04
Съб, Апр
7 New Articles

Рисковете на независимо Косово

Актуално
Typography

Първо погледни, къде се готвиш да скочиш, преди да го направиш – тази пословица е доста подходяща не само за житейските ситуации, но и за външната политика.

Въпреки това, администрацията на президента Буш за пореден път е готова да скочи в неизвестността. Без оглед на обстоятелството, че именно недалновидността, проявена от нея, се определя днес като основната причина за катастрофата в Ирак. Сега Съединените щати (най-вероятно с подкрепата на лейбъристкото правителство на Великобритания) се готвят да признаят едностраннно независимостта на Косово – без оглед на последиците от подобно решение за Европа и целия останал свят.

Както е известно, от 1999 насам Косово се управлява от мисията на ООН, охранявана от части на НАТО, въпреки че формално областта си остава част от Сърбия. Но, след като албанското мнозинство в Косово поиска да създаде собствена държава, а Русия се отказа да подкрепи плана за предоставяне на „условна независимост”, лансиран от посредника на ООН Марти Ахтисаари, САЩ са готови да действат едностранно, т.е. без подкрепата на останалите. Вместо сериозно да се замислят над това, което самият Ахтисаари смяташе за малко вероятно – разделянето на Косово, като малка зона в северната му част премине към Сърбия, а останалата територия бъде предадена на Албания, или пък там действително бъде създадена независима държава, САЩ възнамеряват да действат без съгласието на ООН, твърдейки, че само независимо Косово може да гарантира стабилността в Западните Балкани.

Само че този аргумент е спорен, а отчетът на косовското правителство показва, че той е и неправилен. Тоест, американската позиция, безусловно, е погрешна, защото Съединените щати не се замислят сериозно за това, че „косовският прецедент” ще провокира нестабилност, а, потенциално, и насилие в редица други региони.

Защо трябва толкова да бързаме с предоставянето на независимост на Косово? Много сериозни спорни въпроси си остават нерешени в течение на десетилетия. Кашмирският въпрос няма отговор от 1947 насам, проблемът с турската окупация на Северен Кипър също остава нерешен от 1974, както впрочем и този с израелската окупация на Западния бряг през 1967. Въпреки това, никой не предлага едностранни решения за всички тези потенциални (всъщност те са съвсем реални) „горещи” точки.

В същото време САЩ, както и повечето членки на ЕС, твърдят, че ситуацията в Косово е уникална и няма да създаде някакъв юридически задължителен международен прецедент. Само че Русия разглежда нещата по съвсем друг начин. И тя наистина би могла да се опита да използва този прецедент, за да възстанови влиянието си над народи и територии, които в миналото бяха част от Съветския съюз.

Испания и Кипър със своите сепаратистки области се опасяват от всеки възможен прецедент, от типа на косовския. Румъния пък се страхува от негативни последици в съседна Молдова, породени от едностранното предоставяне на независимост за Косово. Проблемът е, че Русия също може едностранно да признае отцепилата се от Молдова територия на Приднестровието, която вече 16 години се крепи на руската армия и местните силови групировки.

Украйна, която може да се окаже голямата награда за усилията на Москва да възстанови предишната си сфера на влияние, също е силно разтревожена. Тя се опасява, че Русия може да подкрепи сепаратистките тенденции в Крим, където етническите руснаци са мнозинство от населението (нека си припомним, че Крим беше предаден на Украйна от Никита Хрушчов, едва през 1954). Освен това, в бъдеще, Русия може да използва косовския прецедент за да задълбочи разделението между украиноезичното и рускоезичното население на страната.

Най-големите рискове, свързани с едностранното признаване на Косово обаче, съществуват в района на Южен Кавказ, който граничи с днешното „буре с барут” – Близкият изток. Тук е налице реална опасност, че Русия може да признае откъсналите се области в Южен Кавказ, подкрепяйки ги много по-решително, отколкото го прави днес.

Още преди Владимир Путин да стане президент на Русия, Кремъл демонстрираше враждебно отношение към Грузия, издавайки руски паспорти на гражданите на Абхазия (най-голямата, отцепила се област) и инвестирайки в нейната икономика. В същото време „руските умиротворителни части” в Абхазия и Южна Осетия (другата, стремяща се към отделяне област на Грузия) фактически защитават техните сепаратистки правителства. Освен това Русия наложи пълно търговско ембарго на Грузия, опитвайки се да дестабилизира позициите на прозападно настроения президент на страната Михаил Саакашвили.

Ако Москва признае независимостта на Абхазия, Саакашвили вероятно ще започне военни действия за да предотврати разпадането на Грузия. Но възобновяването на абхазкия конфликт би означавало не само сериозен риск от пълномащабна война с Русия, а и влошаване на отношенията с Армения, тъй като в Абхазия живеят около 50 хиляди арменци, подкрепящи местното правителство.

Друг риск в Южен Кавказ е свързан с това, че Русия (с подкрепата на Армения) може да признае самообявилата се за независима от Азербайджан област Нагорни Карабах. Карабах, който е историческа част от Армения, преживя кървава сепаратистка война през 1988-1994, в която загинаха 30 хиляди души, а 14% от територията на Азербайджан беше заета от арменски войски, тихомълком подкрепяни от руснаците.

Оттогава Азербайджан използва значителна част от доходите си от петрола за да укрепва мощта на своята армия, подготвяйки се за реванш. Днес правителството в Баку е много по-добре подготвено за възобновяване на войната, отколкото през 90-те години на миналия век. Освен това то се ползва и с подкрепата на съседна Турция, която дори наложи „наказателно” икономическо ембарго на Армения, включително затваряйки границата си с нея.

Повечето прогнози на водещи американски стратези обаче, неизменно стигат до извода, че ако действително реши да възобнови войната с Армения, Азербайджан неминуемо ще претърпи поражение, въпреки закупените наскоро големи количества военна техника и турската подкрепа. Арменските части разполагат с отлично укрепени защитни линии и притежават с далеч по-големи възможности за сметка на прехвърленото в Армения тежко въоръжение от неотдавна закритите руски военни бази в Грузия.

Иран също е един от елементите от това „уравнение”, тъй като, изграждайки нефтопреработвателен завод на границата си с Армения, се превръща в стратегически инвеститор за тази страна. Освен това, Техеран е разтревожен от евентуалното възобновяване на ревашистките претенции на Азербайджан, относно компактното азерско малцинство в Северен Иран.

Обикновено определят конфликтите в Приднестровието и Южен Кавказ като „замразени”, тъй като в тях почти нищо не се е променило от началото им през 90-те години на миналия век. Всяко едностранно решение за предоставяне на независимост на Косово вероятно ще доведе до тяхното размразяване, което ще бъде бързо и жестоко. И което би дало на руския президент Владимир Путин необходимия претекст за намеса.

* Авторът е европейски депутат и представител на британската Консервативна партия по международните въпроси в Европейския парламент

{rt}