27
Пон, Сеп
0 Нови статии

Украинското членство в ЕС – повече поблеми, отколкото полза?

Актуално
Typography

Заявленията на новоизбрания украински президент Юшченко за необходимостта от приемането на страната в Европейския съюз пораждат доста въпроси. Трудно е да се каже, как би се отразило на Съюза едновременното приемане на Украйна и Турция (сравними по население с Франция), преговорите с която също тепърва предстоят.

Опитите на Киев да се промъкне без да чака в обединена Европа се посрещат със зле прикрита неприязън както от държавите-кандидатки, така и от новите членки, опасяващи се, че ще загубят част от субсидиите на Брюксел, които могат да бъдат преориентирани към Украйна. Освен това те виждат в подобна “извънпланова интеграция” нарушение на основните принципи на ЕС, според които държавите-кандитатки могат да бъдат приети само след като покрият всички европейски критерии, което изисква доста време.

Това е и една от причините за нежеланието на ръководството на ЕС да форсира украинската интеграция. Така преди по-малко от година, тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди подчерта, че шансовете на Киев да влезе в Съюза “са не по-големи от тези на Нова Зеландия”. А през последната година икономическата ситуация в Украйна се влоши. През януари 2005, представителката на Еврокомисията Льо Баи отново подчерта, че украинското членство въобще не стои на дневен ред, защото става дума за много труден процес, изискващ огромни усилия за изпълнение на критериите от Маастрихт. На свой ред европейският комисар Бенита Фереро-Валднер отбеляза в Европейския парламент, че на Украйна не може да бъде предложен дори статута на асоцииран член, тъй като според европейското законодателство, подобен статут предвижда, че въпросната страна рано или късно ще стане и пълноправен член на ЕС. Според Фереро-Валднер, в своята политика за разширяване на Съюза, Брюксел се ръководи най-вече от способността си да интегрира нови членове без това да се отрази на нормалоното му функциониране. То обаче ще бъде поставено под сериозен въпрос, ако не само Турция, но и Украйна влезе в ЕС.

В Брюксел са наясно, че европейската политика спрямо Украйна не бива да се превръща в конкурентна борба с Русия за сфери на влияние. Европейският съюз следва да отчете, че руско-украинските отношения се нуждаят от специфичен подход по ред обективни причини. Така, през 2004, търговският оборот между двете страни е достигнал 20 млрд. долара, а украинският износ за Русия е 60% от целия износ на Украйна. Да не говорим за тоталната зависимост на Украйна от руските енергоносители. Затова нарушаването на транспортната и енергийна инфраструктура неизбежно би имало отрицателни последици и за Европа, тъй като застрашава гарантираните доставки на руски енергоносители, както и организацията на транзитните превози.

Ниското, дори в стравнение с източноевропейските държави, жизнено равнище на украинското население, както и голямата безработица, карат много украинци да търсят работа в чужбина. Досега по-голямата част от тях се насочваха към Русия, тъй като не ги допускат в Европа. Но ако евроинтеграционният процес на Украйна се ускори (за сметка на отслабване връзките и с ОНД) този поток със сигурност ще се пренасочи към ЕС, което със сигурност би повишило социалното напрежение в страните-членки на Съюза.

Накрая, ясно е, че САЩ продължават да използват “украинския фактор” за да улеснят постигането на собствените си геополитически цели, прехвърляйки бремето на икономическата “интеграция” на Украйна върху европейците. Стимулирайки Полша (която е сред най-проамерикански настроените страни на Стария континент) да се ангажира все по-активно в Украйна, Вашингтон се опитва да укрепи проамериканскяа “атлантическа буферна зона” в Европа (в лицето на новите членки на НАТО) за да балансира прекалено самостоятелните Франция, Германия и Италия, както и да ограничава евроинтеграционния процес, който би могъл да превърне Европа в конкурентно на САЩ политико-икономическо обединение.

{rt}