30
Пет, Окт
5 New Articles

Демокрацията като геополитически инструмент

Актуално
Typography

Напоследък, в редица западни (и, в частност, американски) медии се отправят остри критики към правителството и президента на Казахстан, обвинявани в авторитарни действя и пренебрежение към демократичните принципи.

Така, според Си Джей Чивърс от „Ню Йорк Таймс” (17.08.2007), „изборите в тази централноазиатска държава, която от обявяването на независимостта и през 1991, се намира под твърдия контрол на г-н Назарбаев, нито веднъж не бяха признати от Запада за свободни и честни”. В тази връзка, авторът изразява съмнението си, доколко уместно е Казахстан да получи председателското място в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), през 2009.

На свой ред, някои американски анализатори смятат, че тази медийна кампания е част от стратегията на Вашингтон, който, според тях, възнамерява да използва сравнително силните си позиции в казахстанската икономика за да наложи постепенната „демократизация” на страната по американски модел и да ускори формирането на нов и прозападен политически и интелектуален елит в нея. Така, в началото на 2007, Конгресът на САЩ одобри проектозакон за „енергийната дипломация и сигурността”, който трябва да бъде окончателно приет до края на настоящата година. В него изрично се подчертава „необходимостта от налагане и разширяване на демокрацията в глобален мащаб, в сътрудничество с чуждестранните правителства и, особено, с правителствата на младите демокрации”.

Както е известно, заради стремежа си да получат достъп до енергийните ресурси на Казахстан, американските власти дълги години предпочитаха да си затварят очите за нарушаването на човешките права в тази страна. Залагайки на постепенното формиране, с активна подкрепа отвън, на силна прозападно настроена опозиция, Вашингтон обаче, е склонен да не предприема активни действия за ерозиране позициите на сегашното ръководство на страната само до определен момент. Днес основната цел на САЩ е укрепване на позициите им в икономиката на региона. Така, само преките американски инвестиции в Казахстан са около 13,8 млрд. долара, което е над 30% от всичи чужди капитали в страната. В ключовия за местната икономика петролно-газов комплекс доминират американските компании, които контролират 29% от петролните залежи и 21% от петролния добив. Това разбира, значително облекчава ангажиментите по формирането и финансирането на „демократичната” опозиция и казахстанските неправителствени организации. Освен това, когато се налага да оказва допълнителен натиск върху президента Назарбаев, Вашингтон не се колебае да раздухва корупционните скандали с участието на висши правителствени чиновици (пример за което е и т.нар. „Казахгейт”).

В същото време, президентът Назарбаев очевидно няма никакво намерение да отстъпва властта си на подкрепяната от Запада опозиция, още повече че влиянието на последната не е особено голямо. Той управлява Казахстан вече 17 години и наскоро обяви намерението си да стане пожизнен президент. В тази връзка, правителствата във Вашингтон и Лондон, не без известно основание, се опасяват, че ако Казахстан стане председател на ОССЕ през 2009, организацията вече няма да демонстрира същата ефективност в борбата с такива недемократични явления като изборните фалшификации, използването на сила за разгонване на граждански демонстрации и протести или оказване на непозволен натиск върху независимите медии. Така, в британското издание „Икономист” (в статията „Сигурност или свобода: едно от двете”, публикувана на 27.07.2007), се твърди, че „от гледна точка на т.нар. Realpolitik , всичко е ясно: Казахстан ще поеме председателството на ОССЕ през 2009 и толкова. От гледна точка на демократичните принципи обаче, Казахстан в никакъв случай не бива да поема този пост. ОССЕ е организация, която трябва да действа в името на демокрацията и затова начело на нея не може да застава недемократична държава, като Казахстан”. Според автора на статията, разчитайки да си гарантира достъп да големия и перспективен централноазиатски пазар, както и подкрепата на Астана за изграждането на газопровод от Централна Азия към Европа, заобикалящ територията на Русия, ЕС е склонен да превърне „недемократична държава като Казахстан в част от основната структура, отговаряща за европейската сигурност”. Отбелязва се, че докато руснаците и германците подкрепят кандидатурата на Казахстан, срещу нея се обявяват Великобритания и САЩ и се предлага, като компромисно решение, Астана да заеме председателския пост чак през 2011, и то при условие, че дотогава в страната започнат да се съблюдават „поне елементарните демократични права”. На свой ред, Кристофър Уокър подчертава в „Уол Стрийт Джърнъл” (в статията „Дефицит на демокрация”, публикувана на 09.07.2007), че „както показва опитът, предоставянето на лидерския пост в подобна организация на една авторитарна държава едва ли ще я направи по-демократична, още повече, че ... ситуацията с гражданските права в Казахстан е ужасна”

Възможно е определени среди на Запад да смятат, че до 2011 позициите на сегашните управляващи могат да бъдат значително ерозирани за сметка на тези на подкрепяната отвън „демократична опозиция” и неправителствените организации, които продължават активно на критикуват властта. Така, според ръководителката на една от въпросните организации („Международна реформа на затворите”) Гулнара Калиакбарова, макар че Казахстан ратифицира, през 1998, конвенцията на ООН срещу изтезанията, страната все още не е изпълнила 12 от общо 16-те препоръки на Световната организация по този въпрос. На свой ред, в статията си „Борбата за наследството на Назарбаев: диктаторът, неговата дъщеря и разприте в управляващата династия”, Ан Пенкет от британският „Индепендънт” (30.05.2007) коментира с неприкрито злорадство уж съществуващите конфликти в сега управляващия елит.

Впрочем, в интервюто си за Пилар Боне от испанския „Ел Паис” (02.04.2007) самият президент Назарбаев обяснява цялата тази кампания с „нездравия интерес на Запада към казахстанските енергийни ресурси”, подчертавайки, че „70% от находищата в района и акваторията на Каспийско море се намират на наша територия”.