04
Съб, Апр
7 New Articles

Полша иска да възобнови енергийния коридор Одеса-Броди-Плоцк

Актуално
Typography

Напоследък Полша активно търси съмишленици и партньори за изграждането на петролопровода Одеса-Броди-Плоцк (Гданск), като отново се лансира тезата за „икономическата му привлекателност” и възможността, с негова помощ, да бъде намалена зависимостта на държавите от Източна Европа от руския петрол.

За целта, поляците разчитат на обещания, по време на последният форум на ГУАМ в Баку, от азербайджанския президент Илхам Алиев петрол, който да се транспортира до Черно море по съществуващите тръбопроводи Баку-Супса и Баку-Новоросийск.

В същото време, редица западни анализатори отбелязват, че Варшава се нуждае от каспийски петрол по-скоро като инструмент за натиск срещу Русия, от една страна, а от друга – за интегрирането на източноевропейските държави, останали извън ЕС, около себе си. На свой ред, експертите посочват, че петролопроводът Одеса-Броди-Плоцк може да стане рентабилен, само ако по него се транзитират повече от 40 млн. тона петрол годишно. Засега обаче, нито една петролна компания, разполагаща с каспийски енергоресурси, не е проявила интерес към въпросния маршрут.

Според редица авторитетни украински специалисти, стабилната работа на петролопровода в „нормален режим” (тук следва да припомним, че в момента той работи в реверсен режим – т.е. прехвърля петрол в обратната посока) е възможна само при наличието на достатъчно големи свободни обеми транзитен казахстански петрол, включително и добит по съвместните проекти на Казахстан и руския гигант „Лукойл”. Данните обаче сочат, че такива свободни количества казахстански петрол могат да се появят на пазара най-рано през 2012.

Ситуацията около петролопровода Одеса-Броди-Плоцк допълнително се усложнява от стъпките, предприети от Казахстан за преразглеждане на условията за разпределяне на добитите на негова територия енергоносители, определящи дейността на чуждестранните компании на местния енергиен пазар. Така, поради разногласията между Астана и италианския енергиен гигант ENI , свързани с увеличените разходи за разработването на находището Кашаган, в края на август 2007, работите в този участък бяха спрени за три месеца. Междувременно, казахстанското правителство планира да увеличи доходите си от сегашните 10% до 40%, разчитайки на компенсация от 10 млрд. долара за проточилата се разработка на находището и растящите разходи. Отсрочката в осъществяването на един от приоритетните проекти оказва крайно негативно влияние върху темповете, с които нараства петролният добив в Казахстан.

По предварителни оценки, през 2007, добивът на петрол и газов кондензат в Казахстан ще достигне 65 млн. тона, т.е. няма да бъде надминато равнището от 2006. Както е известно, днес 90% от казахстанския петрол се изнася по двата, преминаващи през територията на Русия петролопроводи Атирау-Самара ( 15 млн. тона годишно, при максимален капацитет от 25 млн. тона годишно ) и Тенгиз-Новоросийск (30 млн. тона годишно, при максимален капацитет от 67 млн. тона годишно). През миналата 2006, през територията на Русия беше транзитиран 42 млн. тона казахстански петрол. Освен това, да не забравяме, че част от петролните ресурси на Казахстан ще бъдат насочени към Китай, по тръбопровода Атасу-Алашанкоу (първоначално по 10 млн. тона годишно, а след това – и по 20 млн. тона годишно), както и по тръбопровода Бургас-Александруполис, преминаващ през територията на България. В тези условия, реализацията на полско-украинския проект, с пропусквателна способност 40-45 млн. тона изглежда нереалистична.

Според експерти от американския Департамент на търговията и консултантската компания PFC Energy , поради наличието на цял комплекс от сериозни проблеми (най-вече от икономически характер), препятстващи осъществяването на източноевропейския проект Одеса-Броди-Плоцк, Вашингтон не възнамерява да поема каквито и да било задължения по финансирането му, а ще се ограничи само с политическа подкрепа. В САЩ са съвсем наясно, че в момента за Астана е по-изгодно (както икономически, така и политически) да използват транзитните маршрути за износ на петрол и природен газ, минаващи през територията на Русия, както и да търси варианти за доставката на енергоносители за наскоро закупените от казахстански компании нефтопреработвателни заводи в Румъния. Освен това, американците са по-склонни да работят за ангажирането на Казахстан в петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, а не в Одеса-Броди-Плоцк. В това отношение забавянето на разработката на находището в Кашаган само допълнително усложнява нещата.

И още нещо, което може би е и най-важното - както вече споменах по-горе, досега нито една сериозна западна петролно-газова компания не е проявила интерес към полско-украинския проект. Това се дължи, най-вече, на ниската му икономическа ефективност, свързана със сложната схема за доставката на петрола в Европа, изискваща няколко прехвърляния. Освен това, за петролните компании в Казахстан и Азербайджан сериозен проблем представлява получаването на право на собственост върху експортната магистрала на бъдещия проект, което може да доведе до появата на разногласия между Варшава и Киев, да не говорим, че противоречи на изискванията на Европейската комисия за либерализиране на енергийния пазар на ЕС.

В крайна сметка, ако за сегашното полско правителство проектът е по-скоро поредния инструмент, който може да бъде използван в конфронтацията му с Москва, другите страни от Централна и Източна Европа, които са силно заинтересовани от гарантиране на енергийната си сигурност, предпочитат да не влошават отношенията си с Москва, още повече, че те им осигуряват не политически дивиденти, а съвсем реални икономически предимства.

* Център за анализи в енергийната сфера