са готови да се откажат напълно от евроатлантическата солидарност, те очевидно не желаят и да приемат налаганите от САЩ принципи на т.нар. “нов световен ред”. Косвено потвърждение за това е и присъединяването на Мадрид към вече оформилата се ос Париж-Берлин-Москва. Както е известно, след терористичните акции от 11 март 2004 и последвалата победа на социалистите на парламентарните избори, антиамериканските настроения в Испания силно се радикализираха.

Освен това напоследък на преден план излизат американско-европейските противоречия относно ядрената програма на Ислямска република Иран. Еввропейците (включително руснаците) се придържат към тезата, че диалогът са Техеран следва да продължи (особено в икономически план) за да не се дестабилизира окончателно Близкият изток, вместо (както доскоро предлагаше Вашингтон) иранските ядрени обекти да бъдат унищожени с удари от въздуха.

Горчивият опит от Ирак принуждава американската администрация да се съобразява с популярността на идеята за многополюсния свят и да се опита да легитимира възможните си бъдещи силови действия срещу режима на аятоласите, получавайки подкрепата на съответните международни институции. В сегашната ситуация обаче, нито ООН, нито ЕС, нито дори НАТО (където Вашингтон продължава да доминира), не демонстрират особено желание да поемат отговорността за последиците от американския твърдолинееен подход в борбата с международния тероризъм. Още повече, че резултатите от нея съвсем не са еднозначни, а в редица случаи действията на САЩ имат по-скоро обратен ефект. Да не говорим, че в Европа изпитват панически страх от изостряне на напрежението в регионите, разположени в непосредствена близост до Стария континент.

На свой ред Съединените щати са крайно раздразнени от намерението на Брюксел да отмени ембаргото на военните доставки за Китай, както и от растящата самостоятелност на европейците във военната област (в частност, разработването на европейската система за геопозициониране “Галилео”, позволяваща на ЕС да се откаже от услугите на аналогичната американска система, действаща в момента). Същите проблеми съществуват и между Вашингтон и Москва, която американците обвиняват, че сътрудничи прекалено тясно с Китай.

Русия, която предварително акцентира върху неформалния характер на срещата в Париж, не бърза да се ангажира еднозначно с нито един от оформящите се политико-икономически полюси на планета. От друга страна обаче, Москва вероятно разчита с течение на времето да се превърне в един от възможните интеграционни центрове в Евразия. Затова днес тя продължава да балансира ввнимателно между интересите на ЕС и тези на САЩ, ясно съзнавайки собствените си приоритети, които никога не са били и очевидно няма да бъдат тъждествени както с тези на Европейския съюз, така и на Съединените щати.

{rt}